189. РЕЦЕНЗИИ ЗА РОЛИТЕ НА ЛИЛЯНА ТАБАКОВА

Л.Т.: Значи „Севилският бръснар” съм пяла и в други градове. Ето, слагат ме първа.

В.К.: Да.

Л.Т.: Сега, тука е картина от жената на Симеон Симеонов, а тя се казваше Цветана: душата, като си замине в Невидимия свят, как я води ангелът. Аз тука имам много концерти. Четиридесет и два града обиколих и във всеки град давах концерт.

В.К.: Сега тука на френски горе какво пише. Какво е това?

Л. Т.: Това е писмо до баща ми от монсеньор (господин) Депорт. Ето това е от L’Ecole normale и какви дипломи съм взела.

В.К.: Сега тука какво пише? Мадам Табакова...

Л.Т.: Изпяла съм „Етиен Марсел” и тука по автора, в Париж. Сега тука, това са все концерти в различни градове. Много градове обиколих и писаха много за мене. Ето я Людмила Прокопова, ето ме мене, Таня Цокова.

В.К.: Сега тука са програми.

Л.Т.: Ето „Фиделио”, „Продадена невеста”.

В.К.: Това е една много голяма работа. Тя така няма да стане набързо. Аз нямах представа какъв обем е този материал. Тука вече Вие сте.

Л.Т.: Ще ги обърна.

В.К.: Това е цветна снимка, цветна снимка на пианиста...

Л.Т.: Да, да, видяхме пианиста Венцислав Янков, че получава голяма премия. Тука - XIII концерт на Държавната филхармония, диригент Карл Бьом. Карл Бьом вече, там пея и аз, пише за всеки солист поотделно.

В.К.: Тука Вие сте на ...

Л.Т.: Сега съм пак пред пианото, птиченцето пък е на другото ми рамо и са ме заснели. Тука са карикатури.

В.К.: Да. Тука са концертни неща. Сега тука Ви виждам, албуми...

Л.Т.: Аз имам и други албуми, но в сандъка.

В.К.: Така. Тука виждаме Христо, Вие сте това тука.

Л.Т.: Това е на Рила чешмичката. Ето ме мене на чешмичката, която тече, знаете ли как е? Котва.

В.К.: Котва, знам я.

Л.Т.: Ходили сте?

В.К.: Да. Знам.

Л.Т.: С бели мраморни камъни.

В.К.: Сега тука са разни бележки.

Л.Т.: Ще трябва да ги прибера.

В.К.: Да.

Л.Т.: Идва и „Битието” тука, не се обажда „Битието”. Тука има много благодарствени писма.

В.К.: После, първо да видим това. Тука вече започват покани от Народната опера. Тука е.

Л.Т.: Това, когато трябва да го нося някъде, по-леко, затуй съм турила и тука. Ето брат Христов казва какъв успех имам тука. Ето пак, без да имам дубльорка тогава.

Ето „Отвличане от сарая”, само че го няма вътре, извадено е.

Ето, Стефан Киров юбилея, двамата братя Янкови и чакай, ще ви покажа „Лучия ди Ламермур” с Любен Минчев202. И тука пише: „Много добра режисьорска ръка е работила върху нея.”

А този режисьор беше Учителят. Няма как да Ви го преведа.

В.К.: Ясно, да.

Л.Т.: Движа се по улиците.

В.К.: Тука сте с бяла шапка.

Л. Т.: Да ме снимат. А тука е...

В.К.: „Табакова ще пее утре Джилда”.

Л.Т: А, чакай. Трябва да ги подредя, щото някои работиса разместени. Ето това. Сега, ето Хелиос с нож застава.

В.К.: Тука Учителя виждаме.

Л.Т: „Фиделио” с Лиляна Табакова, тоест с мене. Карл Бьом.

В.К.: Чета:

„Именитият диригент професор д-р Карл Бьом, гост на Народната опера”.

Л. Т: „Севилският бръснар” с Едмондо де Веки, „Любовен елексир”203 Ето, вижте сега Лиляна Табакова. Аз съм пяла с една певица, а тя стана любовница на Боян Дановски, който е отпред на режисьора и той я тури пред мене, а аз пях премиерата. Но аз не се сърдя за тия работи.

Ето сега списъците на артистите: Лиляна Табакова, горе турят Нели Карова, защото е любовница на Вълко Червенков. А тука е и Борис Христов на друго място, чакай.

В.К.: Това 1947/1948 година.

Л.Т.: Да, „Дон Паскуале”. Ето Норина [роля в операта „Дон Паскуале”]204.

Сега Боян Дановски беше режисьор. Той каза тъй: „Няма да изнесем тъй, както е в Италия. Аз ще туря Норина вместо да бъде пред огледалото, да си прави грим, с пеньоар, ще я туря да пере. И ето че ме тури да пера.

В.К.: Че защо да пере?

Л.Т.: Ето, да вади вода от кладенеца и да пере. Ето го кладенеца. От тука вадя вода с кофа и пера, и изпявам арията като закачам дрехите с щипки. И се обръщам даже и гърбом към диригента.

В.К.: Да.

Л.Т: Другото действие се качвам на балкона, изпявам другата част на ролята си. И идват специални работници, които ми правят балкона. Аз казвам на най-дебелия: „Първо ти ще се качиш, после аз ще се кача.” Защото така падна Йовович-Ковачевска205, от високо падна и си нарани гръбнака. Може да не си е закопчала някое копче. И аз да се изтърся отгоре... „Първо ти ще се качиш.”

В.К.: И той се качва?

Л.Т: Ще не ще, ще се качи.

В.К.: Сега тука имаме махленско свидетелство.

Л. Т: Тука това е квартално, че Лиляна Табакова и Цветана Табаковае едно и също лице. И са подписани, тука подписи има.

Тука - както пея „Страшен беше вятъра”. Тука се намирам пред мойта къщичка в двора на Жечо. Е, тоя Люба, ето го Жечо.Изкараха ме отвътре и аз да изляза.

В.К.Да.

Л. Т: Само че на обратно ги турили.

______________________________

202) Любен Василев Минчев, 1904-1959, оперен певец, тенор

203) „Любовен еликсир” (L’elisir d’amore) - комична опера от Гаетано Доницети, по италианското либрето на Феличе Романи.

204) ,Дон Паскуале” („Don Pasquale”) - комична опера от Гаетано Доницети (Доменико Гаетано Мария Доницети)

205) Елисавета Борисова Йовович, 1901-1996, оперна певица, сопран