80. ПЪРВОТО МИ ПРОСЛУШВАНЕ НА ИЗГРЕВА ОТ УЧИТЕЛЯ

В.К.: Когато за пръв път пееш пред Учителя в салона, там са били трима братя: Ради, Галилей120 и други, които в четвъртък - ден за екскурзии към Бивака - са останали в София.

Л.Т.: Виж сега какво. Първото прослушване, което Учителят пожела да пея на сцената на Изгрева, щото аз в приемната Му пеех тихичко... Той каза на брат Христо: „Аз ще ти съобщя датата.”

И един ден брат Христов идва и ми казва: „Цвете, приготви се. Утре рано идвам да те взема с такси, защото отбих се при Учителя в сряда вечер, днеска се отбивам при Учителя, в сряда вечер.”

А в четвъртък Братството отива на Бивака, цялото Братство.

Учителят му казал: „Ела утре сутринта, рано ми се обади” - не му казал нищо. И сестра Савка била при Него и Му приготвяла за утре раницата: термосите, ризи за преобличане от вечерта. Сутринта рано покрай бараката на брат Христов, покрай нея, минават братя и сестри - рано отиват на Бивака да запалят огъня и да турят чайника да ври, за гореща вода. Знаят, че Учителят след малко и Той ще дойде там.

И брат Христов влиза при Учителя - раницата готова да тръгват. И Савка била там.

Учителят казал:,Доведи певицата, аз няма да се кача на Витоша.”

- А-а-у, Учителю!

- Извади, казал, всичко от раницата! - тука го има записано, в „Срещите и разговорите с Учителя”.

Идва брат Христов: „Бърже, бърже, сестра Лилиана! Взимай нотите, обличай се! Аз слизам за такси.” И ме довежда на Изгрева.

Добре, ама Изгревът празен, няма нито един брат, нито една сестра. Всичко е тръгнало за Витоша, защото Учителят ще отива. Само бати Ради и брат Гали (Галилей) и сестра Савка. Всичко отива.

Стъпих на сцената и изпях с вариации и имитации на славея, с вариации.

Той каза, щом ме чу: „Този глас е работил хиляди години в Моите храмове и светилища, и в Моите школи.”

А аз, понеже предната вечер пях на сцената в Операта, а на другия ден, след като съм пяла, аз имам нужда да почина малко. И пришепнах на брат Христов, че ми е замаяна малко главата и искам да почина.

А Учителят го попита какво иска сестрата. А той каза, тя снощи е пяла и много са й ръкопляскали и това, иска да си почина малко, да напусне малко тялото си.

Той се обърна към сестра Савка и каза: „Хвани я за ръчичка и я заведи в твоята стая.”

И тя ме хвана и ме заведе в нейната барака. Аз бях облечена с много красива рокля, която не бива да се мачка. Тя ми каза: „Вдигни си ръцете нагоре и извади роклята.” Аз останах по долни дрехи. Извади от едно шкафче една жълта, мекичка, бархетена дрешка я облякох и ме тури на нейното легло. Добре, ама аз й казах (аз бях още светски човек, не бях още навлязла в Братството): „Аз преди да заспя, обичам да чета малко, за да заспя.” И тя отвори стъклена врата, шкаф и извади томчето „Новата Ева” ми го даде и аз, както бях седнала, почнах да чета и ... падна книжката отстрани и заспах. И съм спала около един час. А тя седна на една масичка, без да трака на машина - с ръка пишеше. И като се събудих, даде ми пак роклята, облякох я и отидохме в приемната на Учителя. Вътре беше и брат Христов. И наближаваше вече обяд.

Това стана преди обяд и беше в четвъртъчен ден. Имам датата точно. Значи Учителят не пожела цялото Братство да ме чуе.

В.К.: Първия път. Той има съображение. Да не се настроят негативно ли, да не коментират?

Л.Т.: Само Гали, сестра Савка, бати Ради и Учителят. А те са Го чакали горе, но Той не отиде на екскурзия.

______________________________

120) Гавраил Велев Величков, 1909-1985, известен с името дадено му от Учителя - Галилей, Гали