166. ОТНОВО ЗА ПЕСЕНТА

„УГЛЕДНА МОМА” - „ДОБРИЯТ МОМЪК”

(„Бащина песен”)

В.К.: Така. На страница 110 от „Разговорите с Учителя” Вие споменавате за Вашия вуйчо, лесовъд. Как се казваше той?

Л.Т.: Васил Стоянов Болградов176. Защото моята майка е от рода Болградовци. Защото нейният дядо е бил учител в Болград, поп. И той пишеше така красиво, по краснописание, а че ще мислиш, че това не е от ръка писано, много красиво.

В.К.: Сега на страница 110 от „Разговорите с Учителя”. Ставаше въпрос за Мърчаево, когато онази стая на Славянски била заключена с катинар и мебелите на Славянски са в тази къщичка. И Учителят е разрешил да се отвори, и да влезнете в стаята на Славянски.

Л.Т.:Да.

В.К.: Първия път се е опитал да отключи, не е могъл, така ли? Христов?

Л.Т.: С гвоздей, с нож, с какво ли не - не може! Опитва. И като влязох при Учителя и Му казахме, че правим много опити, ама не може да се отвори: „Ти, каза, опитай пак.” И като се върнахме, докато слагаше Рилка да вечеряме - мляко беше издоила от овцете и го вари, да ядем: „Хайде” - каза и брат Христов вика: „Яааа, кофарът сам се отвори! Рекох тъй и се отвори!” То кофар беше. „Рекох тъй и се отвори!”

В.К.: Сам се отвори. Така.

На страница 111 от „Разговорите с Учителя” казвате: „Аз изпях най-напред „Угледна мома”. Тя я има тука в песнопойката на страница 116.177

Л.Т.: Да. Учителят даде и каза, значи „Угледна мома” е само да се пее от братята.

А пък за сестрите даде те да пеят „Добрия момък”.

На същата мелодия даде други думи, но са в мене, Братството ги няма още.

В.К.: Аз точно това гледам и наблюдавам, че липсва в песнопойката, че там има само за момата.

Л.Т.: За момата, а няма за момъка. А Той иска да има и за момъка.

В.К.: Затова трябва когато се дават нотите, трябва да се извадят нотите на тази...

Л.Т.: На „Добрия момък”.

В.К.: И да се дадат думите на „Добрия момък”. Аз това съм го записал.

Л.Т.: А пък като влязох при Него, Той ми ги даде тогава.

В.К.: Това го записахме за „Угледна мома” и за „Добрия момък”.

Вие споменавате тука, че Учителят не е пожелал да изпеете „Песента на Новия живот”.

Коя е тази песен? Там споменавате.

Л.Т.: Но тя е вече моя композиция.

В.К.: А, това е вече Ваша композиция.

Л.Т.: Моя композиция, да.

В.К.: А, точно това исках да разбера.

Л.Т.: Не е Учителюва.

В.К.: Защото ми направи впечатление и се чудя какво е това. Търсих я [в] песнопойката и я нямаше. Добре.

Вие споменавате, че Вие подарявате на Учителя „Битието”, нотира-но от Вас.

Л.Т.: Да. Щото Той каза да не го нотирам, но понеже във Вършец вече донесоха много пиана от София, дадоха ни ключове и като сядах на пианото, викам: Я да взема аз да го нотирам. Може да падне утре бомба отгоре ми и така ще си отида с „Битието” в другия свят. Поне да го напиша.

И написах „Първия ден”, ама красиво го написах и Му го поднесох, да видя как ще реагира. Нищо лошо не ми каза.

Уж не ми даваше, а пък се усмихна и беше доволен, че съм го нотирала. Даже ми каза: „В съседната къща има пиано, иди го прегледай!”. Значи не ми направи забележка.

В.К.: Ама там, в Мърчаево, имало пиано в съседната къща?

Л.Т.: Имало в една къща, но аз не отидох в тая къща.

____________________________

176) Васил Стоянов Болградов, Васил Петров Стоянов-Болградов, 1887-1971, лесовъд, геодезист

177) Песни от Учителя. София, [1949]. 204 с.