141. БИЖУТАТА НА СЕСТРА ДУМАНОВА

В.К.: Така, сега на страница 68 от „Разговорите с Учителя” се говори, че Той запя:“Божествена Любов душа ми озари и изпълни сърцето ми с лъчи.”

Л.Т.: Това е много хубава песен. Учителят я даде. И след това, понеже аз се определих вече, че ще работя още с брат Христов, Той ми каза, 24 правила ми даде.

В.К.: Да, ние ги имаме. Сега, тази песен имате ли я записана?

Л.Т.: Ами имам я, разбира се. Дала съм я и на Братството, но тя не е много лесна за пеене.

В.К.: Значи ние я имаме. Тя е дадена в песнопойката, нали?

Л.Т.: Имаме.

В.К.: Да. Сега, Вие съобщавате, че ангели пригласяха на Учителя.

Л.Т.: Да.

В.К.: Вие чувахте ли това?

Л.Т.: Ами разбира се, че ги чувам.

В.К.: Вие ги чувате.

Л.Т.: Че как ще кажа, ако не ги чувам!

В.К.: Аз, понеже като го чета, нали, питам дали ги чувате.

Л.Т.: Ами разбира се!

В.К.: Щото аз останах с впечатление, че това е вътрешно Ваше прозрение.

Л.Т.: А-а, не.

В.К.: А го чувате. Така.На страница 69 от „Разговорите с Учителя” Вие споменавате за сестра Думанова.

Л.Т.: Тя беше най-богатата жена в Троян. Баща ми беше директор на фабрика „Балевски” и ние живеехме в Троян. Аз бях още ученичка. А тя беше женена за един адвокат, Думанов, най-богатия човек в Троян. Имаше син - светско момче. И нея брат Христов я въведе при Учителя. И тя хвърли всички бижута, всичко, с което се украсяваше и възлюби Учителя.

Да, и тя седеше така пред вратата Му много и нямаше друго какво да прави, освен да стои пред вратата Му заедно с още няколко сестри. Искаше да бъде до Него.Дори дойде зимата и нямаше как да бъде на Изгрева при Учителя, та тя се пъхна в една палатка. Даже и зимно време е сляла в палатка, само и само да бъде близо до Учителя. И нейният син, всичките бижута, които имаше, тя като излезе да играе Паневритмия, той всичко открадваше от майка си.

Тази сестра Думанова винаги седеше пред вратата на Учителя и казваше: „Идвайте по-често, защото Учителят, когато Вие [не] дойдете, е намръщен и замислен, вътрешно затворен. А Вие като дойдете и като Ви изпраща, целият е весел и сияе. Вие сменяте Неговото състояние.” Това е.

В.К.: Значи тя се отказа от богатството, от парите, от бижутата.

Л.Т.: От всичко се отказа и си замина в Троян като светица, първа светица. Защото тази, която я облече и я погреба, дойде при мене и ми разправи за нейния край. Показа ми снимки, как си е заминала като една истинска светица.

В.К.: Да.

Л.Т.: Вардеше пред вратата на Учителя, все подслушваше, но вътре не можеше да влезе.

В.К.: Добре.

Л.Т.: Така беше.