Алтернативен линк |
134. ТЕЖЕСТТА НА ДИНЯТА И НА ПЕВИЦАТА
В.К.: Сега ние продължаваме коментариите. На страница 55 от Вашите „Разговори с Учителя” Учителят поема с една ръка онази диня, която носите с двете си ръце.
Л.Т.: А-а, да.
В.К.: Тя голяма диня ли беше?
Л.Т.: 13 килограма и 700-800 грама.
В.К.: Вие Му я подавате с двете ръце, Той я поема с едната.
Л.Т.: И то, Той ми я тури чак горе на ръцете, щото тя е обемиста, голяма.
В.К.: Да.
Л.Т.: Той я пое, така направи, с едната ръка.
В.К.: Все едно, че ябълка поема.
Л.Т.: Като че ли Му подавам ябълка. А аз се двоумя как да я туря на Неговата длан. Двоумя се. И най-после я турих. И с нея направи крачка, клекна внимателно на земята, за да я търкулне. Аз се смаях. И когато изказах моето учудване, Той каза: Аз не я поех сам, други я поеха. Други също.
В.К.: Да. Сега, на същата страница. Каква е тази цигулка с кутия с английски рог? Там има някаква цигулка.
Л.Т.: А, вижте какво. Аз бях вече в Операта и ми дадоха след ваканцията, лятната, ще почна да уча ролята на „Отвличане от сарая”, на Блондхен, от Моцарт. Но аз винаги приготвях ролята си предварително и се явявах пред диригента с почти научена роля.
А аз трябваше да отида на почивка в Банкя с гълъбчето, което беше пострадало и на рамото ми се качваше.
И отидох в Банкя, намерих си квартира. Всеки ден вземах вана в баните. Казах на брат Христов да ме посещава и си отива пак. И му казах: Много ми липсва цигулката! А той сега не може на отключва и да ми донесе моята.
Казал на Учителя, че ми липсва цигулка, защото с нея си уча бъдещата роля. И Учителят даде една цигулка, но не в такава кутия като за цигулка, а кутия като за английски рог. И когато пристигна на гарата брат Христов в Банкя, аз излязох да го посрещна и гледам, той носи такава кутия като за английски рог. С тая цигулка аз си учих предварително бъдещата роля.
В.К.: Това беше цигулка на Учителя?
Л.Т.: Да, ама върнах Му я после.
В.К.: Става въпрос за една цигулка, която Той в Америка я носил и я върнал, някакъв стар модел цигулка с голяма продълговата кутия. Не е тази цигулка, нали?
Л.Т.: Не е. Не.
В.К.: Аз за това исках да запитам.
Л.Т.: И аз, щом си свърших работата,и така си заучавах предварително ролите.
В.К.: Да. Тука на 56 страница казвате, че сте имали неприятности в...: „Аз Му разправях една объркана работа в Операта. Той ми каза: Ти никога не одобрявай хора, които се карат и които вършат зло. Каква „объркана работа”?
Л.Т.: Даже съм я забравила и не искам да си цапам устата. Какво ми казваше: Даже не стъпвай, казваше, в тяхното лайно, Учителят, защото това е нечистота.
В.К.: Тука казвате:“Ти или се откажи...”155. Става въпрос дали трябва да се откажете от една роля, която не е за Вашия глас. Те са Ви давали роля, която не е за Вашия глас.
Л.Т.: Да, искат да ми дадат за алт, а аз съм колоратурен сопран.
В.К.: Как го разрешихте този въпрос?
Л.Т.: Ами освободих се.
В.К.: Да. Сега тука се съобщава следното: „Като спре войната, ти ще отидеш в странство.”156
Защо не отидохте? Имахте ли условия или нямахте?
Л.Т.: Защото Учителят ме изпита. Това беше изпит, аз тъй го почувствах. Аз Му отговорих: Не желая да отида в странство, защото каквото науча тука при Вас, никъде няма да го намеря.
А Той много се зарадва, че аз отказах да отида в странство, а предпочетох да се уча при Него. Той много се зарадва. И още повече се отвори към мене.
В.К.: Знаете ли, това е точно така, защото аз имам опитност и от други приятели, които са искали да ходят в странство да учат цигулка, да работят и Учителят им казал: Защо ще ходите там? Това, което Аз ви давам, малко ли е?
