53. ТЕЛЕГРАМА ОТ БЕРЛИН.

ЦИГУЛКАТА НА УЧИТЕЛЯ ЗА КОНЦЕРТ НА БРАМС

Л.Т.: Защото Той действително много ме възлюби. Защото семейство братя Янкови казаха: „Понеже ние забелязваме, че Учителят има особено отношение към тебе, те молим да поискаш най-хубавата Му цигулка за нашия син Любомир.” И аз я поисках, и Той ми я даде.

В.К.: И после какво стана стази цигулка?

Л.Т.: Нищо не знам.

В.К.: Кажете ми нещо за тези братя Янкови: Венцислав и Любомир94, когато са били тука на Изгрева, някои опитности, някои неща!

Л.Т.: О-о-о, пълна съм. Само да искаш.

В.К.: През времето на Учителя.

Л.Т.:Да.

В.К.: Разкажете нещо! Понеже стана въпрос за братя Янкови.

Л.Т.: Първо. Венцислав всеки ден идваше и ми акомпанираше.

Не само това, ами когато падна запалителна и разрушителна бомба на техния апартамент в Берлин, а те бяха вече в София дошли, те не можаха вече да се върнат в Берлин. Но те не знаят, че е паднала бомба. И когато влязохме при Учителя, да кажат довиждане, че купили билети и утре заминават за Берлин, Учителят най-спокойно каза: „Вий няма да заминете за Берлин.” А майката, тя беше по-светска, ме бутна: „Ти що мълчиш, бе?” - „Че ние сме си купили билети, Учителю! И куфарите готови, и тръгваме.” „Няма да заминете за Берлин.” Тогава баща им, Янко Янков, се обади: „Стига де! - на жена си. - Щом казва Учителят. Ако пък трябва, пак ще дойдем, ако трябва - ще заминете.” А купени билети, утре тръгват. И когато излязохме, тя много протестираше. И тръгнахме.

Слязохме на улица „Граф Игнатиев”, дето е мостът. Тича насреща Любчо, първият й син, по-големият. И маха една телеграма и вика: „Мамо, получи се от вуйчо, от Берлин, телеграма: „Запалителна и разрушителна бомба падна. Нямате вече апартамент! Ами спомни си! Следва писмо.”

И пристигна писмо. Спомни си какво си имала вътре, да искаш от Учителя. Нищо не получил. И останаха с летните си дрехи, а идва зима.

И Венцислав дойде да живее при мен. Аз държах цял апартамент и имах една грамадна заплата. И плащах много на хазяйката. Те бяха, те бяха такива, много изискани, чисти хора.

Викам: „Повече ще Ви плащам. Само ще следите на шпионката кой звъни за мене и ще дойдете да ми кажете. Няма да отваряте.”

Аз бях недостъпна, защото много ме търсят. И държах голяма, мебелирана (туй нищо не е, което сега имам), като хол, а е много по-голямо и втора стая, и ползване кухня, баня и прочее.

Във втората стая се прехвърли Венцислав да спи, за да свири на моето пиано, защото след три месеца ще има концерт с Филхармонията. А Михаил Попов им взел пианото под наем с договор и не ще да го върне, защото нарушавал се договорът, на него пък му се пречи. И аз казах: Добре, ще свириш. Аз ще отивам на репетициите- ще свириш, ама ще ми акордираш после пианото. Щото пианистите много блъскат. Той спеше в другата стая.

Аз готвя премиера на „Лучия ди Ламермур” - пробният камък за всички колоратури. Ако можеш да издържиш, да изпееш тази роля, ти имаш добре поставен глас. Много трудно. Знаете ли защо е трудно? Защото Доницети е сложил сватбата преди пета картина, когато тя полудява. А при сватбата аз трябва да дам най-големия драматизъм. А преди това с Артур, сцената с моя брат е драматизъм, а след това да бродирам с гласа си в пета картина. И трябва туй да го издържа.

Сутрин да изпея цялата опера, следобед - още един път. Два пъти на ден да изпея цялата опера. Не стига туй, ами утре те слагат да излезеш пред публиката - има друго представление, друга пък роля да пееш. Аз се чудя как можах да издържа. Учителят каза: „Ние ще ти помогнем!” Защото закъсам ли, пет-шест певици чакат да те заместят веднага. Така, и ти пращат даже лоши мисли. Аз издържах, но дойдоха бомбардировките после.

_______________________________

94) Любомир Янков Янков, 1923-2011, цигулар, педагог