51. ПРИСТИГАНЕТО НА СЕМЕЙСТВО ЯНКОВИ ОТ БЕРЛИН.

ШЕСТИЯТ ДЕН НА „НОВОТО БИТИЕ”

01.08.1943 г.

[неделя], Изгрева - София

Аз живея на Изгрева. Днес е първи август, неделя. В 5 часа ходихме с брат Христо на беседата и играхме Паневритмията.

В 10 часа преди обяд брат Стоименов пак отстъпи стола си пред катедрата на Учителя. Той говори божествено и от време на време свеждаше погледа Си към мене, когато говореше за певци и певици, и за ангелско пеене.

По средата на беседата почувствах едно непреодолимо желание да се обърна назад, към вратата на салона, даже чух глас, който ми шепнеше: Обърни се! Аз победих това силно желание с волята си. Учителят пак ме увлече със Словото Си. На няколко пъти чувах този глас, който ясно ми казваше: Обърни се! Аз казвах на тоя глас: Сега Господ говори, няма да се обърна!

Когато се свърши беседата и станахме прави за молитва, и общо изпяхме една песен, силно чух същият глас да ми казва: Обърни се! Когато тръгнах към изхода, тогава разбрах защо съм чувала тоя глас да се обърна назад.

Пред вратата бяха застанали прави Венцислав и Любомир Янкови, заедно с баща им Янко Янков. До тях беше брат Христо.

Докато Учителят беше на земята, брат Христо никога не слушаше беседите Му седнал на стол. Той винаги заставаше прав до вратата.

Семейство Янкови току-що пристигнали на гарата от Берлин. Те изпратили с багажа майка си, а тримата дойдоха на беседата. Нямам думи да изразя радостта си. Радостта и на Венцислав беше неописуема.

Учителят ни прие веднага в приемната Си стая. Венцислав пожела да слязат веднага в града и да вземат цигулката на Любомир58, и да изнесат концерт пред Учителя.

Венцислав ми поднесе подарък три албума песни от Ханц Пфицнер59 - виден германски композитор. Той пожела да ми изсвири една от тези песни, същата, която била изпълнена в Берлин на един голям концерт от една прочута немска певица. След приема на Учителя той се качи на сцената и на пианото ми изсвири и изпя тази песен.

- Вие, каза ми той, ще я научите, нали?

След това той извади на дълги, тесни листа написани немски думи и превода им на български и ми ги даде да ги уча.

- По-скоро да научите немски език, че ще дойдете на гости у нас в Берлин.

Янко, Венцислав и Любомир веднага слязоха в града, да донесат цигулката на Любомир и казаха на Учителя, че ще изнесат концерт.

Яви се вятър. Светкавици пронизаха небето. Засвири зловеща аеропланна тревога. Те дълго време чакали на спирката да мине тревогата.

Вечерта те изнесоха великолепен концерт на Изгрева пред Учителя. Брат Христо и аз бяхме седнали от двете страни на Учителя, пред катедрата Му. Зад нас бяха седнали майката на братя Янкови и баща им. Концертът беше изнесен под божествено вдъхновение. Учителят светеше, сияеше от радост.

След концерта Той ни кани в стаята Си и ни поднесе на всички по една голяма праскова. До късно ние останахме при Него.

На другия ден Венцислав и Любомир казаха, че ще дойдат в стаята ми да ме видят.

В 10 часа без 5 минути аз взех цигулката си и се запътих при Учителя, като оставих брат Христо в стаята си да ги почака, да ги посрещне и да им каже, че съм при Учителя за „Новото Битие”.

Учителят светеше целият, когато аз влязох при Него.

Аз казах:

- Учителю, братя Янкови казаха, че ще дойдат в стаята ми да ме видят. Затова брат Христо остана там да ги чака.

Учителят каза:

- Хубаво!

Аз Му казах:

- Мама и татко си дойдоха от Троян. Баща ми беше там четири години директор на фабрика „Балевски”. Сега договорът му изтече и те си дойдоха в София. Търсят си квартира. Те искат да намерят по-голямо жилище, че и аз да живея при тях.

- Учителю, Вие какво ще кажете? Да отида ли да живея при тях?

Учителят затвори очите Си и остана дълго време така. След това Той отправи погледа Си към мене и рече:

- Когато посадим една фиданка в разсадника, тя става слаба и неустойчива на бурите и на мъглите. Ти няма защо да се държиш за полата на майка си. Когато живееш отделно от тях, ти ще станеш самостоятелна, силна и ще имаш духовен растеж.

