137. КОНКУРС ЗА РОЛЯ

В.К.: Той как се казваше?

Л.Т.: Едмондо де Веки - главен диригент в Скала ди Милано. Той ме избра между пет претенденти да пея ролята на Розина и се спря върху мене. Избра аз да бъда. Въпреки, че се яви и примадоната, бивша, на Операта, Милкова-Золотович. Тя беше уволнена, но тя искаше още слава, да излезе с Едмондо де Веки. Но той предпочете мене. Хем аз не казвам тука, но на Вас ще кажа.

Предния ден аз мих прозорци, врати, голямо пране прах. А това нещо разваля гласа. И на другия ден (те не ме предупредиха, че ще има конкурс в моя час с Атанас Маргаритов) и влизат, и ми казват, че има конкурс и трябва да пея. Ако ме бяха предупредили, нямаше да мия врати и прозорци и да пера голямо пране - да си развалям гласа.

Имам начини, Учителят ми дава особени начини как да си направя гласа много по-хубав. Щях да ги употребя и да се явя на конкурса, а те скриха от мене.

В.К.: Нарочно?

Л.Т.: Да.

В.К.: И те, като изпълнихте арията си?

Л.Т.: И въпреки туй, след като изпълних, от петтях Розини той избра мене, аз да бъда на премиерата.

В.К.: И след като мина премиерата, той Ви подари този портрет, така ли?

Л.Т.: Веднага, същата вечер след падане на завесата, качи се с жена си. Тя пристигна от Италия. Тя ме гримира, тя ме облече.

В.К.: Да.

Л.Т.: И извади от джоба си портрета, както беше прав, надписа ми го и ми го подаде.

В.К.: Какво написа?

Л.Т.: „Мелия синьорина Цветана Табакова уна буоно кантанте ди колоратура.“160

В.К.: Какво означава на български?

Л.Т.: „На синьорина Цветана Табакова, една добра колоратурна певица.”

В.К.: Това означава много!

Л.Т.: И се подписа.

В.К.: Това означава признание.

Л.Т.: Ами разбира се, това е световен диригент, главен диригент. Това е цял диплом.

В.К.: Ами Вие, когато пеете Бетовен под диригентството на Ерик Ортман?

Л.Т.: Той е генерал мюзик директор на Берлинската фолксопера. Той дирижираше Венцислав Янков, но най-напред, в сряда вечер на 27 януари дирижираше „Фиделио” и Венцислав в номер трета ложа ме слушаше, без да ме познава. А в четвъртък, на 28 януари, той дирижира в зала „България” - Венцислав Янков с филхармонията.

В.К.: От него имате ли нещо, автограф?

Л.Т.: Нямам.

В.К.: Така. На страница 63 от „Разговорите с Учителя”, когато работите с маестро Де Веки, той казва: „Basta, terribile!” [Достатъчно, ужасно!] Какво значи това?

Л.Т.: „Ужасно, ужасно!” И искаше да ги скъса.

В.К.: Тези нотни листове?

Л.Т.: Ама той ми ги откъсна от нотите.

В.К.: А кой ги беше написал тези каденци?

Л.Т.: Аз ги бях преписала върху нотите ми и залепени, да ги пея. Но той не ги хареса.

В.К.: А Вие откъде ги бяхте взели?

Л.Т.: Те бяха приети тук, традиционно се пееха в България.

В.К.: Да, значи „Баста, терибиле” [Basta, terribile], така.

Л.Т.: „Баста” значи - не ги ще.

В.К.: „Много сръчно ми написа каденците на Тетрацини.”

Л.Т.: Тетрацини161 е световна колоратурка. Нейни каденци аз сега ги пея още.

В.К.: Значи това е световна сила.

Л.Т.: Той ми написа други каденци - на Тетрацини.

В.К.: Да. И още ги имате, и още ги пеете.

Л.Т.: Имам ги и ги пея.

В.К.: На страница 63 от „Разговорите с Учителя” Учителят Ви дава една книга на немски, беседи, „Der Meisters pricht” [„Учителят говори”] - „да поднеса на него като подарък”. На маестро де Веки, така ли?

Л.Т.: Да.

В.К.: Той я пое, нали?

Л.Т.: Пое. Защото той ми каза така (да не го казвам на френски -на български): „Аз тука много се отегчавам, отегчително ми е. Моята жена след няколко дена пристига от Италия. А искате ли тази вечер да приемете мойта покана: да отидем в ресторант „България”, да вечеряме заедно и да имаме приятни мигове?”

Аз му казах: Вие ме изненадвате с тая покана и няма да мога да я приема, защото едно лице долу ме чака по една спешна работа. Извинявайте много, че ще Ви откажа.

И слязох, и казах на брат Христов. Той досега беше много любезен с мене и се страхувах, защото като се откаже на един мъж, то става пък обратното.

Брат Христо каза: Не се безпокой, ще вземем едно такси, веднага се качваме.

В.К.: Къде, на Изгрева?

Л.Т.: При Учителя. И още като влязохме, то беше късно, брат Христов каза: Тя сега няма да спи цяла нощ, ще се тревожи. Кажете, Учителю!

Той се засмя и каза: Напротив, той ще стане още по-любезен към тебе.

И тогава даде книгата „Учителят говори”, преведена и отпечатана на немски - „Der Meisters pricht”, и каза на брат Христов: „И цяла нощ да не спиш, ще намериш един италианец, роден италианец, да напише...” - еди-какво си изречение - Учителят го даде, но не го помня. Там е писано, да го напише върху томчето на чист италиански език.

- И още утре, като влезеш при него да репетираш, поднеси му този том. Той ще разбере защо си му отказала.

В.К.: И Вие го направихте.

Л.Т.: И аз го направих. След няколко дена той ми каза: „Сега разбрах защо ми отказахте.”

Беше чел посвещението и нещо от книгата.

__________________________-

160) Miele Cara signorina Tsvetana Tabakova una buono cantante colorata

161) Луиза Тетрацини / Luiza Tetrazzini, 1871-1940, оперна певица, колоратурен сопран, педагог