46. БЪЛГАРСКАТА МУЗИКА

21.05.1943 г.

[петък], Изгрев, София

В четвъртък [т.е. петък] сутринта, на 21 май, ние с брат Христо отидохме при Учителя.

Ние Го срещнахме пред чешмата на Изгрева. Той отиваше към градината. Там, пред чешмата, аз Му казах:

- Учителю, снощи имаше голям прием по случай гостуването на Хамбургската опера у нас. И аз получих покана и присъствах на този прием. Като се изкачих на горния етаж в зала „България”, аз видях, че много артисти бяха обиколили един едър, дебел човек, облечен в черен фрак. Аз помислих, че той е съдържателят на ресторант „България” и като отидох при него, аз го попитах пред всички: Вие ли сте съдържателят на ресторант „България”?

Всички прихнаха да се смеят, и той се смееше.

Една артистка ми пришепна: Ами ти не знаеш ли, че този човек е секретарят на министъра? Аз се извиних и се отдалечих.

Учителят се смееше със сълзи. Извади бялата Си кърпичка и Си бършеше сълзите.

Аз продължих: Учителю, бялото гълъбче се покланя непрекъснато на едно от памук направено пиленце.

Учителят много се смееше и каза, че то се нуждае от другарче. Той ни каза да отидем в салона, там да го почакаме.

Той дойде и като влезе в салона, каза:

- Те могат да пречат на беседите, но на пеенето не могат да пречат. Ти, като им изпееш един слънчев тон, той ще влезе направо в сърцето им.

След като направи няколко крачки, Той седна на пейката покрай прозореца.

Ние с брат Христо седнахме на столове срещу Него и се разговаряхме като близки приятели.

- Учителю, казах аз, на приема имаше много ястия, салати и десерти. Аз ядох само от салатите и десертите, защото другото ядене беше направено от месо.

Предната вечер присъствах на операта „Вълшебната флейта”, изнесена от Хамбургската Опера.

- Учителю, те имат прекрасни гласове, школувани в Моцартов стил. Бих искала тука, на Изгрева, да се създаде окултна школа по пеене и окултна Опера и да се играят тук, на Изгрева.

Учителят тържествено се усмихваше и каза:

- Ти си припомни каквото си учила в Париж по хармония и композиране, за да можеш да композираш.

- Учителю, казах аз, много е заето времето ми. Много неща бих скицирала, ако имах свободно време. Опитах се да скицирам главите на новата окултна школа, Вашата окултна школа по пеене, но сама ми е трудно да сторя това. Начертах също и пентаграмата с петолинията, заедно с кръга, но ще трябва сега с Вашето съдействие да я попълня с ноти.

Учителят стана прав и изпя с движения ДО, МИ, СОЛ, ДО и заговори за българската музика.

- Българската музика е инволюционна, със затворени интервали. Тя слиза все надолу и като няма къде да слезе по-надолу, започва да тропа на едно място като ръченица. Нещо инатчийско има в това тропане.

Българската музика има песимистичен характер.

- Учителю, казах аз, каква музика да напишем с брата върху пентаграмата?

На моята шия висеше една златна верижка със златна пентаграма, окачена на къса златна верижка. Тази верижка Учителят ми подари заедно с пентаграмата. Той посегна към пентаграмата. И понеже къса беше верижката, аз я снех от шията си и Му я подадох, като казах:

- Как да позная, Учителю, силна ли е вярата ми?

- Когато човек не се отказва от убежденията си и идеите си, въпреки всичките пречки и страдания, това показва, че вярата му е силна. Ако се чува молитвата му и му се дава това, което иска не за себе си, а за Бога, пак е силна вярата му.

През това време Той четеше написаното върху пентаграмата ми, като сочеше с показалеца Си и много пъти сочеше там, дето пишеше „Любов”.

На същата верижка, заедно с пентаграмата, висеше едно малко сърце от просто дубле. Това сърце се отваряше и в него аз бях сложила преди известно време нещо от Учителя: едно малко портретче и от другата страна на вратичката бях сложила косъм от главата Му, който Той ми даде, след като си го поисках.

Той взе и сърцето от ръцете ми и дълго време го разглеждаше, и каза да го позлатя.

Неизразима радост изпитвах, като гледах как Той държи в ръцете Си пентаграмата и сърцето ми. Аз се обърнах към брат Христо да споделя радостта си и видях, че той сияеше от радост и се молеше в този момент.

- Учителю, попитах аз, как да се покланям на сцената, когато публиката ме вика да се явя пред завесата?

Той каза:

- Скромно се покланяй. Навеждай се само до кръста, но не и много - като че ли тих зефир те наклонява, а не както при силна буря. Тогава растенията силно се огъват.

Никога през вековете, нито през безкрайността, не ще забравя тази среща с Великия Учител.

Аз попитах какво означават зеленият и червеният пламък, през които минават Тамино и Памина на сцената във „Вълшебната флейта” от Моцарт.

Той каза:

- Червеният пламък е на страстите, а зеленият е на желанията.

- Учителю, искате ли да тръгнем по света с аероплан: Вие да говорите Словото, а ние с братя Янкови да свирим и да пеем? Брат Христо, и той ще пее сола и дуети с мене. Той има хубав глас.

Учителят само нежно се усмихна.

След късо мълчание Той проговори:

-Тази нова песен сега не трябва да се нотира. Когато я привършим, ние ще я изпълним заедно пред братята и сестрите, сутрин в пет часа след беседата.

Учителю светлий, благородний, през Вас пее цялото Небе! Амин!