62. ИЗВАДКИ ОТ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Л.Т.: Вижте какво, важно е какво казва Учителят. А то е много точно написано. А пък сцените, обстоятелствата какви са били, може и да не бъдат много подробни. Важно е какво говори Учителят.

В.К.: Съгласен съм, но има някои неща, които трябва да дообясните. Пример...

Л.Т.: Притежавам материал: „Учителят за Себе Си”. Прочетете него!

В.К.: Добре, дай да го видя този материал.

Л.Т.: Щото тука има много работи. Ето, ще Ви го покажа.

В.К.: Този материал какво представлява? Какво представлява това? Вие сте правили извадки или са разговори с Учителя, с Вас?

Л.Т.: В частни разговори, беседи и лекции.

В.К.: Това Вие сте го изваждали, от Вашите тетрадки?

Л.Т.: Да, от тетрадки.

В.К.: Какво казвате, Той, Учителят, говори за майка Си и за баща Си, така ли, в тези разговори? Това, което Вие сте извадили, какво говори Учителя за Себе Си. Това Вие сте го извадили от беседите и от Ваши частни разговори, така ли? И Вашите тетрадки.

Л.Т.: Да, от тетрадки е преписано. Имам първи том, втори том. Има още материал.

В.К.: Сега това кое е?

Л.Т.: Е, това е първи том.

В.К.: Първи том. Втори том готов ли е?

Л.Т.: От разговори. Първи том - какво говори Учителят за Себе Си.

В.К.: Втори том кое е ?

Л.Т.: Е-е, то е в друга тетрадка.

В.К.: Но те извадени ли са на пишуща машина?

Л.Т.: Аз съм ги извадила писмено. Аз сега ги написах на пишуща машина.

В.К.: Друг въпрос. Какво имате още? Написано за Школата?

Л.Т.: О-о-о-о.

В.К.: Вие трябва да ми покажете, за да знаем откъде да почнем.

Л.Т.: Последната ми среща с Учителя - береше душа вече - на 24.12.1944 г., в неделя. А в сряда, 27.12.1944 г. вече си замина, 7 часа сутринта издъхна.

Значи аз, в неделя, на 24.12.1944 г. бях при Него. Ето го материала тука. Но чакай да извадя - туй е писмено, а имам го и на пишуща машина. Озаглавено е „Последната ми среща с Учителя”. То е по-малко, но е много важно.

В.К.: Да. Друго какво има?

Л.Т.: Не, дайте го сега, да го прибера.

В.К.: Сега, аз смятам. Ето, давам Ви го. Гледай как се страхува от мене. Вижте какво, това нещо,,,Последният разговор с Учителя”, ще се прибави към Вашите разговори.

Л.Т.: Накрая това го има там.

В.К.: Има ли го?

Л.Т.: Има го. Това го има. Най-накрая.

В.К.: Защото аз като го видях, казах: Това трябва да се прибави накрая.

Л.Т.: На 24.12.1944 г., мойта среща, отворете. Накрая, накрая, най-накрая съм го сложила.

В.К.: Видях, искам да прочета.

Л.Т.: Ама не, няма да го дам.

В.К.: Няма, искам да видя дали е същото.

Л.Т.: Мойта среща на 24.12.1944 г. с Учителя.

В.К.: Но тук е написано по друг начин, друг е текстът, който виждам.

Л.Т.: Не, не е, почти еднакво е.

В.К.: Добре де, аз смятам че... Така и така сте го дали това нещо, аз смятам, че трябва да дадете едно копие, да го прикачим тука отзад. Дайте да се запозная с него, да го видя какво представлява.

Л.Т.: Няма нужда, става двойно.

В.К.: Искам да се запозная, може да се сложи нещо повече.

Л.Т.: Също е, абсолютно.

В.К.: Добре. Сега по-нататък какво има? Защо не искате да дадете едно копие?

Л.Т.: Защото нямам много.

В.К.: Ами имате две копия.

Л.Т.: Пък аз ще давам, сега ще пристигне Венцислав Янков от Франция и на него трябва да дам.

В.К.: Хъм, добре де, сега аз нали поемам нещата. Венцислав е стар човек и е в Париж, а аз - млад и съм тук до Вас.

Л.Т.: Писмо на брат Христов до Морис Басан, в което описва как работех „Битието” и дванадесетте песни с Учителя. Защото в една ръкавица съм пъхнала две писма от Филип Стоицев, с които много ме обижда и пише вътре, че не вярва, че „Битието” е от Учителя - че аз съм си го била композирала.

В.К.: Значи какво се оказва: оказва се, че на времето Мария Тодорова е била права, когато Ви е накарала да дадете песните. Ако не бяхте ги дали преди 45 години, сега никой няма да вярва, че те са песни на Учителя. Значи тя е била права. Ето, сега Филип Стоицев не Ви вярва.

Л.Т.: Аз ще Ви кажа какво имам.

