106. В СЕЛО МЪРЧАЕВО С УЧИТЕЛЯ

(Песни с движения)

Л.Т.: Както бяхме всички вътре, в стаичката на Учителя в Мърчаево, разказа ни една случка:

„Идва при мен една жена, заплака и започна да разказва: „Моят баща ми подари една Библия за някакъв си празник. Аз я турих в дъното на сандъка и вече не я отворих. Минаха години, омъжих се, роди ми се син, стана 20-годишен и умря. Няма смисъл вече животът за мене и почнах да плача. Веднъж търсех нещо и намерих Библията на дъното на сандъка, ама след смъртта на сина ми, и почнах да чета.”

А Учителят ни каза на нас: „Аз й казах: Ако беше още тогава чела Библията, която ти е подарена, синът ти нямаше да умре.”

Туй ни го каза Той на всички.

Брат Христов пък ми каза, че като ние тръгнахме към Учителя, щото те подир нас вървят: „Цвете, не се безпокой, че идват с нас. Учителят предпочита колективно някой път да се влиза при Него и се получават много хубави ясновидски работи.”

И Той, в тая среща, която съм записала, много работи каза и за България, и много неща.

В.К.: Вие тогава всичко записвахте?

Л.Т.: Винаги съм с тетрадка. Той ми разреши да държа тетрадка. Аз не съм стенограф, но бързо пиша, даже не дописвам думите. Нищо не пропущам. Още като почна от лалетата, аз видях, Той, цялото му лице грейна. Като Му прочетох за лалетата, видях, че Той беше много замислен и сериозен, и тъжен.

Аз имам цяла глава в „Разговорите с Учителя” за тези лалета, че различните лалета звучат в различни акорди, в тризвучия. Но аз също написах нещо за тях. И като извадих да чета какво съм написала, Той почна да се смее, цялото му лице грейна. Значи Той искаше аз да записвам.

В.К.: Вие сте били в Мърчаево един месец.

Л.Т.: Ами цяла ваканция.

В.К.: Там върху кои песни работихте с Учителя? Той даде ли Ви някои песни?

Л.Т.: Ами „Песен на ангелите” завършихме. След това там Той ми говори, че в бъдеще на Изгрева ще се отворят не училища, а университети, в които ще има табели на вратата и ще се предава от Неговите ученици: химия - ама Учителюва химия; математика - ама Учителюва математика, музика.

- Тогава, казва, ти ще предадеш окултните песни с движения. Например сега какво движение ще дадеш, да има едно малко дете пред тебе и му погалваш. Какво движение ще направиш тогава? И аз тъкмо мисля как да го направя, и Той го направи. Погали и изпя нещо, но не го записах. Прави бяхме, не бяхме седнали още.

След това: Песента „Студът всичко дава” - какво движение ще направиш?” Значи Той ми предаваше вече уроци по движение. Пък тия университети, които ще се отворят на Изгрева - тогава ми го каза, в Мърчаево. Всичко това е написано.

В.К.: Да, ясно.

Л.Т.: Пиша с ръката [пее с движение]

Ще нося Божиите блага

Така си направи ръцете! -

за всички човешки сърца -

там, гдето се ражда радостта,

там, гдето царува Любовта. [„Песен на Светлия път”]

Тая песен Той я прави с движение пред мене.

В.К.: Сега, опишете с думи движенията. Понеже правим запис на Лилиана за песните.

Л.Т.: Той пред брата най-напред тъй изнесе ръцете напред, после ги направи чашки и почна да ги носи настрани се носят така ритмично, много прилично,красиво.

След това, както беше седнал, започна пък да прави движения на „Фир фюр фен”, но без да бъде прав, както е седнал. Той много се вдъхновяваше.

В.К.: Ставаше въпрос да завършим движенията с чашките. Ръцете отиват настрани.

Л.Т.: „Ще нося Божиите блага за всички човешки сърца”.

В.К.: И ръцете къде отиват после - нагоре?

Л.Т.: Не, най-после прави обливането.

В.К.: Отгоре надолу и прави обливането.

Л.Т.: До долу.

В.К.: Да.

Л.Т.: Значи тепърва песните ще трябва да се предават с движения.

В.К.: Това остава за друга епоха, вие изпуснахте времето на Учителя на земята.