257. СЕДЕМТЕ ДНИ НА „БИТИЕТО”

Л.Т.: И сега започва „ПЪРВИЯТ ДЕН на Битието”.

Учителят поръча на Неделчо Попов за всеки ден от „Битието” да напечати тия листчета.

В.К.: „Първият Божествен ден”.

Л.Т.: И аз съм ги залепила.

В.К.: Да.

Л.Т.: Това е печатано в Държавната печатница.

В.К.: Да.

Л.Т.: Ето сега акомпаниментите аз ги правя.

В.К.: Сега това са акомпанименти, има акомпанименти, нали?

Л.Т.: Ами това е „Първият ден на Битието”. Ето. Тези акомпанименти аз ги правя.

В.К.: Те за какво са?

Л.Т.: Отдолу, виждате ли?

В.К: Да.

Л.Т.: Ето ги. Това е Първият ден.

В.К.: Да. Следва Вторият ден.

Л.Т.: ВТОРИЯТ ДЕН - пак така. Вторият ден е по-къс. И за втория ден Бог не каза, че беше добро и мълчеше.

В.К: Да.

Л.Т.: А Вторият ден, човечеството е още във втория ден. Не е излязло. Значи Бог мълчи за втория ден.

В.К: Така.

Л.Т.: И във втория ден се яви доброто и злото, мъжа и жената, светлината и тъмнината. Всичко се поляризира. Вторият ден не е мелодичен, той е остър. Той казва в моите „Разговори” как да го изпълнявам.

В.К: Значи това е „Третият ден”.

Л.Т.: ТРЕТИЯТ ДЕН, сушата се яви.

Ето, сега, Той ми каза да прибавя към всеки ден от „Битието”, само за Втория ден - не. Не ми дава.

За Първия ден - целият Прелюд, който трае 45 минути.

За Третия ден слагам една от старите песни - първо да се изпълни и после почваме „Третия ден”.

За всеки ден има по една стара песен.

В.К.: Това е по идея на Учителя.

Л.Т.: Да, затуй съм го залепила.

Ето, за Четвъртия ден, пак е стара песен.

В.К.: Сега, за Третия ден коя беше песента?

Л.Т..-“Ти съзнавай, ти люби, безспирно сей, гради.”

В.К.: Значи това е песента.

Л.Т.: Да.

В.К.: А за ЧЕТВЪРТИЯ ДЕН?

Л.Т.: За Четвъртия ден е: „Той беше...” от „Имаше человек” - една част.

В.К.: „Той беше Истината”.

Л.Т.: Да, Истината. Сега четвъртия - голямото светило, Слънцето, малкото светило, Луната и всички звезди.

В.К.: Коя песен прибавяте?

Л.Т.: Към Петия, тази вече към ПЕТИЯ ДЕН, „Петия ден на „Битието”, е от „Ще се развеселя”, една част.

В.К.: Тя е дадена само на нотите, не е дадена с думите.

Л.Т.: Аз щото ги знам наизуст.

В.К.: Тука - Петият ден.

Л.Т.: Петият. Сега влизаме в най-интересния ден - ШЕСТИЯ ДЕН.

В шестия ден Бог създаде человека.

В.К.: Да. И коя песен Вие прибавяте?

Л.Т.: „В начало бе Словото”.

В.К.: Да, това е Шестият ден.

Л.Т.: В СЕДМИЯ ДЕН слагам „Красив е живота на нашата душа”.

Така завършва.

В.К.: Така завършва това.

Л.Т.: С магическите думи Седми ден. Ето.

В.К.: Това е Седми ден.

Л.Т.: Това всичко аз съм писала. И ЗАВЪРШВА с магическите думи на душата и на Духа: „Аоум, Аоум, Аоумен”. А, тука са Девета симфония на Бетховен, пиша и моето име тука.

B. К.: Да. Сега тука имаме една бележка от Неделчо Попов:

„Сестра Лилиана, моля Ви, срещнете се с някои музиканти или Мика, прегледайте още веднъж ръкописа, да няма грешки и Кръстю да ми се обади по телефона, да уредим писането да започне веднага. Най-напред „Новото Битие”.

C. Б. Л. Н. И. П. Ж. [Само Божията Любов носи изобилния и пълен живот].

Неделчо”.

Първият лъч в музиката - Бетховен, Девета симфония.

Това е вече... Пише: „Г-н Христов, ул. „Перник” № 6, Варна.”

Това е почеркът на Учителя.

Л.Т.: Да.

В.К.: Този почерк, това е покана на Учителя, 10.12.1919 г. Аз познавам почерка на Учителя. Така.

Това е „Девета симфония на Бетховен” - това е от Илия Арнаудов250 една статия, от брат Христов донесена на Изгрева на 19.04.1946 г., срещу Великден.

На Великден, 21 април, пях на братята и сестрите „Сътворението на света” от Учителя.

Това е значи, да: Лилиана Табакова.

Тука има:

„Програма за изнасянето на Девета симфония с оркестъ ра на Държавната филхармония и Сборния хор при сътруд ничеството на оперните солисти: Лиляна Табакова, Диана Герганова, Любен Минчев и Христо Бръмбаров.”

Така. Сега, Вие трябва, според мене, трябва още сега да подредите всичко това тука. „Красив е живота” е ясно, но тази мелодия няма името. Трябва да я напишете ясно как се казва.

Л. Т.: Не може да се тури каквото искаш - което Той каже.

В.К.: Добре, съгласен съм. Не е написано коя е мелодията, името на мелодията.

Л.Т.: Аз ги знам наизуст.

В.К.: Вие ги знаете, но друг не ги знае. Друг след Вас няма да ги знае.

Л.Т.: Няма нужда друг след мен да ги знае.

В.К.: А-а, не е така, трябва да го оставим за следващото поколение.

Сега ето един пример. В момента Вие ми показахте някои неща, дадохте някои упътвания. И вече можем да се ориентираме към тази работа. Ето, това беше моята цел. Следващото.

________________________

250) Илия Петров Арнаудов, 1899-1946, оперен режисьор, музиковед, редактор