36. НА ГОСТИ ПРИ ТОДОР ПАВЛОВ

Л.Т.: Добре, ама Пенка като изтървала сакото на Тодор Павлов, паднала снимката. И кака Гана: „Тодоре, коя е таз, бе?” - „Ами това е Лиляна Табакова, артистката.” - „О-о” - и турила снимката в чантата.

След няколко дена пея в дневно представление „Севилския бръснар”. И тъкмо свърших, и таман ще се намажа, да вадя гримовете и дрехите, влиза инспициентът и казва: „Лиляна, не бутай лицето! Съблечи само дрехите, долу чака кола. Гана Павлова говори в Клуба на културните дейци. Праща кола да те вземе, да те заведе в клуба.”

А пък и брат Христо ме чака пък долу. Съблякох само дрехите и слизам, а тя тъкмо ще пие вода и да почне да говори.

И като влязох, аз видях, тя попита, рече тъй. Те й казаха,че съм аз. И отидох до нея. Тя говори и каза: „Сега не те пущам!” - „Как така, викам, няма да ме пуснеш? Аз съм досега пяла цяла опера и имам човек, който ме чака.” - „Нека чака човекът, ще те водя у дома.”

И ме дръпна, и ме качи в таксито. И като влизам, вика: „Тодоре-е, познай кого водя!” Той беше много ме обикнал, но не можаха да ме накарат да наруша това, което Учителят ми каза.

Ботушките ми заключваха, да не мога да изляза и ме оставяха да спя в спалнята на тяхната дъщеря Вера. Имаше едно голямо такова легло, че като речеш тъй, тъй, тъй, много пъти да се въртиш, да не паднеш. А Тодор Павлов бе председател на БАН [Българска академия на науките], идеологът на комунистите по марксизъм и ленинизъм.