В.К.: Да.

Л.Т.: „Какво става с душата след смъртта” - от Учителя са извадки.

В.К.: Да.

Л.Т.: Нали искате да знаете?

В.К.: Добре, този материал Вие ли сте го изваждали?

Л.Т.: Имам писмо на брат Христо до Морис Басан как работим „Битието”. Защото това е документ. Той пише вътре: „Аз винаги почти присъствах, когато Учителят даваше „Битието” на сестра Лилиана”.

В.К.: Да. А имате ли го оригинала, оригиналното писмо имате ли го?

Л.Т.: Имам го.

В.К.: Добре.

Л.Т.: От оригиналното писмо съм го преписала.

В.К.: Добре.

Л.Т.: От друг събран материал съм го писала „Учителят за храненето”: каква храна, как да се храним и много големи тънкости за всякакъв вид храна, от окултно гледище какво съдържа.

В.К.: Това Вие сте го изваждали или са от частни разговори с Учителя?

Л.Т.: И от частни разговори, и от беседи.

В.К.: Давайте ми едно копие.

Л.Т.: Ама не мога сега всичко да дам. Аз Ви казах какво имам.

В.К.: Страхувате ли се? Какво има да се страхувате? Трябва да се страхувате от другите, а не от мен.

Л.Т.: Тука имам друго написано.

В.К.: Какво е то?

Л.Т.: Но тука, казва се, за важни дати при земното пребиваване на Учителя на земята.

В.К.: Това Вие сте го изваждали от беседи и разговори?

Л.Т.:Да.

В.К.: Е, това е много важно.

Л.Т.: Важно е.

В.К.: Ще ми дадете ли едно копие? Ама Вие няма кому да ги давате, освен на мене! Другите ще ги унищожат, за да Ви няма и да няма следа от Вас.

Л.Т.: Знам де.

В.К.: Ами давайте ги, ами ние тръгваме да работим. Вижте какво сега, да Ви дам един съвет. Аз ще Ви свърша работата, обаче Вие отворете се, за да ни тръгне по-бърже работата, защото ние нямаме време, то тече много бързо за Вас и за мен.

Л.Т.: Ние трябва да се спрем на първото, което ще издадем.

В.К.: Аз съм се спрял на Разговорите Ви с Учителя. Давайте да видим какво има. Какво имате, аз не знам. Дайте ми там - второ ли копие, трето копие от пишуща машина... Дайте ми сега нещо! Та Вие нищо не ми давате. Та аз не познавам материала Ви.

Л.Т.: „Милионите на Учителя”. А че и трета имам.

В.К.: Добре де, дайте ми да го прочета. [Чете] „Важни дати при земното пребиваване на Учителя“. Това Вие сте го изваждали лично?

Л.Т.: Да.

В.К.: Ясно. На всяко едно ще ми се подпишете.

Л.Т.: И е придружено даже с документи.

В.К.: А документите къде са?

Л.Т.: Е, при мене са. И не са на лесно, трябва да ги търся.

В.К.: Кому ще ги дадете? Кому? Хайде де, отговорете ми на този въпрос. Мълчите.

Л.Т.: „Учителят какво говори за българите“. Едно радио-интервю аз Ви дадох.

В.К.: Да.

Л.Т.: Но, говори Учителят за България и българите, съм започнала да го пиша на пишуща машина.

В.К.: А къде ще го включите?

Л.Т.: А другото е ръкописно и е в два тома. Сега, аз съм записала началото.

В.К.: Да.

Л.Т.: Но нямах листа и спрях. Ето...

В.К.: Ние сега Ви донесохме един топ, имате листа за писане.

Л.Т.: Ето го в ръкопис.

В.К.: Добре.

Л.Т.: То е голям материал.

В.К.: Ясно.

Л.Т.: За „Цветните лъчи”. Лично подарени от Учителя, аз имам книжката, а тука - обяснения как се работи с Цветните лъчи, една част само.

В.К.: Този материал Ваш ли е или е от брат Боев, или от другите?

Л.Т.: Само от Учителя.

В.К.: Вие сте го изваждали. От частни разговори ли е?

Л.Т.: Не е изваждано, а е Учителят ми даде и как да работя с „Цветните лъчи”.

В.К.: Това всичкото ли е или имате още?

Л.Т.: А, имам много, това е само ми поиска Мария да й дам. Чакай!

Вижте сега, ето го списъка на моите работи, които ги имам.

В.К.: Дайте тоя списък да го видя.

Л.Т.: Имам го и напечатано.

В.К.: Дайте де, аз не зная какво имате. Вие сега отваряте съкровищата от сандъка.

Л.Т.: Едно, две, значи Учителя.

В.К.: Сега Вие давате ли това? Аз искам да видя какво имате тука.

Л.Т.: Всичко туй го имам. Като почнеш от тия заглавия, са все бъдещи книги. Вижте колко много. А че и отзад има.