Иван Толев, който беше столичен адвокат, сложи началото на туй списание и кантората му бе на бул. „Дондуков". Аз, като студент по философия, ходех да помагам там. Мен ме интересуваше това списание. Много авторитетни неща се пишеха в него в областта на окултизма, науката и изкуството. За времето си това бе едно чудесно издание. Уводните статии на това списание се пишеха от Иван Толев. Много от тези уводни статии са под диктовката на Учителя. Учителят му говори, Толев слуша, записва, после ги редактира и ги отпечатва. Обикновено под статията бе написано с три хикса (XXX), което означаваше, че авторът е Учителят. Друг път под уводната статия има само едно хикс (X), което означава, че тя е написана по идея на Учителя.
Иван Толев пишеше стихове и сонети. Даже беше влюбен в Мария Тодорова. Пишеше непрекъснато сонети на Мария Тодорова, това го знаеха всички в Братството. Някои от тях той ги публикува. Накрая Мария потърси помощта на Учителя да бъде защитена от Толев, защото много възрастни сестри я упрекваха, че тя била виновна Толев да се влюби в нея. Учителят я защити и Толев се озлоби. Тя беше около двадесет и шест годишна, а той над петдесет години. Изобщо смешни и трагични неща. Но това трябва да се знае, защото е първият акт на една трагикомедия. Вторият акт започна от там, когато Толев подари един чайник на Братството. Един голям и хубав чайник, на който се вареше чай. Тогава чайниците бяха бакърени и да се изработи един такъв чайник, това е изкуство и струва пари, а този занаят бе много ценен. Майсторите, които ковяха от мед бакърени тепсии, котли и чайници се наричаха бакърджии. Тези тави и менци се калайдисваха с калай. Тогава нямаше още промишлено производство на тези съдове. Един ден Толев ме вика: „Иди кажи на Учителя да ми даде три милиона лева, ще напусна адвокатската кантора и ще тръгна от село на село, и от град на град да проповядвам Учението". А преди това той бе искал пари от Учителя за неговото списание и Учителят да накара всички приятели задължително да се абонират за него. Учителят не се съгласи. „Аз за списание на окултисти пари не давам." Толев беше много сърдит, но успя да преглътне този отказ на Учителя. Но сега искаше три милиона лева. Ето аз съм пред Учителя и Му разказвам всичко: „Кажи му, че един косъм от брадата си не давам. А той да прави така както си знае." Предадох думите на Учителя на Толев и той позеленя от яд.
Толев имаше построена палатка на Изгрева. Един ден сме на екскурзия на Витоша. Беше хубав зимен ден. Толев от сняг направи една кула и искаше да направи от нея снежен човек. Учителят го наблюдаваше. След това направи с ръцете си една топка и като замахна с нея, изпрати я и тя удари снежната кула на Толев и я събори.
Всички се спогледахме, но замълчахме. Вечерта какво стана. Дойде буря и събори моята палатка, а палатката на Толев я издуха вятърът от Изгрева. На следния ден Толев идва и вижда, че бурята е затирила палатката му в гората и той си я прибра. След като чу мнението на Учителя за косъма и брадата, той се озлоби срещу Учителя. Слезна в града, написа молба до съда и даде под съд Учителя, че му е присвоил онзи чайник. Нали е адвокат, може да пише молби до съда и да ги завежда. А той беше подарил този чайник на Братството, но понеже като дойде, в злобата си нямаше какво да прави и каза, че този чайник не му е платен. Учителят ме извика: „Ето ти 250 лв., отиди и му ги дай и да прекъсне това дело за чайника." Ако му върнат чайника ще каже, че е износен, че е опушен от дима и огъня. А той го иска нов. Взех тези 250 лв. и му ги занесох. Като разбраха всички, никой не искаше да пие чай от неговия чайник и накрая един взе, че го захвърли в гората. Изхвърлихме чайника на Толев. Толев след това престана да идва на Изгрева, премина през много голямо разочарование, кантората му пропадна и след това мина през голяма мизерия. Постепенно изгасна и не се чу вече. Отивам при Учителя и го питам каква е тайната на този чайник. Учителят сподели: „Толев постоянно идваше при мен и искаше да му съдействам да получи Нобелова премия за литература. Как ще вземе Нобелова премия? Освен това той не си плащаше наема за квартирата, в която живееше, а трябваше аз да му го плащам. И мислеше, че има всички качества за Нобелова награда за литература." Учителят ми разправяше тези неща с огорчение. И смешни, и тъжни са тези неща за нас, които бяхме свидетели. Но те станаха трагични и поучителни за другите. Те видяха как действат окултните закони на Школата.
