5. УЧЕНИЧКА НА МАДАМ ГИЮ

Л.Т.: След това обяви се конкурс за Ecole normale de musique. Аз се явих там. С конкурс ме приеха в класа на мадам Гию - колоратурка със световна слава. Само че и тя беше еврейка.

А аз тогава четях от Вайнигер13. Ото Вайнигер е евреин, но лошо пише за евреите. Хем, че не са осолени и че миришат. Турци и евреи винаги имат един дъх на тялото, потта им мирише. Защото не били осолени. А аз, когато съм се раждала, моята баба ме извадила от мама, веднага ме осолила, турила много сол във водата.

Сега, под влияние на Ото Вайнигер, когато моята професорка мадам Гию ме целуваше, аз се бършех после дълго време, защото е еврейка. А тя много ме обикна. На всеки урок, който имах при нея, на края на рояла имаше един пакет за мене - да ми поднесе нещо. „Bien aux sous-bas. [Добре е за под чорапите]” „Sous-bas” (су ба) се нарича, „под чорап” се казваше (sous значи „под”), от тифтик14, цвета на тялото. Та „sous-bas” бяха много фини чорапи, които се слагат под копринения чорап, защото в Париж няма нашите зими. Там е другояче.

В.К.: По-топло.

Л.Т.: Много влага има. Или ръкавички, или нещо такова ми слагаше в този пакет и след урока ми го подаряваше. А аз се радвах, защото не беше само внимание към мен, но зачиташе, уважаваше гласа ми и таланта ми.

В.К.: Продължаваме да слушаме за Париж. Явихте се на конкурс и го спечелихте.

Л.Т.: Явявам се на конкурс. И когато съм изпяла моята ария от „Севилския бръснар”, станало спречкване. После ми каза мадам Гию. Мадам Гию казала в събрание: „Тя ще бъде моя ученичка.” Добре, ама Жил има и той школа. Той казал: „Не, аз ще я взема.” И се спречкали, но тя надделява. Аз ставам ученичка на мадам Гию.

Сега Ecole normale de musique е разкошна школа. Директорът е прочутият световен шопенист, който Шопен е изнасял най-виртуозно. Това е Алфред Корто15. Тогава беше жив. Той е директор, а има заместник -Аугуст Манжо16. Защо? Защото Алфред Корто е постоянно в концертни обиколки из цял свят. От време на време пристига.

А когато влезеш в първия коридор, цялата стена е със златни букви. Големите французки музикални гении са написани с такива големи букви: Жак Кибо17, Нинон Бален18. А вътре като влезете - грамадни зали, да се хлъзгаш по тях, защото ще паднеш. Всичко това е лъскаво. В една зала висят полилеи по няколко, както в черквата. Полилеи грамадни. В средата роялът е като мъничък. И акустика идеална. И наоколо всичко е плюш и златна боя.

Най-напред, преди да вляза при моята мадам Гию, аз минавам през една друга зала. Тя имаше двайсет асистенти - красиви момичета, музикантки, които вървяха подир нея като опашка. Аз минавам през друга зала, където ме чака върху удобно кресло първа артистка от Драматичния театър, с грамадна заплата, която ще ми покаже как да произнасям френския език. До нея има пианист и пиано.

Аз влизам. ,,Qu‘est-ce que vous allez chanter aujourd'hui?” [Какво ще пеете днес?]

- Мадам Бътерфлай - арията.

- При прозореца застанете. Non, ne chantez pas! (Не, не пейте!} Не я пейте, само ми я произнасяйте.

За да получа дикция. И в такт я произнасям, а пианистът ми акомпанира, като че ли я пея. И 4/4 е тактът, и аз произнасям само, без да пея. Но в такт, защото с пиано. Например ще ви покажа 2-3 такта.

В.К.: Показва ни. Произнася думите разчленено, в един напевен ритъм. Но трябва да се чуе. Записали сме го.

Л.Т.: Цялата ще я мина няколко пъти, в такт. И отваря се друга врата, явява се асистентка и казва: „А votre tour! (Вашият ред, влезте!)”. Значи много насядали покрай стените.

Аз веднага отивам до рояла на мадам Гию. Самата тя си акомпанираше. Разбира се, че ще изпея много добре арията, защото аз минах през фонетически обработен, с добра дикция.

Аз имам по prononciation franpaise(френско произношение), ама en chantant [пеейки], а не говорейки: 20 - най-висока бележка, което чужденци много рядко могат да получат. Идеална дикция, ама на френски. И оценка 20 имам по пеене, най-горе.

С мадам Гию изработих „Риголето” - ролята на Джилда, „Травиата” - на Виолета, всичко на френски.

И когато се връщам в България, явявам се в Операта - искам дебют. Аз пея на френски.

Добре, ама главният диригент Асен Найденов19 ми казва: „Не искаме тука на френски. Обърни цялата роля на български.”

Това е - да я обърнеш - една година не ти стига. И уроци. Защо? Защото при френския може да има прибавена нотичка; а при българския да я няма. То всичко вече е влязло тука, в маската ми, на лицето ми, в кухините ми, в назалните [носовите] кухини, тоновете тука звучат. И трябва сега да го обърнеш.

С цяла година закъсня дебютът ми, за да го обърна на български. Но го приготвих.

Ходех при Събчо Събев20, защото той пее Риголето. Добре, ама той, като видял, че ще имам голям успех, организира много критици да пишат по вестниците, че „Лиляна Табакова е моя ученичка” - след като аз съм учила в Париж - за да получи малко слава.

Аз изтърпях това. Даже имам критики тука, влизаха в будоара ми и ми записваха. Питат за баща ми, каква професия има. Викам, директор на фабрика. „Не, ще го пишем работник - че ти излизаш от чернозема, че си работническо чадо. Сигур е бил комунист. Разбираш?” Каква ли не ме писаха вече. „Утре Лиляна Табакова ще се яви на 1800 души публика в Народната опера - дете от чернозема, дете на фабричен работник...”, а баща ми никога не е бил работник, но така. Всичко това го имам като документация - изрезки от вестниците и ги пазя.

____________________________

13) Ото Вайнигер / Otto Weininger, 1880-1903, философ

14) тефтик или тифтик (арабски: Teftik, турски: tiftik) - ангорска вълна, естествената вълна е със светлокафяв цвят

15) Алфред Денис Корто / Alfred Cortot, 1877-1962, пианист, диригент, педагог

16) Аугуст Манжо / Jean Auguste Mangeot, Auguste Mangeot, 1878-1942, пианист, музикален критик, директор на списание „Le  monde musical”, съосновател на Ecole normale de musique. В разговорите певицата погрешно представя Аугуст Манжо като Алфред Манжо

17) Жак Кибо / Jacques Thibaud, 1880-1943, цигулар

18) Нинон Вален / Ninon Vallin - с истинско име Josephine-Eugenie Vallin, 1886-1961, оперна певица, лиричен сопран

19) Асен Яков Найденов, 1899-1995, оперен диригент

20) Събчо Атанасов Събев, 1899-1950, оперен певец, баритон