68. СЛЪНЦЕТО ГРЕЕ

03.09.1944 г.

[неделя], село Светляево (Мърчаево)

Днес по обед пак отидохме при Учителя с брат Христо. Много хора бяха дошли от София и провинцията. Сестрите слагаха масите.

Учителят говореше прав на двора ту с едни, ту с други. Той беше с нов костюм облечен и с бяло плетено калпаче на главата. Ние с брат Христо бяхме застанали под дървото.

Учителят се отдели от групите сестри и се упъти, и дойде при нас. Ние Му целунахме ръката.

Аз Го попитах: Учителю, да пътувам ли?

- Почакай още малко.

Като се нахранихме, ние си отидохме.

Днес слънцето грее, не говори нищо лошо! Учителят.

Бог е Любов. Той е живот. Бог е живот. Бог е светлина. Земята е място, където ние ще научим да любим Бога и изпълним Неговата Воля. Учителят. Амин!