Л.Т.: Аз издържах.
В.К.: А Вие сте издържали изпита направо.Това е интересно.
Л.Т.: Той ме възлюби още повече.
В.К.: Тука, в това, което сте написали, винаги, когато пишете за брат Христов, пишете „брат” с главна буква. Защо го пишете с главна буква?
Л.Т.: Защото братът е много нещо! Също, като пиша „Небе”, турям главна буква. Като пиша „Светлина”, турям главна буква, даже като пиша „Природа”, П-то е главна буква, защото е Божествената Природа.
В.К.: Съгласен съм, но тука за думата „брат” не може ли с малка буква?
Л.Т.: Бе може, ама на, нещо ме кара!
В.К.: В знак на уважение към Христов, че е положил труд и т.н.
Л.Т.: Към голямо уважение. С главна буква се натиска специално копчето на пишущата машина.
В.К.: Знам, че се натиска. Не, аз искам да питам дали е в знак на уважение?
Л.Т.: От големи адмирации.
В.К.: Уважение към него.
Л.Т.: Да, към всеки брат, не само към него.
В.К.: Сега, аз разбирам, знам какво представлява „брат” горе, в Невидимия свят, нали, какво представлява „сестрата”.
Л.Т.: Като го пиша с главна буква, аз го въздигам още повече.
В.К.: Значи самото съдържание „брат”...
Л.Т.: ...е много високо.
В.К.: Вие затова слагате главната буква.
Л.Т.: Също и „Ученик”, да бъдеш Ученик!
В.К.: Защото аз го възприех като уважение и адмирации към брат Христов.
Л.Т.: Не само. И към брат Христов - винаги.
В.К.: Към самата дума „брат”, съдържанието. Да.
Л.Т.:Да.
В.К.: На страница 56 от Вашите „Разговори с Учителя” Вие споменавате тази история за кучето на Морфова. Какво знаете изобщо за Морфова?
Л.Т.: За кое?
В.К.: За певицата Морфова - какво знаете за нея? Мен са ми разказвали, че Учителят я поканил да изнесе концерт горе. Тя отказала. Поканил я горе - отказала е.
Л.Т.: Учителят е пращал някои от Братството, сестри, да учат при нея пеене, за да я привлече. Но тя държеше връзка с черквата, може би, винаги е запалвала кандилото, на нощната й масичка имало Библия и прочее. И не е приела Неговата покана, не я приела.
В.К.: Тя от какво се плашела, от общественото мнение или че ще си провали кариерата?
Л.Т.: Нейният съпруг Лукаш, и той е влияел. А той е бил против Учителя.
В.К.: Значи не е могла да прескочи тия неща.
Л.Т.: Не може.
В.К.: А тя идвала ли е при Учителя на среща или не?
Л.Т.: Никога.
В.К.: Никога.
Л.Т.: После, тя имаше толкова месо върху себе си...
В.К.: Беше много пълна.
Л.Т.: …. че когато пееше, не можеше да си срещне тъй ръцете, ами стигаха дотук, всичко бяха меса.
В.К.: Да, пълна, дебела.
Л.Т.: Имаше най-красивия глас, какъвто съм чула досега. Гласът излизаше от памуци вътре - такава мекота на тембъра и такава широта, небесна. Много красив тембър.
В.К.: А тя колоратурен сопран ли е била?
Л.Т.: Недостигнат глас от никой, най-хубавият глас имаше тя. Но опитала се да отслабне, само три килограма. Отслабнала, но веднага се отразило на тона - почнал да се люлее и дишането се опорочило. И веднага си върнала пак трите килограма. Значи ние, певците, трябва да имаме и това предвид.
При едно положение, в което аз се явих при Него, Той каза, но брат Христов Го попита: Да бъде ли по-пълничка или по-слабичка? - за мене. Аз се явих с едни прозрачни тука, това беше газ и целите ми ръце се виждаха през този [газ], понеже бе прозрачен. Той ме изгледа и каза: Тъй, както е сега, нито да наддава, нито да намалява от теглото си. - Тъй да остана. Питахме Го, да, питахме Го.
_____________________________
155) Виж точка 26 от „Срещи и разговори с Учителя”
156) Пак там