164. ПИСМА НА БРАТ ХРИСТО С ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ

В.К.: Да. На 107 страница от „Разговорите с Учителя”: Учителят „посочи песента „Благост” и каза: „От тука, новите песни и“Битието”, ще вземате мотиви и ще ги разработвате за бъдещата симфонична музика.”

Л.Т.: Е, да, да, посочи. И Венцислав...

Аз паднах на колени пред Него.И Венцислав, и той дойде там, че не падна на колени, до Него. Той отвори и се падна „Благост”, и каза...

В.К.: Кой, от песнопойката?

Л.Т.: Да, тя беше в ръцете ми. Той я пое и рече тъй. Беше „Благост” и посочи тъй с пръста, така посочи.

В.К.: Понеже това не е така малко ясно. Значи той отваря книгата и се пада „Благост”. Вие отивате при Него за благословение? Или за какво отидохте?

Л.Т.: Ами това беше в къщата на Темелко

В.К.: А, това е къщата на Темелко!

Л.Т.: Ами това е в Мърчаево.

В.К.: Така, сега на 108 страница Вие сте на хижата „Фонфоните” и Учителят пита дали е близо до [хижа] „Еделвайс”.

Л.Т.: Да, Учителят не искаше да остане у Темелко, не искаше.

В.К.: Много хора ли бяха там или какво?

Л.Т.: Не беше удобно за Него. Защото там бе селска работа, селски манталитет. Те внасяха едно корито, къпеха едно бебе при Учителя. Въобще подтиснат беше Той там.

В.К.: Малка стаичка, много народ събран на едно място!

Л.Т.: Не.

В.К.: Защото после, по-късно, през 1944 г. на „Еделвайс”, там правят събора и на хижа „Брокс” горе, през време на една екскурзия. И затуй Той Ви пита: „Близо ли е до „Еделвайс”?”

Л.Т.:Да.

В.К.: На страница 109. Христов на два пъти е ходил при Учителя в Мърчаево, а Вие сте били във Вършец. И е изпращал [записани] думи от Учителя. Вие имате ли ги тия думи, имате ли ги?

Л.Т.: Кой?

В.К.: Той два пъти е ходил от Вършец при Учителя в Мърчаево.

Л.Т.: Кой?

В.К.: Христов.

Л .Т : Да.

В.К.: Имате ли тези думи на листове?

Л.Т.: Имам ги.

В.К.: Имате ги тия думи. Добре. Цитирали сте всичките?

Л.Т.: Вижте какво, най-накрая, когато Учителят ще бере душа, там ще се споменат и тия думи. Ето какво казваше Учителят и той ми ги донасяше. И ми донесе (това не съм го писала) от Учителя, от първите череши.

На Учителя донесли една кошница череши, грабнал така и казал на брат Христов: „Давам това число на сестрата” - на мене, да ми ги донесе. А това е числото. И аз ги изброих черешите.

В.К.: Колко бяха?

Л.Т.: Добро число беше.