168. КОЛАНЪТ НА ПЕВИЦАТА И КРЕДИТЪТ

В.К.: Сега, на страница 112 от „Разговорите с Учителя”. Вие живеете у Рилкини, а отивате с Димитрина Захариева у тях. Защо се скарват Методий с Димитрина Захариева - поради ревност или поради техни неща?

Л.Т.: Ами тяхна работа. А Учителят каза, че това било ревност. Той или тя го ревнува от мене и се сбиват. Сбиха се пред фурната. Той й удари шамар и тя се опита да му удари, и се сбиха. И аз ще ида да спя при тях! Затуй посред нощ избягах. Но тя ми задържа колана, ще видите по-нататък. Имах много скъп колан от копринено кадифе и го носех с голяма катарама. Търсих го в тъмното, луната грееше - не мога да го намеря. Питам я на другия ден. - „Няма такъв колан!” А тя ме излъгала. И чак след три години, не я приех. Тя искаше уроци, но аз не я приех.

Чак след три години идва, просто на колени ми пада: „Сестра Лилиана, аз тогава те излъгах. Колана го турях на голо и го носех досега, да мога да стана певица като тебе. Но виж го!” Като ми го показа - изхабен.

Аз, разбира се, взех го и го изгорих.

В.К.: Носен бил на голо. Така.

Л.Т.: Е, тия работи няма защо да ги пишем.

В.К.: Ясно. Учителят казва: „Аз като дойдох тука, намерих мухи, бълхи и боклуци.

Л.Т.:Да.

В.К.: Това Учителят казва.

Л.Т.: Да. Учителят казва. А обърна ги на цветенца и на изворчета, всичко това Той го преработи. Искаше да каже, че...

В.К.: ...го е превърнал на цветя и на извори. Така.

Сега на страница 114 от „Разговорите с Учителя“. Коя е тази певица Ерна Сак?

Л.Т.: А-а, ами прочута германска колоратурка. Тя имаше моите височини - фа, сол горе, защото аз с камертон я слушах в зала „България”. И с Янко Янков излезе.

В.К.: Колко октави имаше гласът й?

Л.Т.: Ами като мене. Голяма.

В.К.: Колко, четири октави ли имаше?

Л.Т.: Да, разбира се.

В.К.: Че аз миналия път Ви питах колко октави е вашият глас.

Л.Т.: Е, аз не обичам да казвам, щото да не го загубя.

В.К.: А-а, затова ли?

Л.Т.:Да.

В.К.: Ха-ха-ха, да не го загубите! Благодаря, понеже не ми е ясно, а работим, като история вече и затова все пак трябва да се даде. Значи тази Ерна Сак беше германка и дошла тука.

Л.Т.: Добре, ама Учителят не я одобри. Когато попита брат Христов за нея, Той каза, че е далече от славея още и че е празна ваза без съдържание.

В.К.: Той ходи ли на нейния концерт?

Л.Т.: Не, Той я слушал по радиото.

В.К.: По радиото, а, да.

Л.Т.: Аз имам програма с нейната фигура.

В.К.: Да. На 114 страница от „Разговорите с Учителя” говорите за Стоил Стефанов. Какво знаете за Стоил Стефанов?

Л.Т.: Ами той беше на Багрянов дясната ръка. Ама и Багрянов си отиде. А Стоил Стефанов идва с речта, прочутата реч на Багрянов. Тя е прочута реч.

В.К.: Защо е прочута? С какво е прочута?

Л.Т.: Политическа работа. Не ща да говоря за речта на Багрянов, преди да станат другите събития.

В.К.: Той седи и чака.

Л.Т.: Навита речта на Багрянов на фишек. И той седи отвънка, и чака да влезе при Учителя, и държи речта на Багрянов. А Учителят не бърза да го приеме. А наближава обяд. Няколко пъти чукат. Юрданка чука често и Стоил Стефанов чака - значи ние да си излезем, да влезе той. Учителят не ни дава да излезем. Дойде обяд и излязохме да се храним. Значи Той е решил да приеме Стоил Стефанов след обяд. Аз в тоз момент Му пеех вътре, в приемната. И даже брат Христов каза: „Учителят предпочете музиката и пеенето пред политиката.” Защото онова е политика. Те го разстреляха и него, този Багрянов.

В.К.: Да, да. Те ги убиха след 9.09.1944 г., когато дойдоха на власт комунистите.

В.К.: Сега, на 116 страница от „Разговорите с Учителя” Вие пишете: „Учителят ме гледаше и продължи: Ти ще пееш и в чужбина.”

Л.Т.: Ама не съм пожелала.

В.К.: Какво стана, че не отидохте. Вие не пожелахте?

Л.Т.: Аз не пожелах.

В.К.: А иначе имахте ли условия? Можехте ли?

Л.Т.: Де да знам сега, пък може да има, де да знам.