232. КЛАСИЧЕСКИТЕ ПЕСНИ НА УЧИТЕЛЯ.

ПЕСНИТЕ „ТАМ ДАЛЕЧЕ”, „ПЕСЕН ЗА ЖИВОТА” И „СИНЕ МОЙ, ДАЙ МИ СЪРЦЕТО СИ”

В.К.: Сега аз искам да задам няколко въпроса за уяснение. Вие ми дадохте материала „Музиката от Учителя - какво говори Той за нея” от Лилиана Табакова.

Сега въпрос. Това са мисли от частни разговори?

Л.Т.: И от лекции и беседи. Имам го като материал.

В.К.: Този материал, който е от беседи, Вие не сте го цитирали, но точно от коя беседа, не сте го казали.

Л.Т.: А-а, не. Нямам време да вадя, защото то става вече сухи кости, няма вече линия.

В.К.: Да.

Л.Т: Всяко изречение от коя беседа, кой том, коя година - става накъсано.

В.К.: Да. Друг въпрос. Това са мисли, включени от частни разговори, така ли?

Л.Т: Да, да.

В.К.: От Вашите записки?

Л.Т: Да, от моите разговори.

В.К.: Да. Там Учителят споменава и казва: Аз имам тетрадки с класически песни. Те не се пеят пред всички. Те се свирят, те са свещени песни и се пеят при особени случаи.

Какво знаете за тези тетрадки?

Л.Т: Учителят казва: „Има една песен, която я пея и я свиря на десет години само един път. И тя толкова много ме омърсява, че дълго време не мога да я очистя. Тя е песен за грешките и греховете - как да се изправят на хората греховете. Имам пък друга една песен”...

В.К.: Това казва Учителят?

Л.Т: Да. Ето сега го пиша, ето го тука.

В.К.: Ясно, да.

Л.Т.:.....Има една друга, която я свиря на двадесет години един път.

Тя е песен на блудния син, дето се върна при баща си.

- Тези две песни - казва, - когато ги свиря, аз дълго време после се чистя. Те ме омърсяват.

Има една гама на смъртта, тази гама избягвам да я свиря, щото тя носи смърт.”

Ето сега ги пиша тия работи. Аз сега съм написала тука...

В.К.: После ще стигнем до тях.

Л.Т: Ето Учителят какво говори за пеенето.

В.К.: Сега въпросът беше...

Л.Т: Не, но вътре е това.

В.К.: Въпросът е следният. Тука Учителят споменава и Вие пишете: „Аз имам тетрадка с класически песни.”

Л.Т.: Учителят казва, да.

В.К.: Но Вие виждали ли сте тия тетрадки?

Л.Т: Не. Той само казва.

В.К.: Така. Тази песен, в която става въпрос за грешките, нали, Вие слушали ли сте я как я пее?

Л.Т: Не, не.

В.К.: А за блудния син дали е вече записана?

Л.Т.: Той я свири и пее, когато всички спят. Той казва: „Аз посред нощ ставам и почвам да свиря и да пея, и хората тогава спят по-добре.”

В.К.: А тази песен за блудния син я има, Вие сте я дали?

Л.Т.: А, не, Той само говори за нея, но на никого не я е дал.

В.К.: Значи песента за блудния син не я е дал.

Л.Т: Нито първата, нито втората песен.

В.К.: Първата, казахте, е песен за човека и неговите грешки.

Л.Т.: Да.

В.К.: Втората - за блудния син.

Л.Т: За блудния син.

В.К.: Значи не е дал нито една.

Л.Т.: На никого. На никого.

В.К.: Сега, тука Вие споменавате за песента „Там далече”, да се разработи в цяла опера. Коя е тая песен „Там далече”?

Л.Т: [Пее]

„Там далече зная чуден край:

слънце, цветя и плодове,

блика извор, райска градина е.”

Такава е песента.

В.К.: Тя записана ли е?

Л.Т: Има я, има я, има я. Значи за бъдеще би могло. Аз например имам толкова вече композиции, че цяла опера мога да направя.

В.К.: Да.

Л.Т: Като ги съединя и туря действуващите лица - готово.

В.К: Да.

Л.Т: А пише само този, който има контакт с опера, иначе всеки не може да напише.

В.К.: Значи тая песен е „Там далече”. Ясно.

Сега друго нещо, което искам да питам за материала „Учителят за живота” от Лилиана Табакова. Тука на страница 4, в частен разговор Вие споменавате, че това са от частни разговори. Те са записани от Вас лично в тетрадка или бележник ли?

Л.Т: Да, да, имам си.

В.К.: Понеже Вие в този материал вече цитирате, че това е от частен разговор. Обаче тия частни разговори, когато тия частни разговори... Това е за живота, нали?

Л.Т: Да. Например оная вечер дойде рускинята и ми каза: „Дай ми - каза - веднага „Учителят за живота”!” - да го дам. Щото тя винаги следи каквото пиша и всичко иска да чете. ,Дай - вика, като доди в неделя, - каква беседа чете. Искам да ми я дадеш да я прочета.” Държи връзка.

Викам: „Аз, когато пиша на пишеща машина, не правя забележки върху машината написаното. А че да ти покажа точно коя страница се намират точките, които са необходими да бъдеш дълголетник...

Защото за дълголетниците Учителят каза:

„Те са любимци на Бога и идват още от Невидимия свят като дълголетници слизат на земята.”

Значи Бог ги е възлюбил специално.