- Благодаря, Учителю, казах аз.

Учителят настрои цигулката Си и каза:

- Шестият ден на „Битието” ще се пее с чувство, изразително!

Той изсвири мелодията на Шестия ден на „Битието” и аз тихо пеех.

- Учителю, казах аз, при „Давам” много са ниски тоновете за моя глас.

Той каза и друг начин как да пея това място.

- Ти, рекох, ще нагодиш песните по твоя глас, ще ги покачиш по-високо.

Когато пееш думите „И рече Бог и създаде человека”, трябва да предадеш това място изразително.

При думите „Сам го създаде” ще пееш много тихо; при думите „И благослови го” ще засилиш малко гласа си и пак ще свършиш тихо.

Ние друг път ще изпеем Седмия ден, при по-музикален ден.

Аз почувствах, че и брат Христо трябва да бъде при нас, когато Той ще свири Седмия ден на „Битието”.

- Учителю, казах аз, аз изпях Първия ден на „Битието” на Венцислав.

- Хубаво, каза Учителят.

Аз целунах десницата Му и казах, че отивам при брат Христо и братя Янкови, които ме чакат в стаята ми.

Аз влязох в стаята си. Братя Янкови вече бяха дошли и разговаряха с брат Христо.

Почука се на вратата на стаята ми. Отворих. Вън пред вратата чакаше малко момченце и ми каза:

- Сестра Лилиана, Учителят каза да отидете при Него.

Аз веднага слязох с момченцето и помолих брат Христо заедно с братя Янкови да ме чакат пред салона, защото заедно щяхме да отидем в града, в тамошната ми квартира. Аз влязох пак в същата стая, където бях преди малко.

Учителят беше пак на същото Си кресло, където Го оставих преди да си изляза оттам. Той ме попита:

- Ти видя ли се с братята Янкови?

- Да, Учителю, отговорих аз. Те сега ме чакат пред чешмичката заедно с брат Христо, защото ще слезем заедно в града. Утре рано те заминават за 10 дена на почивка на Рила.

Учителят взе от масата до Него един син плик и ми го подаде.

- Рекох, дайте го на Венцислав, каза Той.

- Добре, Учителю, веднага ще му го предам, казах аз.

Отидох при чешмата и най-напред пришепнах тихо на брат Христо защо ме вика Учителят и подадох синия плик на брат Христо, а той го подаде на Венцислав. Той го отвори и отвътре изпадаха по земята банкноти от по 500 и 1,000 лева. Като видя парите, Венцислав започна да тича надолу по пътеката, викайки: Не съм свирил за пари!

Брат Христо го достигна и го спря, и му обясни, че това е благословение от Учителя и той ги прие. Когато се качихме на трамвая, брат Христо и Венцислав си шепнеха нещо. Те ме помолиха да се кача в стаята си и като свършели една малка работа, щели да дойдат при мене. След няколко часа те дойдоха и Венцислав носеше най-красивата къщичка, боядисана със златен бронз и вътре в нея подскачаше един красив, първокласен певец - канарче. По ъглите висяха звънченца и отвътре имаше и ваничка за къпане. Ние го нарекохме Венцислав.

На сутринта двамата братя заминаха за Рила. Ние с брат Христо влязохме при Учителя и Му разправихме за подаръка. Много се учудих, като чух Учителят да казва, че пожела да види канарчето. През един от следващите дни ние донесохме канарчето, заедно с красивата му къщичка и Учителят го видя. Канарчето хвръкна из стаята, после кацна на върха на къщичката си и започна да пее своите трели. Къщичката увих в кафяв калъф и всеки мислеше, че носим радиоапарат.

След 10 дена Венцислав и Любомир се върнаха от Рила. Няколко дена след тяхното заминаване ние отидохме заедно с брат Христо да ги видим.

Гледам от терасата на стаята си прекрасната, величествена Витоша и чакам с нетърпение следващото утро, пак да посетя Великия Учител.

Господи, Учителю, помогнете ми да заслужа Вашата любов и с песента си да славя Небесата! Амин!

________________________

58) Любомир Янков Янков, 1923-2011, цигулар, педагог

59) Ханц Пфицнер / Hans Pfitzner, 1869-1949, композитор, диригент, публицист