278. АРХИВЪТ НА БРАТ ХРИСТО

В.К.: Сега, тука има и някои други неща, това са бележки, да. Ние ги слагаме на същото място, пъхаме ги вътре, няма да се загубят.

Сега, имате ли бележка кога е роден, рождена дата?

Л.Т.: Какво?

В.К.: Кога е роден брат Христо?

Л.Т.: 1897 година, ама месеца не зная.

В.К.: Вие нямате ли някакъв документ?

Л.Т.: Имам, имам.

В.К.: Трябва да прегледаме.

ЛТ.: Трябва да видя.

В.К.: Тука нямате го при Вас?

Л. Т.: Сега в момента, трябва да видя.

В.К.: После ще го открием.

Л. Т.: Имам студентската му книжка, имам един диплом.

В.К.: Да, оттам ще намерим данните. Сега нещо от биографията да ми кажете? Къде е роден?

Л.Т.: Ето на.

В.К.: Това ли му е биографията? Вие сте я написали, така ли?

Л.Т.: Да.

B.K.: Четете. Ще може ли да четеш?

Л.Т.: Сега:

„Изпълнявам пред сестрите и братята дадена ми на брат Христо и на мене от Учителя, за да напишем и предадем Новата окултна и мистична школа по пеене. Тази Школа изхожда от нашите срещи и разговори по музиката и пеенето, на Изгрева в София. При тези разговори винаги бяхме заедно с брат Кръстю Христов, когото Учителят преименува брат „Христо”. Затова при въведението и разговорите ни с Учителя, и при Школата по пеене, при „Битието”, той се нарича с това име - Христо.

Брат Христо мина през вътрешната, мистичната школа на Учителя в град Търново. Учителят нареди той да живее там, в Търново, около Него, и брат Христо записваше в своя дневник всичките си опитности и поучения от Учителя. Добре, ама при обиските през 1959 година му ги взеха. Написаха в протоколите, че взеха всичко това от милицията.”

В.К.: Значи той си имаше всички срещи, разговори.

Л.Т.: Да. От мене взеха 110 броя беседи и пет тетрадки.

В.К.: Къде бяха тия протоколи, да ги прочетем? Вие ги показахте.

Л.Т.: Пак ли да дам протоколите?

В.К.: Да.

Л.Т.: Тука са двата протокола.

В.К.: Тука са двата протокола при обиските от милицията.

Л. Т: Аз не го видях да плаче за майка си като умря, но за беседите плака, с глас плака. В мойта барака доде и плака.

В.К.: Сега: [Чете]

ПРОТОКОЛ

гр. София, за обиск на 19 септември 1959 год.

Подписаният капитан Славчо Д. Русинов, служител в МВР [Министерство на вътрешните работи], и на основание на постановление на следователя на Държавна сигурност, в присъствието на поемните лица: Антон Сотиров Анев от София, извърших обиск в квартирата на Кръстю Христов Трифонов, квартал „Изгрев” номер 70 и при обиска иззех:

1. 93 броя беседи от Дънов

2. Календар за астрология

3. Психографология - 1 брой

4. 200 броя беседи от П. Дънов

5. Списание „Житно зърно” - 50 броя, една Библия на староеврейски

Л.Т.: Да. Искаха после да я върнат, защото дойде една наша сестра и чукаше на мойта барака, и каза: „Идвам от милицията. И казаха да отиде брат Кръстю и Лиляна Табакова, че да им върнат староеврейската Библия, искат да я върнат.”

Брат Христо не пожела.

В.К.: Значи те са искали да върнат староеврейската Библия.

Л.Т.: Искаха да я върнат.

В.К.: Да.

Л.Т.: Оригинална беше.

В.К.: Староеврейска Библия. Значи тука 93 броя беседи, календар, психографология, списание. Тука не пише за неговите тетрадки.

Л.Т.: Ама той...

В.К.: Вероятно не са отбелязани.

Л. Т.: Ама той не слагаше заглавия.

В.К.: Протокол, втори протокол: „гр. Соевия" - за „Обиск на 18 септември 1959 год.”

Л.Т.: След няколко дена.

В.К.: [Чете]

ПРОТОКОЛ

гр. София”, за обиск на 18 септември 1959 год.

Подписаният капитан Славчо Русинов, служител от Министерство на вътрешните работи, на основание постановление на следовател на държавна фирма, в присъствието на поемните лица Антон Сотиров Анев от София, извърших обиск в квартирата на Цветана-Лиляна Василева Табакова, квартал „Изгрев” № 5, София, и при обиска й взех:

1. 110 броя книги - беседи от автор Петър Дънов (Значи 110.)

