217. ЦИГУЛАРКАТА ФРАНСИЗ И КИТАРИСТЪТ СТЕФАН

Л.Т: А после друго посещение имаше и дадохме цял концерт. Мъж и жена. Тя - виртуозка, цигуларка, а той виртуоз на китара и композитор. Казваха се: тя - Франсиз, а той - Стефан.

И дадоха голям концерт на Изгревската сцена с негови композиции. И са богати, нямат нужда от средства, обикаляли всички болници, където лежат болни. Влизали и там изпълнявали без пари. И една негова композиция я обясняваха какво значи. Че заекът и костенурката искат да правят бас, да се надбягват.

Сега цигулката, тя свири виртуозно, е заекът. А китарата е костенурката. Той пее: „Пам-па-пам-пам, пам-па-пам-пам, пам- па-пам” - това е костенурката. А заекът: „Тър-ръръ, тир-тири” - свиреха разни вариации.

Добре, ама по едно време, както свири тия вариации, иска да каже, че заекът си легна малко да си почине, а китарата прави: „Пам-па-пам.” Костенурката не си почива, все продължава. И тя надмина заека, въпреки че бавно върви. Защото той бързо тича, но после ляга и заспива.

Та много голям успех имаха. И те влязоха и двамата в мойта къщичка, защото Мария Тодорова ги прати, Мария Борисова, да ме питат [за] „Странникът”, последният акорд как е. Защото тя се съмняваше как е и тя, цигуларката, изпълни „Странникът” на сцената. И тогава и аз пях. Поканиха ме и аз да пея. Салонът беше претъпкан, а отвън беше цял митинг. Хората идваха със столовете си, сядаха отвън - отворени прозорци, няма място вътре. Та аз с тях дадох концерт.

В.К.: Да. Сега пак се връщаме на тази, секретарката на Михаил. Те идват и Ви казаха, че са искали разрешение да печатат беседите на Учителя. Как стои този въпрос? Спомняте ли си нещо?

Л.Т: А подробност, може да сгреша нещо, ако навляза в обяснение, защото не съм присъствала на техните предложения и отговори. Но когато пристигна Стела Белмен и нейният брат, ме извадиха на сцената да пея.

Аз никога не съм пяла общо с всички братя и сестри, винаги отделни концерти съм изнасяла. Но тогава се наложи да вземат участие и някои от Изгрева. Добре, излезе да пее тази Аламанчева, Любка Аламанчева излезе, не, Цветанка Аламанчева, те са сестри. И след това аз излязох да пея. Тя като излезе, какво се смути, имаше да вземе един висок тон, но го скъса и като се улови за главата, заплака и избяга от сцената. Изложи се.

Сега, аз излязох и застанах, и казах на български език, че: „Това, което ще ви изпея сега, го пеех в приемната стая на Учителя. Тази молитва Той ми я даде и я свиреше. Най-напред тогава почнах оперно, с пълен, силен глас да пея. Той ме спря и каза: „Не, ще изпееш тази фраза много тихо: „Чуй, Господи”, тихичко, Той ще те чуе. А после можеш да засилиш вече гласа си.”

Сега, обади се Мария Тодорова (и Борис Николов - бяха на първия ред и до тях бяха Стела Белмен и брат й), тя каза: „Кажи го сега на френски всичко туй, което го каза, за да разберат и французите”, защото аз го казах на български. Изпях тази молитва, която Учителят ми е дал и която я няма в новите песнарки. Аз ще я предам.

В.К.: Тази, същата молитва, която си я дала на Йоанна и я свири на цигулка?

Л.Т; Да.