А по-нататък Учителят казва: Първо. Какво трябва да бъде човек, за да бъде дълголетен; Второ. Еди-какво; Трето. Еди-какво.

Тя иска веднага да й покажа тия точки, за да ги прилага сигурно. Но аз не забелязвам, като пиша на пишеща машина, къде са тия точки. Тя за да ги види, трябва да прочете цялото произведение. А тя иска веднага да й ги дам.

В.К.: Вие казахте, че този материал „Учителят за живота“ е съпроводен с музика, с песни.

Л.Т: Е, да, тази песен е Негова:

ПЕСЕН ЗА ЖИВОТА

Не разрешавай суетата на живота,

не избягвай благите страдания.

Те са дял в човешкия живот.

В тях се крие Любовта.

Стремете се към вечността,

там е Великата Божия Слава.

Това е от Него.

В.К.: Тази песен публикувана ли е?

Л.Т: Не, не е публикувана, но аз си я пея.

В.К.: Тя от Учителя ли е?

Л.Т: От Учителя е.

В.К.: Вие записали ли сте я?

Л.Т: Имам я даже с акомпанимента.

В.К.: Да. Тя се казваше „За живота”. Ами тя трябва да се даде тази песен.

Л.Т: Ами тя ще бъде придружена със „Словото за живота”.

В.К.: Защото аз преглеждах - такава песен не съм срещал и затова се учудих. Тя ще бъде придружена със „Словото за живота”.

Л.Т: Когато се изнася какво говори Учителят за живота, ще се тури и самата песен с ноти.

В.К.: Да. Ето сега нещо, което аз узнах. Друг никой не го знае.

Л.Т: Например вижте сега. В „Петимата братя” има една беседа, в която Учителят казва:

„Вие искате да знаете кой съм.

Аз съм братът на най-малките в Царството Божие.

Аз, най-малкият, искам да изпълня Неговата Воля с Любов, както Той ни е възлюбил. Искам и Вие да следвате моя пример.”239

Когато чета тази беседа, аз това нещо го направих и като композиция, да го изпълнявам. Аз изпълнявам тази композиция, аз съм най-малкият и чета съответната беседа.

Например друго. Значи непрекъснато аз работя върху Учителя. Има една малка книжка, мисля, че е от Общия окултен клас, „Разумното сърце” е заглавието240.

Когато чета за това разумно сърце, аз изпълнявам една композиция за разумното сърце. Когато я четох, така ме вдъхнови, защото вътре има една много силна мисъл. Те казват: Бог толкова много възлюби човечеството и човека, че се ограничи и слезе да живее в неговото сърце.

Бог - казва - спира колесницата Си, за да мине една мравка, да не я смаже. Такава велика Любов има Бог към нас.

Защото Той казва: „Сине Мой, дай си сърцето да го очистя, аз да вляза вътре да живея.”

А на толкова говеда сте си давали сърцата досега, а не искате да дадете сърцето си на Господа. Тези манастири, дето млади девойки и млади момци се отказват от всички удоволствия, които предлага животът, за да се посветят само на Бога, да служат, това е: „Сине мой, дай Ми сърцето си.” Те дават сърцето си на Бога, а не на едно говедо, нечисто и смъртно, което утре ще умре и трябва да го носиш на гробището. На него даваш сърцето си, вместо да го дадеш на Бога.

В.К.: Така. Сега значи тази „Песен за живота” е от Учителя дадена.

Л.Т.: Да, тя е от Учителя.

В.К.: Ето, виждате ли къде излизат ония три песни, които още не са ги дали.

Л.Т: Ами те изскачат. А-а, моментът е бил такъв. Когато бях в Операта, там много ме пресоваха и ме товареха, а пък същевременно от Братството искаха да бъда отчетена. Аз гледах там да си запазя силите и гласа. Аз, ако тръгна сега да отивам на тия братски събрания, които ставаха при Борис и Мария - и с нерви, с амбиции... Това не беше за мене. Това разваля моите задължения, които имам към Операта. Защото всяка репетиция трябва да бъде идеално изпята и извлечена, по-идеално даже, отколкото когато изляза пред публиката. Защото вътрешният Художествен съвет от диригенти и режисьори е толкова строг, че трябва действително да изнесеш нещо изключително, за да те държат и да вървиш напред. Вътрешната критика е много опасна.

В.К.: Да. Така. И да приключим с „Учителя за живота”. Тези всички частни разговори, които Вие ги споменавате, Вие ги имате записани във Вашите тетрадки?

Л.Т: Да, имам ги ръкописно.

В.К.: Да, добре.

Л.Т: Те са от ръкопис.

________________________________

239) Братът на най-малките. 24. беседа от Учителя, държана на 1 януари, 1917 г., София. - В: Петимата братя, беседи от Учителя. София, 1949, с. 184.

240) Разумното сърце. 24-а школна лекция на Общия окултен клас (III година), държана от Учителя на 2.IV.1924 г., София. [София], [1925], с. 13-14: „Какво има да делите в този свят? Не е ли най-хубаво да имаме Божествената Любов? Онова, което може да даде сила на ума ни; онова, което може да даде сила на сърцето ни; онова, което може да даде сила на волята ни, Той е Бог, Който се е ограничил, за да живее заради нас. Това е най-голямото величие на Бога. Ако ти пренебрегнеш тази жертва, която Господ е направил - да влезе в човешкото сърце, създаваш условия за смъртта.“