НАЧАЛО

Контакти | Дарение
Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

6.77. СЛУЖИТЕЛИТЕ НА ДВЕТЕ ЛОЖИ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ ТОМ 4
Алтернативен линк

77. СЛУЖИТЕЛИТЕ НА ДВЕТЕ ЛОЖИ

На Изгрева бе мястото, където бе открита Школата на Всемирното Велико Бяло Братство. Тук бе Космичният Учител Беинса Дуно, който ръководеше Школата и чието Слово ние слушахме, а стенографите записваха, дешифрираха и след това дойде време за печат. В началните години тук бе голяма оскъдица. Тук бяха хора и то много бедни. Тогава беше такава неописуема немотия. Когато отивахме на Витоша, нямахме обуща, с които да отидем. Обличахме стари, износени дрехи. Беше период, когато около Учителя кръжеха хора бедни, които имаха нужди и не бяха материално осигурени. Храната ни беше слаба. Когато ходехме на Витоша дъждове ни брулеха, а ние, окъсани и измокрени, се гушехме около запаления огън и Учителя. В един такъв момент Учителят ни каза: „Вие сте наследствени принцове на беднотията." Беше голяма мизерия. Имаше някои по-заможни, но те гледаха повече себе си. Постепенно с годините жителите на Изгрева се сдобиха с някой и друг занаят и така си изкарваха хляба. Затова много трудно се намираха пари за печат на беседите и когато се отпечатваха, трудно се намираше пласмент за книгите в нашите среди. Причината беше беднотията.

От друга страна Изгревът беше Школа и всеки участник в тази Школа бе поставен от Учителя да играе известна роля на сцената на живота. Затова тук имаше представители и от едната ложа на Лявото посвещение, така и представители на Дясното посвещение. По време на Учителя трудно се различаваше кой каква роля играе и изпълнява. Но след заминаването на Учителя, с образуването на Братския съвет, с някои инициативи и печатането на беседите, постепенно се откроиха и едните, и другите. Едните отидоха в ляво, а другите в дясно. И започнаха големите борби, което доведе до унищожението на Изгрева. Сега ще ви представя два примера, за да видите как едните и другите действат.

Случи се така, че Никола Антов, който бе представител на едното посвещение и Боян Боев, който беше представител на дясното посвещение, се договорят по един проблем и вземат решение как да се действа. Но след ня-колко дена Боян Боев си променя решението под влияние на онези, които бяха около него. Никола Антов отива при него и търси обяснение по въпроса. Боян Боев му казва: „Принудиха ме да си променя решението". Антов побеснява и започва да го бие с юмрук по гърдите и главата. През това време там е имало една сестра, която наблюдава целия случай. Избягва и вика за помощ. Антов продължава да го налага, а Боян Боев вика: „Стига бе, Антов, утрепа ме!" А Антов вика: „Това ти е за урок, друг път да не се изметваш." А Боян Боев по това време беше болен, беше го свила артрозата и не можеше да ходи. При мен беше един гимназиален учител и като дотърча онази сестра и разказа всичко, в мен се надигна един гняв. Излязох вън и се упътих към Антов. Срещнах на Манол Иванов жена му, която беше заедно с Антов и го поддържаше. Казах й: „Това змийско гнездо ще бъде изчистено от Изгрева. Тя ме нагруби много жестоко и избяга. И накрая изсъска: „Ако не си опичаш акъла, всички ще изгорите и няма да ви има!" Отивам при Боян и го виждам - едвам се държи след нанесения побой. Отивам към Антов и казвам: „Ела тука да се обясним! Защо би този безпомощен човек?" „Той знае защо?" и избяга. На следващия ден се качих на Рила, всички бяха на езерата и разказах целия случай. Всички бяха потресени и възмутени. Накрая реших да питам Борис какво решение е имало между Антов и Борис, че после са накарали Боян да го промени. Той ми каза какво е. „Бива ли за такова нещо да се утрепе един човек?" И което е най-интересното, след време се видя, че туй решение, което бе проведено, и за което Боян Боев яде бой, беше напълно погрешно и то доведе до там - да бъде като една от причините за процеса. Ако бяха спазили решението, което бе взето между Антов и Боян Боев, събитията щяха да вземат друга посока. Ето ви един пример как действа едната ложа и другата ложа. И накрая се вижда, че и двете ложи изпълняват свои задачи, които се ръководят от Оня, Който ръководи и двете ложи. А това е Мировият Учител.

