12. РАДИОКОНЦЕРТ НА 24 ЮЛИ 1941 г.

ПЕСЕНТА „ЦВЕТЯТА ЦЪФТЯХА”

15.07.1941 г.

[вторник], Изгрева, София

Вчера получих от студиото на Радио София картичката (покана) за концерта ми, който щеше да се състои на 24 юли т.м., в 8 часа вечерта в Радиото. На картичката заедно с имената на другите автори беше написано и името (псевдонима) на Учителя - Пиер Беинса.

Сутринта много рано, когато още всички спяха, брат Христо дойде, за да ме придружи до Изгрева. За да не безпокои хазяите, той чукна отдолу с камъче по прозореца и аз вече го чаках облечена. Веднага тихо излязох.

Когато пристигнахме на Изгрева, беседата беше вече привършена и хората вече се събираха на полянката за Паневритмията. Аз за пръв път щях да участвам в нея. Няколко музиканти се събраха в средата на поляната. Между тях имаше и флейтист. Играчите се наредиха двама по двама на колелото.

Учителят застана по средата на поляната, отдясно на музикантите. По даден знак те засвириха и всички заиграха. В средата играеше Учителят с широки, волни и сдържани същевременно движения. Брат Христо също играеше, а аз застанах на горния край права и гледах. Когато колелото се въртеше, много познати братя и сестри, минавайки покрай мене, ме поздравяваха.

По едно време сестра Невена Неделчева се наведе до ухото ми и ми пришепна: Елате, сестра, да играем. Тя играеше в този момент сама. Аз отказах учтиво.

След малко наближи към мене сестра Савка. И тя ми пришепна: Елате, сестра, да играем! Определено било от Небето тя да ме научи да играя. Когато започнах да се движа ритмично с всички, аз имах чувството като че ли целия си живот съм ги играла. Така познато ми беше всяко движение.

След Паневритмията Учителят ни прие в приемната Си стая.

- Учителю, казах аз още при влизането ни, Паневритмията е вълшебно нещо. Аз се чувствам сега наново родена. Каква красота, каква чистота! Аз виждах аурата на борчетата, на цветенцата и на лилавите планини. Аз виждах и аурата на всички братя и сестри, огрени от първия слънчев лъч. Учителят сияеше.

- Много ми хареса играта и мелодията на последното [предпоследното] упражнение на колелото, преди да се направи обливането - „Кой на ранина става да играй!”

Учителят каза:

- Аз го наричам „Маршът на Боговете” . Някога, когато сте били богове, сте го играли при друга обстановка.

Учителят се усмихна. Свещеният Му поглед светеше с неземна светлина.

Той каза: Тук при нас всичко е естествено. Нашите декори не са изкуствени, както в театъра. Там те имат нарисувано слънце, а нашето слънце е истинско. Понякога, когато слушате някой концерт в града, вие се връщате с една дълбока тъга в себе си.

При нас е обратното. Хората забравят своите мъчнотии и страдания, когато дойдат при нас. Музиката уравновесява силите в нашата душа. Когато те нападнат чужди лоши мисли, започни да им пееш и всичките духове, колкото и да бъдат те, ще си отидат.

Брат Христо каза:

- Учителю, четох в една книга, че цар Саул се е занимавал с музика. Учителят продължи:

- Цар Саул е обичал музиката и с нея се е лекувал. Един лош дух от време на време влизал в него и песента на Давида е прогонвала лошия дух. Веднъж цар Саул посетил училището на пророците по музика и той, без да иска, неусетно започнал да пее и да прави техните магически движения.

- Учителю, ето вчера получих картичката (покана) за моя радио-концерт, който ще се състои на 24 т.м. в 8 часа вечерта. Тук е написано и Вашето име. Аз репетирам концерта с госпожа Прокопова. Искам да изпея песента „Цветята цъфтяха”, която Вие скоро дадохте на Братството. Учителю, колко пъти да изпея песента?

Той стана прав и ни каза:

- Почакайте малко - и излезе.

Ние с брат Христо чухме, че Той се качи горе. След малко Той влезе пак и носеше кутията с цигулката Си. Внимателно я извади, настрои я и започна да свири „Цветята цъфтяха”.

- Учителю, аз преведох текста на песента на френски език и така съм я вписала предварително, когато подавах програмата:

Les fleurs s’epanouisaient et deja musissaient.

Et comme nees en purete,

Elies nous amenent la jeunesse.

Des bons fruits d’or u murissent.

Allors!

Et en les ressevant - on reconnait qu’ils sont les dons de Dieu

и за втората репетиция [волта13],

de L’Amour.

- Хубаво! - каза Учителят. Вторият път ти ще я изпееш на български език и с едни варианти.

Вместо четвъртинка нота ЛА, Той изсвири една триолка14 и т.н.

Аз записах изменението.

Брат Христо много се радваше и все шепнеха нещо устните му. Трябваше вече да тръгнем за града. Имах репетиция. Ние целунахме десницата, ръката, която само благославяше и напуснахме приемната Му.

Господи, послушай ме в скръбен ден! Дай ми според желанието на сърцето ми! И направи ме знамение на Добро! Амин!

________________________

13) Волта - последни тактове от второто повторение

14) Триола - група от три еднакви по стойност ноти, които са равни на две ноти със същата ритмична стойност