2. Списание „Житно зърно” - 31 броя

3. Пет броя тетрадки от лекции на Дънов

Л.Т.: А-а.

В.К.: Значи това са тетрадките на Христо.

Л.Т.: Ами да.

В.К.: Пет лекции от беседите на Дънов, три броя лекции от беседите на Дънов, три броя книжки, беседите на Дънов, един брой книга по астрология и един пакет разни извадки от Дънов.

Л.Т.: А не пишат за Антиминса, че ми ги взеха, два Антиминса.

В.К: Да.

Л.Т.: Не ги писаха.

В.К.: От друга страна има „Извършил обиска”, подпис, нали.

От едната и от другата страна има подписите на обискираните. Ами това ще се пази като архив, като история, че са взели и нищо не може да се върне. Това е било преди тридесет години, това всичко е изгорено, изхвърчано, няма го.

Продължаваме нататък.

Л.Т.: Няма ги.

В.К.: Аз искам да видя какво представляват тези тефтерчета тука, има тефтерчета. Ще може ли да ги видим?

Л.Т.: Чакай сега, тука.

В.К.: Тука какво представляват?

Л. Т.: Писма за сестра Мария, на Бориса. Ето и нейни писма до брат Христо.

В.К.: Тука сега това е една много интересна архива. Това са писма за сестра Мария и от нея за брат Христов. Сега, то е един много интересен документ и сега това нещо трябва да се прегледа, да се види. Това е една много голяма работа. Да, и тука има от сестра Мария, да, и за нея.

Л.Т.: Негови писма до мене и мои писма до него.

В.К.: Това е кореспонденция на Христо и Цветана-Лилиана Табакова. Какво ще ги правите тези?

Л.Т.: Цели торби пълно, пълно с писма.

В.К.: И какво ще ги правите?

Л.Т.: Защото всяка сутрин влизаше при мене с ново писмо. Цяла сутрин ги чета и размишлявам върху тях.

В.К.: Сега, тука виждам едно, тука това са някакви чертежи.

Л.Т.: Хороскопи.

В.К.: И сега Вие какво ще ги правите тези неща?

Л.Т.: Ще си ги пазя свещено.

В.К.: Няма ли да ги предадете на мене, аз да ги поема?

Л.Т.: А-а, не.

В.К.: Няма да ми ги предадете? Добре, аз питам. Искам да видя какво представляват тези неща, защото те са интересни.

Л.Т.: Ето например хороскоп.

В.К.: Това, чий е тоя хороскоп? Ваш ли е или негов? Обаче не се казва на кого е.

Л.Т.: Той много добре владееше астрологията, хиромантията, френологията и физиогномията, и графологията, и астрономията.

В.К.: Сега, той правил ли Ви е на Вас лично хороскоп?

Л.Т.: Не, само от Учителя. Аз не приемам след Учителя други да ми прави хороскоп.

В.К.: А, Учителят, Той Ви го каза, нали? Да, добре.

Л.Т.: Учителят каквото ми е казал, то ми стига. Няма нужда да проверявам при други, защото аз ще оскърбя Неговия Дух!

В.К.: Да, това е така. Сега, аз тука преглеждам през това време нещо интересно, щото нали това ми е целта: да проверим какво представляват тези неща.

А, тука има някакво „Послание по случай годишнината от обезсмъртяването на обичния ни брат Христо. На 26 април. Позволявам си да представя работата на брата в Школата на Учителя и впоследствие съвместната ни работа с Великия Учител.”

Вие тука давате някакви интересни неща, правила за ученика, за резюмета и т.н.

A, Вие тук сте работили, добре.

Л.Т.: Аз не искам да разсърдя техните духове, защото те са живи за мене.

B. К.: Живи са, да. Тука имаме писмата за Михаил и от Михаил, така ли?

Л.Т.: Да. Тука знаете ли, той, брат Христо, как го реже Михаил от Париж! И каза: „Правиш приятелство с ония братя и сестри, които ти правят комплименти и те хвалят, но това не е правилно.”

В.К.: Да.

Л.Т.: Напада го. Затова Михаил не се чувстваше удобно пред брат Христо.

В.К.:Да.

Л.Т.: Брат Христо беше много чист и безкористен.

В.К.: Да.

Л.Т.: Учителят го нарече пред мене: „Той е чист човек!”

В.К.: Да.

Л.Т.: Твърдя, че е чист. Аз си турям двете ръце в огъня за него. Абсолютно чист.