152. ИЗПИТЪТ НА САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА

В.К.: Сега, на страница 88 от „Разговорите с Учителя” казвате, че Вие правите подарък на сестра Савка и й подарявате шал.

Л.Т.: С първите си заплати пожелах да й купя шал и отидохме с брат Христов на улица „Леге”169 и избрахме най-красивия за глава, с венециански стил - стилна работа, копринен, много хубав, много.

Когато почнаха бомбардировките вече, Учителят ми даде един ключ за къщата на Радка Стефова. Аз спях вече горе и всеки ден в 10 часа ми каза да влизам при Него, за да работим „Битието”. И тогава, него ден, „Пиууу!”, почна тревога. И излязохме, и брат Христов беше, и седнахме, където е „чешмата на зодиите”. Има пейка. Тука седна Учителят, тук съм аз, тука е брат Христов.

По едно време тичат сестра Савка с една друга сестра, тя [сестра Савка] пък седна от тази страна, до мене и каза: Аз с колело като карам, има едно място, урвесто и трябва да сляза от колелото, да го вървя пеша. Аз съм си наумила и съм се амбицирала: тука няма да слизам от колелото, ще минавам и това стръмно място с колелото!

Мен ме щипна нещо тука под лъжичката, почувствах, че тя ще пострада, ако не слезе от колелото. Щото сега се учи да кара колело.

А Учителят й е казал, че окултният ученик, особено сестра, не бива да се качва на колело. А аз от трамвая веднъж я видях, трамваят върви и сестра Савка караше в София колело.

И казах на брат Христов: Това беше Савка, да. Значи тя не послуша Учителя.

И какво стана. Точно на това място тя не слязла от колелото и пада по очи. И наранява части от лицето, и идват лекари, да зашият мястото на разкъсана рана на бедрото и да лекуват.

Брат Христов дойде при мене разтревожен и каза: Бърже, сестра Лилиана, да се качим на Изгрева!

И като се качихме, видяхме Учителя на балкона на Неговата стая. Беше застанал в молитва, нагоре гледаше към небето и се молеше, а в стаята на сестра Савка консулт лекари й шиеха лицето и бедрото. Той се молеше в тоз момент. Ние бяхме тогава на Изгрева, но не можехме да влезем при Него.

Не мина много време, посетихме сестра Савка и тя бръкна под възглавницата си и предаде един пакет в ръцете на брат Кръстю Христов и каза: „Ако Учителят благоволи да ме вземе в другия свят, оставям тоз пакет на Вас. Ако благоволи да ме остави още на земята, бих искала да работя със сестра Лилиана и с Вас, брат Кръстю.”

Тя не остана, тя си замина.

И когато издъхна, беше денят, когато хвърляха ракети на небето да светят, че пада Берлин. Когато падаше Берлин издъхна тя.

В.К.: На 2 май 1945 г.

Л.Т.: Да. Тя издъхна тогава. И ние никога не ходим по погребения и по такива работи, но отидохме да се поклоним на нейното заминаване.

В стаята на майка й, в къщичката на майка й влязохме. Майка й тъкмо й връзваше краченцата с кордела, защото правеха така, се отваряха и плачеше, и каза (не беше още на ковчег сложена, още я обличаше), и каза на брат Христов: „Кръстю, Учителят веднъж в една беседа каза: „Всяка майка гледа дъщерята да си - деветгодишна беше -да те окъпя и да те преоблека.” Турих легена, окъпах я, облякох й чисти дрехи, хванах я за ръка и отидох при Учителя, и Му чукам на вратата. И казвам: „Учителю, цяла нощ не съм спала. Вие казахте в беседа, че никоя майка не си води детето, момичето, да служи на Бога. Аз ще бъда тая майка. Отсега нататък няма да питам дъщеря ми дали е нахранена, дали е облечена, дали има покрив на главата. Предавам Ви дъщеря си във Вашите ръце!” И оттогава Той я прие.” Така плачеше тя върху трупа на сестра Савка.

В.К.: Това тя Ви го каза?

Л.Т.: Плачеше и го каза.

________________________

169) Улица „Леге”, улица „Леандър Леге”, разположена е между улиците „Алабин“ и бул. „Цар Освободител“ в София. Наименована е на Леандър Франсоа Рьоне Льо Ге (френски: Leandre Franqois Rene le Gay) - френски дипломат, вицеконсул в София по време на Априлското въстание (1876 г.) и Руско-турската война (1877-1878). След войната е консул в Бургас. В България е известен с побългарената фамилия Леге.