65. ОКУЛТНО-МИСТИЧНАТА ШКОЛА ПО ПЕЕНЕ

НА УЧИТЕЛЯ

В.К.: Да. Казахте ми, че имате и друг материал за Школата по пеене.

Л.Т.: Цялата Школа я имам - Окултно-мистична школа по пеене на Учителя.

В.К.: Какво представлява този материал?

Л.Т.: Първо: Учителят за дишането. Но не на Боян Боев, което е за дишането. Боян през пръсти, не е видял как се диша. Учителят говори за певческото дишане. А певческото дишане е истинското. И в Школата за пеене започва най-напред с дишане. Сега Школата не съм я дала тука. Всички работи, които говори в разговорите ми с Него, ми говори за гласа, в Школата са различни, с магистрални размери, с много материал.

На всяка глава има мото.

Най-напред Той ми каза:

Първа глава - Предговор.

- Какво мото да туря, Учителю?

Той ми каза: Първа глава на Йоана, първи стих: „В начало бе Словото и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог.“

Втора глава - Въведение.

- Какво да туря, Учителю?

- „Ако нямаш Любов, ще си кимвал, що дрънка.”, 13. глава от апостол Павел.

А от третата глава започва за съвършеното ангелско пеене.

Мотото почва от беседите на Учителя.

Ето какво беше то:

„Когато идейният певец пее, от устата му излиза жива вода, която утолява слушателите.”

И оттам насетне вече от Евангелието нищо няма. Само от беседите.

Всяка глава има не едно мото, ами по цели страници.

Школата по пение е знаменита, защото миналия път, когато си отидохте, дойде Мария с две познати. Едната беше музикален критик, нейният мъж бил, тя каза, че заминава за Виена и ще се срещне с Люба Ведич102. А Люба Ведич направи световна кариера като певица, а ми е много близка. И каза: „Ще я поздравя от Вас.” Тя като пипна Школата ...

Аз сега ще Ви покажа ръкописа. А имам я печатана в няколко екземпляра, имам я. Само че я пазя, чакам, че аз съм я заключила, трябва да дам ключа.

Тя като пипна ръкописа, даже си извади и бележки, и каза: „Знаменита е Школата. Дайте, каза, ние с мъжа ми ще я напечатаме.”

Как да я дам?

В.К.: Донесете едно копие от печатаните, да я видя какво представлява.

Л.Т.: Сега ще Ви покажа ръкописа.

В.К.: Добре. И ако Ви е там, дайте едно копие от печатаните, да видя какво представлява.

Л.Т.: Ама не ми е на лесно място сега. Аз имам работи и на друго място, не само в долапа, а трябва да ровя.

Ето сега например там ми са пък разговорите с Учителя, още не съм ги прибрала на едно място. Само ръкописа да видя. Изключителна Школа. Там има такива глави, каквито в никаква Школа ги няма. Има съвети как да се пази гласът, с каква храна да се храни певецът, хигиенични правила, лекуване на гласовия орган.

Най-главните глави са самовнушението и внушението отвън. Защото [Тодор] Мазаров103, когато скъса до-то в „Бохеми”, той изпя хиляда тона, ама не говорят за хилядата тона, а говорят за скъсания тон. Той е тръгнал по гората с въже да се беси, защото го изядоха, жив го изръфаха. И го срещна Желю Минчев104, и каза: „Закъде си тръгнал?” - „Абе, не ща да живея бе, съсипаха ме с туй скъсване на до-то. Ето на, въже нося, искам да се беся.” А той му казал: „Никакво бесене! Ще дойдеш при мене. При до-то подпря ли отдолу с диафрагмата?” - „Не,не съм подпрял.” - „Ами че как ще го вземеш туй до? Ти трябва опора тука да имаш, да прибереш навътре тия мускули, да се подпре.” И стана после почетен член на Виенската щатс опера [държавна опера]. Голяма почест и голяма награда е това.

В.К.: И вече не късаше до.

Л.Т.: Какво? Той пя най-трудната роля, в коя опера беше, само с височини.

В.К.: Беше пял във „Вилхелм Тел”.

Л.Т.: А, да.

В.К.: Той е само за мъжки глас-тенор и то да бъде с желязно гърло.

