Алтернативен линк |
203. КАК СЕ ЗАПОЗНАХ С ПАНЕВРИТМИЯТА
В.К.: Искам да ми разкажете отначало, когато сте били при Учителя - за Паневритмията.
Л.Т.: Когато играх първата си Паневритмия, най-напред застанах отсреща и не бързам да вляза в колелото, гледам как играят. И нали се спират от време на време, а пред мене се спря Невена Неделчева и дойде до ухото ми и ми каза, сама беше: „Сестра, елате да играем.”
Викам: Не бързам още. Искам първо да проуча и после ще играя. Най-учтиво й отказах. И тя продължи.
След малко се падна пред мене (така, както се движи кръгът от Паневритмията) сестра Савка. Тя се наведе и каза: „Сестра, елате да играем.” Било определено с нея да играя първата Паневритмия.
И след Паневритмията Учителят ме прие с брат Христов в приемната стая.
Тогава Той каза:
„Паневритмията е колелото на безсмъртието.”
И ме попита: „Кое упражнение най-много ти хареса?“
Аз Му казах: „Кой на ранина става да играй”.
Тогава Той каза: „Когато бяхте богове и в Райската градина играехте това упражнение, го играехте като богове. А сега, на физическия свят, пак го играете.” И говори най-хубави работи за Паневритмията, имам ги записани.
В.К.: Те в кой отдел са? В „Разговорите” ли са или не?
Л.Т.: Към „Окултната школа”.
В.К.: Ние още не сме стигнали дотам.
Л.Т.: Не сме стигнали дотам. Там говоря и кой е брат Христо.
В.К: Да. Разрешаваме един въпрос, ето и го и свидетел - пианистката Фаустина. Той е музикант чрез една идея.
Л.Т: Да.
В.К.: Въпросът е следният. В момента записваме всичко, нали става като документ, да ви предупредя. Обръщам се към свидетеля. Сега тя има разговори, които ние в момента сме работили и работим вече цял месец. Разнищвам ги до безкрайност.
Сега, в първата част онова, което съм запланувал да излезне, това ще бъде: История на нейния творчески път. Това е една много голяма работа, много голям материал, който аз ще се занимавам с него.
Втората част - тя го е написала, има го в нейните „Разговори”.
Третата част - трябва да бъдат сложени всички песни. Кои всички песни: „Битието”, плюс тия дванадесет песни, които тя е дала. Но аз, доколкото си спомням от сестра Мария Тодорова, мир и светлина на душата й, тя казва: „Имам някои мои грешки коректорски, понеже не бяха коригирани шпалтите на времето, понеже се печатаха във Военна печатница, което е секретен отдел.” Значи в нейните песни, които тя ги е издала, в песнопойката на сестра Мария, има някой дребни коректорски грешки.
Л.Т:. Които са и печатни, някои.
В.К: Но сестра Мария навремето ми казваше: „Да знаеш, че има малки коректорски грешки.” Момент, да довършим другият разговор. Значи оставаше ония три песни, за които говори сестра Мария, да се дадат от Лилиана Табакова. Ние приключваме този разговор.