НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

16. Концерт в Съветското посолство (1939 г.)

ТОМ 34
Алтернативен линк

16. КОНЦЕРТ В СЪВЕТСКОТО ПОСОЛСТВО

(1939 г.)

Л.Т.: А когато още ученичка бях, пях в Съветската легация през 1939 г. Нямаше още официален комунизъм. И затова Гина Джиджева39 като видя тоз документ, каза: „Ти трябваше да бъдеш наградена само за туй” - гдето съм пяла тогава, защото със същия файтон, в който ме возеше Стефан Киров40, сме били в легацията на СССР.

В.К.: Този случай ми разкажете... Не сте го разказали, не сме го записали - за концерта през 1939 г. в Съветското посолство. Разкажете за този концерт, за концерта в Руското посолство. Как стана изобщо тази случка?

Л. Т.: Какво пях ли?

В.К.: Как стана изобщо тази случка?

Л.Т.: Ето как: Стефан Киров беше болен от сърце и живееше в хотел „Кооп”, в горния етаж, в тавана. Той се возеше с файтон и плащаше на месец. А е от моя град Сливен и е роднина малко на майка ми. И като ме срещнеше с файтона, казваше: „Иване, спри. Качи се, качи се.” И аз стъпвах на стъпалото.

- Още ли те лъжат в Операта? Още ли те лъжат?

- Ами, викам, не може бърже да стане.

- Слушай, каза, аз хич не съм добре, сърцето ми не е добре. Лежа на 7-8 възглавници. А предстои ми 30-годишен юбилей в зала „България”. Моля, каня те и ти да вземеш участие, да пееш.

Лекарите влошиха положението. Аз се научих, че ти си ходела там при Учителя. Може ли да ми се помогне? Да кажеш някой да ми помогне, защото се безпокоя да не падна на сцената да умра там. Щото ще получавам много телеграми от Съветския съюз. Ще се вълнувам и не зная дали ще издържа на сцената.”

А той беше драматичен артист от Московски художествен театър. Завършил е в Москва.

В.К.: Той руснак ли беше или българин?

Л.T: Той беше и председател на Съюза на артистите. И когато аз отивам да си платя членския внос, той викаше: „Няма да й вземате пари! На Марийка детето няма да позволя да плаща. Аз ще платя за една година за нея.” Не даваше да платя.

Сега, с файтона си дойде при мама и каза: „Марийке, ще я взема да пее на моя юбилей!”

Качи ме на файтона. И като съм пяла, там бяха триста души, които пяха, не съм пяла само аз, но получих, ето я тука картата. Да я покажа ли?

В.К.: После ще я покажеш. Ще я видим после картата и ще я прочетеш.

Л.Т.: Ей толкоз голяма. СССР - че ме канят в Съветската легация да пея. Така стана.

И Стефан Киров пак дойде вечерта. Мама набърже, понеже е голяма майсторка шивачка, уши ми един бял тоалет с шлейф, който заканваше тука, специално за това.

И Стефан Киров с файтона си ме заведе, не на „Цар Освободител”, те имат срещу паметника на Иван Вазов, там е входът. Се качих и когато се качих, седнах до първата женана Христо Бръмбаров41(защото той с четири жени се жени). Седнах до нея.

И по едно време гледам, масите отрупани с ястия. Всичко го има в интервюто. Вий ще го видите вътре. Масите пълни с неща, които ще се консумират.

Аз почувствах един глад в стомаха си и казах: „И-и, да има сега една кифличка, да изям една-две хапчици, че много трудна програма ще пея.”

- Сега, сега, Марина ми каза, много трудно намираме колоратурка да пее тази ария на Шамахарската царица от опера „Золотой петушок” [„Златното петле”] - химна към Слънцето. Много трудни каденци.

Викам: „Имам много трудна програма, ще пея, няколко хапчици ми подайте, искам да си почина малко.”

- Почакайте, каза тя.

Тя отиде някъде. След малко се върна, нищо не ми каза, седна. След малко - това го има в интервюто, дойде една красива, висока дама, облечена разкошно, а тя била министър Просолова и гледа нея, и вика тъй. А тя прави тъй.

В.К.: Показва Вас.

Л.Т.: Тя се наведе към мене, хвана ме за ръка много нежно и каза: „Прийдите - на руски - ще Ви заведа.” И тръгнахме. Аз се дърпам, тя ме дърпа. Викам: „Къде ме водите по тия коридори?" Тя ми казва на руски: „На хубаво място Ви водя.”

И влязохме в една голяма спалня. Тя натисна едно копченце и запали една вечерна лампа, и видях легла, постлани с атлас и дантели. Тогава взе една чаша и взе да пие нещо от нея. „Пий, пий, пий!” и ми даде, и ми каза: „Кушайте [хапнете], почивайте, аз след малко ще Ви кача на сцената.” И си излезе. И ме остави. След малко дойде, хвана ме под ръка.

Тя ме качи на сцената. И пях тази трудна ария.

___________________________

39) Гина Георгиева Джиджева, преди брака - Велева, 1927-2012

40) Стефан Стефанов Киров, 1883-1941, актьор, режисьор

41) Христо Тачев Бръмбаров, 1907-1974, оперен певец, баритон, педагог


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