Л.Т.: Сладък бе.

В.К.: И то да бъде балкански тенор, да може да издържи.

Л.Т.: Злато излизаше от устата му. И заливаше целите зали със златна лава.

Мазаров имаше много хубав глас. Той е много голям певец.

Ето първа и втора част от Школата по пеене. Тази школа да беше ни дал Учителят - това стигаше. Разкошна работа. От братството аз бях поставена тука да им покажа. Никой не дойде, защото завиждаха. А сега изнасят едни хорчета, които нищо не струват, защото музиката е отишла много напред, светът е отишъл много напред. И те не могат да покажат с тия хорчета Учителювото изкуство. Не могат. Нито пък имат солисти. Ако бяха идвали при мене, аз щях да ги подготвя. Но завиждаха.

В.К.: Това не е малко, 45 години Вие да издържите. Това не е малко. Л.Т.: Не беше малка работа. А знайте ли какви предложения имах? Всичко отблъсквах, защото Учителят ми каза: „Ти си нарушила обета пред Бога!”

И аз изпълнявам това, което ми е казал. Блестяща кариера имах още в Операта когато бях. Аз бях като царица тука в София, имах блестящи предложения, но всички ги отказах...

„Окултно-мистична школа по пеене” от Учителя.

Тука Жечо Панайотов дава най-напред. Прочетете неговото. Това е от Жечо, първото.

В.К.: [Чете]

„Вместо предговор. Учителят, вместо предговор.

„Окултно-мистична школа по пеене” от Учителя. Похвална е извършената от сестра Табакова работа - да запише материал из областта на музиката, на музикалната, вокална школа по пеене. Благодарение на музикалните души в България и по цял свят, ние ще напреднем в областта на по-съвършени разбирания за музиката и пеенето.

Всичкото изказване на Учителя за музиката, за пеенето като подтик за издигането на човека, е съвсем ново.

Този материал отсега нататък ще има да се проучи от музиковеди и музикални педагози. А чрез тях ще огрее всички народи. Учителят е говорил много за музиката и в Своите беседи и лекции и Неговите музикални творби са забележителни, защото почиват на законите на представения тук материал.

Сестра Табакова е била подходяща, за да й се предаде материалът за музикалната певческа Школа на Учителя, благодарение на музикалното й образование и сценично-концертна оперна практика.

За Учителя тя е подходящото лице, което ще приема даденото и ще може да го предаде на братята и сестрите, и ще го предадат на българския народ. А те пък ще го предадат на останалите народи.

Компетентните специалисти, които за пръв път са се запознали с даденото от Учителя, възкликват: „Такива много обяснения в областта на пеенето и музиката не сме срещали досега от никой автор или композитор. Надяваме се, че ще чуем и много повече възхищение, когато казаното от Учителя създаде нужната гласност чрез тези ръкописи.

Във встъплението сестра Табакова ни запознава с един брат, който винаги е присъствал при тези разговори с Учителя и е записал заедно с нея и с разрешението на Учителя.

Надяваме се, че поднесеният материал за вокалната Му школа от Учителя ще бъде добре оценен от братята и сестрите - ученици на Учителя, а един ден ще съдействуват всички за разпространението му. Така ще се даде на човечеството школа за новото пеене и за подпомагане на човеческия род.”

Край на цитата.

Л.Т.: Това е от брат Жечо Панайотов.

В.К.: Разбрах.

Л.Т.: И почва сега: Предговор. Първа глава.

Викам: „Учителю, преди няколко дена Вие говорихте едно нещо. Аз го преписах. Да го туря ли като предговор?”

- Тури го! - каза.

Тъй че целият предговор е само от Него, първа глава.

Сред туй идва въведение.

А четвърта глава е съвършеното ангелско пеене. Много е интересно. При окултния певец, когато пее, от устата му излиза жива вода, с която напоява всички слушатели и ги възкресява.

В.К.: А къде е предговорът с Учителя?

Л.Т.: Ето го предговора. То пише:

Предговор. Както и говори Учителят, така го преписах и го сложих. Не е много.

В.К.: Да.

Л.Т.: Първа аз го знам наизуст това.

„Първичното Слово е музиката.

