230. ПЕСЕНТА „ХИМНЪТ НА СЛЪНЦЕТО”

Л.Т.: Моята последна среща с Учителя, най-сложният период от живота Му на земята.

В.К.: Ще ми го дадете ли?

Л.Т: А, няма да го снемам още.

В.К.: Че Вие нали сте го напечатали на пишеща машина? Или това е друго?

Л. Т: Той, брат Христов, когато издъхна, аз извиках брат Пеню Ганев, доди, той да го измие и да го облече. Аз никога не бях мила умрял човек. А той ми каза: „Дай една пахарка236 тури вода и тури оцет вътре. Ти ще миеш отзад, аз ще мия отпред.” И това минах. „Давай дрехи!” Започнах.

Брат му предната вечер, като доди, лекарят по нервни болести каза: „Не я оставяйте тая жена сама с тоя човек.” Той вижда, че си заминава. Те ме оставиха сама, но донесоха дрехи за преобличане. И го облякохме. Даже нямаше възглавница да турим под главата му. То беше нещо страшно, не ща да го преживявам.

В.К.: Сега въпрос. Тази, последната Ви среща с Великия Учител „преди заминаването Му в отвъдния свят за Млечния път, откъдето Той слезе на нашата мъничка земя”, сега, този разговор Вие печатали ли сте го на пишеща машина?

Л.Т.: Имам го и на пишеща, ама само един екземпляр.

В.К.: Ех, Вие ще го дадете, аз ще го прехвърля на ксерокс и ще Ви го върна, нали се разбрахме?

Л.Т.: Аз ще го препиша.

В.К.: Както искате. Аз мога да го прехвърля и да Ви го върна. Вие ще си решите, да не се мъчите.

Л.Т.: Така съм направила „Химна на слънцето”. Учителят взе старобългарското „Будя, будиш, буди, будим, будите, будят”, върху туй даде „Химна на слънцето”.

Будя.

Излиза един бас и изпява:

Изгрява моето слънце в моята душа.

Да се слави Името Божие.

Будиш.

Излиза един алт:

Изгрява Божието слънце в мен в сърцето.

Да дойде Царството Божие.

Буди.

Трето лице, тенор:

Изгрява слънцето на всички слънца.

Да дойде Царството Божие на земята.

Будим.

Целият хор:

Изгрява слънцето на нашите ангели.

Да се въдвори Царството Божие на земята.

Аз го направих. Стана цяла оратория. Турих четири солисти, а най-накрая висок колоратурен сопран изпява молитвата. Само туй да беше създал Учителят, стига.

А Той създаде още дванадесет нови песни.

„Химнът на слънцето” е знаменита работа. Самата Лингорска (която си замина от земята) и покани една, на Тодор Живков близка, каза: „Дай го бе, Лиляна, да го изпълним в зала „България”. Ние имаме един хор, който се дирижира от еди-кой си. Дай го!” „Как ще го дам! - викам. - Вие искате да измените свещените неща, които са дадени от Учителя. Вие искате [в] солото на „Слънчеви лъчи” да си турите ваши, светски думи. Това аз никога няма да го направя - значи да бъда [...] (Казвам го на френски, да не го казвам много на български)! А-а, срещу Учителя никога няма да изляза. Това е.

________________________________

238) Пахарката (захлюпка) - домакински съд с формата на дълбока чиния, която служи за прецизно захлупване. Обикновено се изработва от дървен материал (круша)