19. ЛЮДМИЛА ПРОКОПОВА И КУЧЕНЦЕТО НА

ПЕВИЦАТА ХРИСТИНА МОРФОВА

Л.Т.: И винаги ме гледа с бинокъл. И ми казва:

- Какво имаш на очите?

- Сложен грим, Учителю!

Аз не мога да измия гримовете си. Всичко, което е открито, да кажем в „Марта”, това е открито чак до тук, се намазва в едни билници с една розова течност, лъскава. Ти ставаш божествено красива, като те намажат. Ами аз вечерта трябва тая мазнина да я измия. Добре, ама ние утре и вдругиден пак излизаме на сцената - пак ще те намажат по същия начин. Това е голямо изпитание и мъчение за оперния артист: за гласа ли да се грижиш, да го опазиш за сцената или за грима - как да го сложиш, та да бъде както трябва.

В.К.: И какво казвате, тези гримове разсипват лицето на артистите?

Л.Т.: Ами измийш се вечерта; утре не, но вдругиден пак ще те намажат. А пък върху лицето - ужас. Аз Му казах на Учителя. Намазваш се с дебел пласт тон, казва се „тон”. А режисьорът само следи: „Тон не си сложила, пазиш си кожата!” Не е лесно.

После, има гримове, които изправят лицето, но има грим, който не помага на нищо. Ако муцуната ти е навън, не може да я гримираш. Тя ще си бъде навън като на животно. Носа може да го приснадиш и това. Има неща, които не може да се гримира. Затова има артисти на сцената, които са божествено красиви, които имат сценични лица и които са подвижни.

Например за „Севилския бръснар” тя е 15-годишно момиченце - не може една дълга далмасхия да излезе да играе. Трябва да бъде по-дребничка, по-гъвкавичка, по-подвижна, да има младежки вид. Нито пък в „Манон” да излезе тъй.

И външната фигура, и цялото тяло трябва да отговаря на твоята роля.

Морфова51 защо не я приемаха? Защото беше доста пълна, но имаше най-хубавия глас. На български певици - това е гласът на Морфова. Изключителен глас. Най-хубавият тембър и най-хубавата дикция и техника.

Сега, имам едно изживяване, за което Учителят ми каза, че ако беше Морфова приела Неговата покана да приеме Новото учение, щеше да избегне тая катастрофа. Ето какво е.

Четири дена след смъртта на Морфова аз имам репетиция с Прокопова52. Имам радио-концерт с нея. А тя ме готвеше и в „Травиата”, щото беше корепетиторка и в Операта.

Добре, ама бай Божил долу - портиерът, ми казва: „Прокопова се обади и каза: „Кажете на Лиляна Табакова, че много плаках в гробищата и получих лумбаго, и лекарят ми забранява да излизам.” А аз имам с нея радиоконцерт. „Да репетираме да дойде на ул. „Париж“ еди-кой си номер. Къде да го намеря сега! Улица „Париж“...

Брат Христо каза: „Аз ще те придружа, сестра Лилиана.” Защото като дойде за такива адреси, хич не обичам да ходя, да чукам, да търся. Влизам.

Брат Христо каза: „Аз ще те чакам. На „Дондуков” има една бозаджийница, там ще те чакам.”

Аз влязох в стаята. Тя вързала, тука, една възглавничка електрическа на кръста. Кога погледнах, тука е сега, това е роялът, а тази стена, отдолу до тавана, всичките венци и кордели от гробищата накачени по стената. И понеже цветята изгниват, дават една миризма, защото са живи, но гният.

Оле-ле, викам, как ще пея! Аз съм свикнала на много чист въздух. Погледнах рояла, а аз трябва да застана точно тука. Имаше копринена възглавничка, бродирана и там спеше кученцето на Морфова - беличко, къдравичко, се завило и спи. Аз застанах до него и запях. Като дойдох до едно място - концерт цял ще имаме по Радиото, нали, с колоратури -кученцето изведнъж, като че ли електрически ток мина през него, изправи се, седна на възглавничката и рече: „Ау-у, ау-у, ау-у, ау-у, ау-у”!

Прокопова вика: „Я, никога не е правило тъй туй кученце. Тука народ идва да пей - все си спи. Лиляна, дай ми го, кай, с възглавничката!”

- А-а, не ща, викам, да го пипам. Ела си го вземи ти.

Добре, ама тя не може да стане. „Ох, ох!” - боли я кръстът, едвам дойде. Взе го и го тури, тука, на скута си, с възглавничката и го удари. Почнахме пак. Щом дойда до тая каденца, то тука се изправи и почна: „ Ау-у, ау-у, ау-у, ау-у!”

В.К.: Тя, Морфова е влязла в него, в кученцето.

Л.Т.: Абе няколко пъти опитваме и все на туй място прави.

Тя почна да вика. Тя имаше прислужница. „Чеги, ела бе, ела да видиш, бе!”

Дойде Чеги: „Ой, какво прави туй кученце!” А пък това не е една репетиция, утре пак идва репетиция - все тъй прави.

Аз казах на Учителя. Учителят ми каза: „Сега Морфова там вижда в друга светлина вече нещата. Тя съжалява защо е отказала. Защото ние те пращаме там, чрез тебе тя усеща, че е пропуснала нещо на земята.”

А това нещо е, че трябваше да приеме поканата на Учителя. Учителят е искал да има около себе си една прочута певица.

В.К.: Как е случаят? Той лично ли е изпратил писмо до нея или? Как е? Чувал съм, че е изпращал покана до нея.

Л. Т.: Пращал е ученици при нея. Сега, подробности не мога да кажа. Не съм била в течение на всичко.

Но Той каза: „Ако тя беше приела, щеше да се избегне тая катастрофа.”

А понеже тя отказа, Той се спря върху мене. Защото Той искаше една певица, която да заеме едно високо положение в светската музика, защото Той каза тъй:

„Не можеш да бъдеш пръв в окултната музика, ако не си достигнал да бъдеш пръв в светската.”

Трябва да минеш през светската. Трябва да имаш основа, да имаш издръжливост. Където пипнеш да е здраво.

Той много държи не за инструменти, направени от човешка ръка, а за инструмент, направен от Бога, с който си роден, защото той не е направен от мъртви дъсчици, ами е от живи клетки - ангелчета. Много държи на това.

Всеки, каза, човек, ако съзнае какво богатство има в гърлото си. Но вие не го съзнавате.

Ето там, в школата, съм писала: милиони струва вашият гласов орган, но трябва да се обработи. Ти да го управляваш, а не той да те управлява.

В.К.: А някои други случаи с Морфова? Друго да си спомняш с Морфова?

Л.Т.: С Морфова? С Прокопова имам. Прокопова беше корепетитор. Плащаха й. Много голям музикант. Сядали сме тъй в ложите, а Асен Найденов дирижира „Фиделио”. Тя казва: „Ето на сега, контрабасът не се обажда - той не го чува! Аз, ако съм, каза, веднага ще спра.”

Значи тя беше голям музикант! Прокопова беше много голям музикант.

______________________________

51) Христина Василева Морфова, 1887-1936, оперна певица, сопран, режисьор, педагог

52) Людмила Йосиф Прокопова, 1888-1958, пианистка, педагог