21. СЛУЧАЙНИ И НАРОЧНИ ИЗПИТИ В ОПЕРАТА

В.К.: За „Риголето” - Учителят бил ли е на „Риголето”, на операта „Риголето”?

Л.Т.: „Риголето” беше през месец май. На второто представление стана случката.

На първото добре, че не го направиха, защото човек е вече много наелектризиран.

Аз пях с Каренин54 (Той беше любовник на Цветана Табакова. Тя от него пометна, а не от сепсис. Не си замина от сепсис, тя си замина от помятане. Така ми каза).

Каренин усети, че нещо стана с мене. Когато почнахме дуета, въпреки, че е постлано с плюш, полузлатист, старо злато, ей такъв гвоздей имаше забит, висок. А моят тоалет беше с шлейф. Аз според мизансцена, аз трябва да направя една крачка към него и да ми хване ръцете, и да почнем дуета. Добре, ама нещо ме дърпа отзад. А не мога да му кажа, в тоз момент му пея. А той чака аз да направя мизансцена. А нещо ме дърпа. Тогава той наруши мизансцената. Той дойде към мене и разбра, ритна с крак, да освободи шлейфа ми - това направи Каренин.

А това е било може би нарочно, не знам. Може и да не е. Но пирон, 5 сантиметра стърчи и 5 сантиметра забит в пода... Или пък случайно. А случайни работи в Операта няма.

Всеки случай, когато Таня, в „Травиата” когато да изляза, диригентът Асен Найденов ми каза (Ето, той е жив още, не си е заминал): „Ние ще ти дадем един изпит: аз ще те извадя (той дирижира в „Травиата”), без да ти дам оркестрова репетиция.”

А това знаеш какво значи - провал. Защо? Защото аз като пея с пиано, давам една сила, а като изляза със 120 души оркестър, аз имам съвсем друго пеене. А той ме лишава от това.

А ние въобще, когато излизаме в нова роля, искаме костюмна репетиция - да свикна с костюма си, не само седяща, с играта, за да влезем в ролята.

Аз мислех, че той се шегува, а то било наистина. И когато наближи вече, извика Белев55 - Белев ми беше партньор - и каза: „Уговорете си кой кого ще чука.”

А ние ето как се чукаме. Когато тя, преди да умре (Той влиза близко при нея, и той): „Милий Алфредо, пак си тук при мене, пак си тук при мене”, а той други думи пее, аз други, а трябва да не шляпаме, да бъдем заедно. Затова си уговаряме или аз ще го чукам: „Па, па, па, па, па, па, па, па, па, па, па - а па, па.” Щото няма оркестър долу, мълча, за по-голям ефект.

Наистина било, извадиха ме без оркестрова репетиция и оркестърът узна, и този, който дава ла-то (обоят дава ла-то на оркестъра, да се настрои), той се казва Кирчо Гайдаров, приятел на брат Христо.

Довечера аз пея, а той идва сутринта и казва: „Лиляна, дай ми клавира на „Травиата”. Целият оркестър знаем, че ти излизаш без оркестрова репетиция. Дай ми, имаш ли два-три вида моливи, да ти заградя. И както си лежиш, си представи как ще пееш и как ще играеш.”

Щото мен Учителят ме научи да пазя силите си, не само физически да го правя, ами да изляза от себе си и да се гледам там как играя и пея. И като играя, къде да се коригирам. Това е полуизлъчване. Този маниер е само психически. Всеки не може да го прави, но аз мога.

Гайдаров ми посочи нотите: „Ето, каза, на това място. Ето това място, ще внимаваш, защото Бенев така понижава в дуетите, че може да те понижи и тебе надолу. Стари примадони, той ги изложи. Ти ще си държиш тона горе, той нека спада долу.” - Ето пък друга задача.

Така изкарах, ама Учителят ми помогна. Даже влязох при Него и казах: „Учителю, виж как ми направиха, ноктите ми ги написаха с лак, червени.” И Му ги показах. Учителят ми помогна.

И след изнасянето на операта Асен Димитров56 - другият диригент, пожела да ми целуне двете ръце и ми каза: „Лиляна, стари примадони се провалиха, а ти остана на тона си.”

Дадоха вечеря в [ресторант] „Ашингер”, специално Операта даде. Аз вече разбрах, че съм спечелила ролята си.

И след това вече много пъти излизах.

В.К.: А как Ви помогна Учителят?

Л.Т.: Вътрешно.

В.К.: Вие Му казахте, нали?

Л.Т.: Всичко. Всичко знае Учителят, всичко. Даже това, което аз не зная, Той го знае. И Той го предвижда и ми е предсказал всичко. Той ме изпрати в Операта. Каза ми: „Небето те праща!”

_______________________________

54) Константин Емелянович Каренин, 1897-1966, оперен певец, тенор

55) Георги Белев, 1908-1966, оперен певец, тенор

56) Асен Сталев Димитров, 1894-1960, оперен диригент, композитор, педагог