На Рила съобщих и една приятна новина. Бяха дошли от Франция една съпружеска двойка музиканти. Тръгнали по света в името на един висок идеал - да разнасят своето музикално изкуство. Бяха ги насочили към Изгрева и ние ги качихме на Рила. Започнаха незабравими вечери на Рила. Жената се казваше Франсин, която бе цигуларка, а мъжът Стефан, който свиреше на китара. Тя беше много голяма цигуларка. На Рила изнесе чудни концерти от нейния класически репертоар, а когато слязохме есента на Изгрева, в нашия салон бе изнесен голям техен концерт. От града дойдоха всички големи музиканти. След като я чуха, те онемяха. Те смятаха, че това са двойка трубадури, които са тръгнали да се разхождат. Онова, което те предложиха на слушателите като репертоар и цигулково изпълнение, в София до този момент не беше изпълнявано. Всички големи музиканти от града бяха единодушни от тази оценка. Те престояха на Изгрева, запознаха се с песните на Учителя, дойде време и ги изпратихме, и те тръгнаха по света, да разнасят песните на Учителя. Ето ви пример как работят служителите на Учителя от дясното посвещение.

Борбите при нас продължиха. Имаше хора, които бяха против така нареченият "избран пожизнено Братски съвет от седем човека". Но политическата власт прие друг курс и въведе диктатура и цензура. По този начин се спря дейността на този пожизнен Братски съвет. Няма нищо вечно. Един след други си заминават тези ръководители и някои едва ли ще оставят някаква следа, ако не споменем нещо за тях. Остава вечно Словото на Учителя. Учителят веднъж бе казал: „За да се поддържа стремежът на някои съзнания на някои хора, необходима им е формата." Учителят беше дал за това някои форми, които днес ги имаме, и които ги спазваме. Това са различните наряди за различните братски празници, наряди при общите събрания за четене беседите на Учителя и всичко онова, което Той е дал в Словото. Но беше ни предупредил: „Не се обличайте в други форми освен тези, които съм ви дал, защото животът на човека е кратък на земята." Някои се придържаха към това, но други не. Всеки според степента на развитието си.

Ето, сега Изгревът е разрушен. Изчезнаха салонът и бараките. Спря се Паневритмията от властта и се спряха летуванията на Рила. Може ли това Учение да изчезне? Представете си, че имате едно езеро, водите на което ще се изпарят при една голяма суша. Езерото изчезва, изпарява се. Водата не е изчезнала, но е отишла в пространството. След време тя ще падне като дъжд там, където е нужно и там, където Бог съизволи. Така е с Учението на Учителя - ще отиде там, където имат нужда от него.

Ето тук, голяма част от тези актьори на сцената, по време на Учителя, вече ги няма. Останаха още неколцина, на които гърбовете им са още силни, за да изнесат товара. Но тези, които са останали, са с една религиозна постановка. Те са статистите в една опера, които носят декорите. А главните актьори ги няма, защото представлението е приключило.

Езерото е изсушено, водата отиде в пространството, физическият Изгрев е разрушен. Но Духовният Изгрев съществува. Той е в Словото на Учителя. Тези идеи на Учителя ще отидат в пространството и ще принесат плод като летен дъжд. Посетите семена от Словото на Учителя ще възрастнат, житата ще натежат с житни класове и ще дойдат онези жетвари, които небето ще изпрати за жътвата. Но това е за едно друго поколение. Беседите на Учителя са свързани с космическия ритъм на Битието.

Служителите на Лявото посвещение повдигнаха въпроса за създаване на устав и регистрация като Духовно общество. Могат ли седем хиляди и петстотин беседи на Учителя да се вмъкнат в един устав и в десетки членове и параграфи? - Не могат. Друг въпрос: Могат ли да вземат на Тихия океан водите, да го канализират и да го поставят в някакви съдове? Има ли такива съдове, които да поместят водите на Тихия океан? - Няма. Същото е и с Учението на Учителя. То е толкова свободно и толкова необятно и велико, че държи целия живот в себе си на земята, в Духовния свят и в Божествения свят. И онези, които се опитаха да Го ограничат, смажат и унищожат, усетиха силата на туй Учение, защото те предопределиха съдбата си.

Когато споменем за песните на Учителя, трябва да кажем, че след време ще дойдат онези велики музиканти, които ще направят велики симфонии от онези музикални упражнения, които даде Учителят. Той даде само основните подтици и даде началото на един нов мироглед. Той никога не довършваше нещата и не ги оформяше до края, защото ония талантливи души, които ще дойдат от Невидимия свят след време, ще се срещнат с музиката на Учителя и ще работят с Нея. Тук на Изгрева най-големите амбиции и най-големите стълкновения станаха между музикантите. Те бяха представители на различни окултни школи от миналото, имаха различни разбирания и много трудно можеше да се дойде в унисон, до едно общо разбиране. Мен това не ме изненадва. Не ме изненада и другото, че те като представители на лявото и дясното посвещение дадоха едно генерално сражение на Изгрева за песните на Учителя. Да благодарим, че излезе сборникът с „Песни на Учителя". И от едната, и от другата страна се дадоха жертви, но сборникът с „Песни на Учителя" излезе.

Какъв е изводът? Всички хора работят за Истината.


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