Алтернативен линк |
29. ИДЕЙНИЯТ ПЕВЕЦ И ГОВЕДАТА
Л.Т: Сега, ето вижте тука какво казва.
В.К.: Това какво представлява?
Л.Т.: Най-накрая вижте какво казва. Ама много тънка работа е. Това го има в моя глас:
„Трептенията на гласа у посветените, идейните певци, се различава по това, че в тези трептения има едни малки, микроскопически, божествени елементи от субстанция, която действува магически върху слушателите.”
В.К.: Това е изказване на Учителя.
Л.Т: Да. Ама кои певци са идейни? Не всички са идейни. Които служат на Бога, които се посвещават, които се отказват от много човешки удоволствия. Те са идейните певци. И действат.
На мене Учителят тъй ми казваше: „Преди да си запяла, ти като се явиш, ще грабнеш салона.”
Но Той тъй ме намаза.
В.К.: Магнетично. Освен това Духът на творчеството на композитора трябва да бъде над тебе и в тебе.
Л.Т.: Той го пожела.
„И няма да бързаш. Те са дошли да си правят храносмилането в салона. И във време на премиери, когато всичко е нервно и трепери, ти ще си представиш, че салонът е пълен с говеда, които пасат. И ако и си дигнат главите като запееш и те харесат, ще излязат от формата на говеда. Ако продължават да пасат, говеда ще си останат.“
„Ах, Учителю, викам, мога ли да го направя този опит с истински говеда?“ - „Може.“
И аз го направих, на Рила.
В.К.: На Рила, на езерата? На седемте Рилски езера?
Л.Т.: На езерата.
Казаха на Молитвения връх, съобщение, че Паневритмията ще бъде на Езерото на чистотата.
И ние с брата Христо, взехме си малко храна и тръгнахме много рано. Никой нямаше на езерото още. И погледнахме долу. Ние по-горе играем, долу е езерото.
Около езерото е пълно, около езерото са се разположили крави, волове, телета. Едни пият вода, други пасат, заети със себе си.
- Ах, казвам, аз, ще опитам това, което каза Учителят.
Стъпих на канарата, високо е там. След години пак съм ходила и съм стъпвала на същата канара. А то е доста високо.
Стъпих на канарата и изпях голямата каденца от опера „Лакме” на моята ария.
Всички като рекоха тъй! Както от езерото пиеха вода, говедата, надигнаха муцуни и водата тече покрай вратовете им.
В.К.: Вдигнаха глави.
Л.Т.: И застанаха тъй, неподвижни. И като тръгна едно говедо по посоката на гласа, всички подир него се качиха там, където ще играем Паневритмия.
И него ден беше неделя. И ние играхме Паневритмията, а край нас бяха насядали крави и преживят около нас.
А него ден, след Паневритмията, братът Боян Боев държа сказка „Богатствата на Рила” - заглавието беше. И когато четеше бележките си, до рамото му една крава преживяше.
В.К.: До неговото рамо. Ама голяма опитност е това.
Л.Т.: До него, да. Той чете, а тука са говедата до него. Значи през всичкото време говедата останаха около нас. Опитах този опит да пея и върху говедата.
Учителят, десетки пъти Той повтаряше: „Салонът си представи, че е пълен с говеда.“ Защото всяка премиера, особено в България, се изнася с много нерви. Със звънци, даже и с грубости се разменят.