Първите срички, първите букви са излезли от устата на Бога, възприети са от ангелите и са предадени на човека.” И ето на, четете.

ВК: [Чете]

„Предговор. „В начало бе Словото и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог.

Л.Т.: Така каза - да бъде от Йоан. Почваме с него.

ВК: [Чете]

„Първичното Слово е музиката.

Първите букви на музиката, първите Слова на музиката са седемте тона, които са излезли от устата на Бога, възприети са от ангелите и са възприети от човешкия глас, който е най-сложното проявление на човешкото Битие.

Пеенето е тясно свързано с мисълта, едно проявление на мисълта.

Хората са започнали да пеят, когато са започнали да мислят. Без мисъл е невъзможно пеене.

Бъдещата симфонична музика ще бъде сформирована само от човешки гласове, които ще пеят от пета до седма октава, казва Учителят.

Първите певци са служили с пеенето си в храмовете и светилищата на древността, на древните мистични школи.”

Л.Т.: Там съм пяла и аз.

В.К.: [Чете]

„Давид е бил един от първите посветени певци. Той е пеел псалмите си и е лекувал с магическия си глас. Цар Саул се е лекувал от псалмите на Давида.

Орфей е укротявал разярените зверове и бакханките със своя вълшебен глас.

Тоновете са отронка от песента на ангелите,която мисъл влиза в човешкия свят и всяка отронка, всеки тон сам се настанява в подготвянето на човешкия ларинкс на певеца, който ларинкс е най-сложното проявление на човешкото битие.

Тези седем малки пеещи ангели се настаняват в подготвения ларинкс на певеца и пеят. Този ларинкс трябва да се преустрои по един нов начин, който ще кажем по-нататък.”

Л.Т.: Сменяхме тетрадки аз и брата, и пишехме веднага пред Учителя, и ставаше двойно записване винаги. Така се правеше, да не пропуснем нещо.

В.К.: И после как работехте?

Л.Т.: Съединявахме го.

В.К.: Сега Вие пазите ли неговите тетрадки, Вашите тетрадки?

Л.Т.: Някои пазя. Някои от тях рождената му сестра беше взела, защото Виктория, неговата сестра, беше във Варненското братство. Наричаха я байрактарка, вдигаше знамето нависоко.

В.К.: Тя жива ли е или си замина?

Л.Т.: Замина си преди него, 10 деня преди него тя издъхна. А след 10 деня той издъхна.

В.К.: А кой прибра неговите тетрадки и неща там? Прибра ли ги някой?

Л.Т.: Не можах всичко да взема, защото и нейният мъж си замина - този брат, Иван. А тяхното лозе граничеше с братското лозе във Варна.

В.К.: Не се ли намери някой да ги прибере тези неща?

Л.Т.: Не се намери, защото нейната приятелка - сестра, как се казваше, и тя си замина.

В.К.: Вие не се ли опитахте да ги приберете?

Л.Т.: Не можах, защото тука пък имах проблеми. Така се случиха нещата. Всичко не можах да прибера.

В.К.: Значи там тези неща са загубени вече.

Л.Т.: Почти. Защото те имаха къща на ул. „Бабуна” № 6 - с грамадна асма по целия двор, къща едноетажна. Събориха я и сега направиха цял блок там. А неговият брат - на брат Христо, е жив и е член на Партията, беше комунист. И преди няколко деня бях отишла да си купувам на площад „Славейков” моливи в книжарницата и някой ме пипа по рамото. Той току-що пристигнал от Калифорния, от Америка, защото синът му замина за Калифорния и там остана като инженер, там живее. А той бил на гости при сина си и се връща. И всеки момент даже чакам да ми се обади.

В.К.: Сега, ние можем ли да смятаме, че това, което е загубено там, Вие преди това сте го преписали? Нали го имате?

Л.Т.: Да, да.

В.К.: Не е загубено нищо.

Л.Т.: Някои работи. Може да има нещо изпуснато, но най-главното аз имам и пазя много добре.

____________________________

102) Люба Ведич/Ljuba Welitsch 1913-1996, оперна певица, сопран, актриса

103) Тодор Русев Мазаров, 1905-1975, оперен певец, тенор

104) Желю Минчев, 1888-1972, оперен певец, баритон, педагог