Алтернативен линк |
27. СТИХОВЕ ПОСВЕТЕНИ НА ЛИЛИАНА ОТ ЕЛВИЛЮРИ
Л.Т: Филип Стоицев76, който много ме оскърбява, той не вярва, че „Битието” е от Учителя - че аз съм го била писала. Ето в тая ръкавица съм ги пъхнала неговите писма, с които ме наскърбява.
В.К.: Бялата ръкавица, да, в нея сте напъхали всички писма на Филип Стоицев до вас. Как сте се сетили?
Л.Т: Искам да Ви прочета нещо от Елвилюри, написано за мен.
В.К.: Ама аз, да знаех, щях да взема лупа. Вие очила не ползвате ли?
Л.Т: Ах, мога, ама тука понеже е, чужд е почеркът.
В.К.: Нямам, аз лупа нямам.
Л.Т: Ще Ви прочета посвещение на мен от поета Елвилюри.
ПОСВЕЩЕНИЕ ЗА ЛИЛИАНА
1. Лилиана, наша златна орхидея,
години като славей пи нектар
и химните пя със гласа си на Цирцея,
но лаврите кому принесе в дар?
2. Сърце запалено и затрептяло
ти на Учителя го посвети,
кога от най-високото стъпало
пристъпа на завистта те отлепи.
3. Последваха вълнения и бури,
морето пясъчникът руши,
но твоя идеал не прекатури,
свещената любов не угаси.
4. Същата вълна, която лисна
игралките на детския копнеж
пред залива накара да се слисаш
и на колени бисер да береш.
5. Какво светът срамно не предложи,
за да окаля твойта чистота!
Ти не отстъпи за злато и кожи
свещената си горда свобода!
6. Пред княза и князете на земята
ти ангелска глава не преклони
и предпочете в хижа сред цветята
да нижеш наниза на златни дни.
7. Словото ти е мисъл вдъхновена
пред пурпура на новата зора,
прелистваш книгата на Магдалена
и тръпна блясък в твойта пещера.
8. На колене пред масичката бяла,
аз виждам те с разтупкано сърце,
опипваща над себе си спирала
със мънички премръзнали ръце.
9. Непосветения във твойта тайна
как би тълкувал тоя знак, не знам,
но в ритъма на музиката безкрайна
ти жрица си в космическия свят.
10. Ако не беше любовта трептяла
над тебе като бащинско крило,
о, как ли би жадняла, Лилиана,
душата ти във крехкото тело!
11. Че ти забравяш даже хляб и огън,
когато в музика се потопиш,
хармонии възвисяват те и ти
през сълзи пееш, в студ пламтиш.
12. Записваш, свириш, композираш,
пианото приглася те дори,
а че си едничка под това светило,
България и днеска немари.
13. Как тъпо безразличие сковава
сърцата и на някои „сестри”,
Те да не отнеме чужда слава
духът ти, що в Учителя зари.
14. Но до ще ден, когато апокрифи,
разчете ли някой посветен,
ще бъдат укор за онез халифи,
които в мрак са влезли в твоя ден.
15. Ще помним до деветото коляно
гласът ти сладък с нежното крилце
и летописа ще четем, Лилиано,
написан със върхът на едно сърце.
Елвилюри
В.К.: Много хубаво е написано. И поетично, и вярно, и истинно. Много хубаво.
Л. Т: И всичко това са само моят живот. Всичко.
Веднъж ме свариха, винаги заедно идваха с жена си. Жена му не го ревнува от мене. Те двамата много ме обичат. (Сложете го тука.) Върнах се от гробищата, погребах баща ми, на 19 май беше.
В.К.: Коя година?
Л. Т: Замина си и плачех. Те ме завариха как плача за него. Тука има реквием за баща ми. Той веднага стана прав и в знак на уважение веднага написа реквием за баща ми. Всичко е в стихове.
Аз имам тука много, още по-хубави от това.
В.К.: Това са негови стихове, от Елвилюри.
Л.Т.: Все са от него.
В.К.: Хубави са.
Л.Т.: Имам и до друга една душа. Знайте ли коя е тя?
В.К.: Не.
Л.Т.: Баща й е Никола Славков. На него има наречена улица в София. Тя е рускиня. Казва се Олга Славкова, с „к”, не с „ч”.
В.К.: Олга Славкова.
Л.Т.: Нашата е Олга Славчева, а тази е рускиня. Ако Ви покажа каква красива. Тя сега си замина в другия свят. Много, много ме обикна. Всеки ден, идваше през ден с тенджерки, нахулени с гозби и винаги заедно обядвахме. Тя се възхищаваше от пеенето и от музиката.
В.К.: Сега тази, коя е?
Л.Т.: Сега тука, друг път за нея ще кажа. Тя е поетеса. Военното министерство е напечатало всичките й стихове. Ще Ви покажа и портрета. Сега не съм го взела.
______________________________
76) Филип Михайлов Стоицев, 1907-1992, зъболекар, любител музикант - цигулар, китарист