545.1. Моята рождена майка се казваше Радка, а баща й - Цветко, а майка й - Параскева, но ние й викахме „бабо Кетя”.
Като момиче я изпратили в София, и 7 години е работила при една майсторка - шивачка! Тогава още не са били измислени шевните машини, и всичко се е шиело на ръка. След това постъпва в шивашко училище на ул. „Пиротска”, и го завършва. Майсторското свидетелство висеше на стената.
55.2. Веднъж излезнала с една компания. Там се запознала с един мъж.
Върнала се у дома, и какво да види! На главите си жените тогава по модата, са носили копринени кърпи. На тази копринена кърпа, тя видяла, че се изцвъркало някое врабче с изпражненията си! Големо петно!
Чудела се, какво да го прави! Попитала майсторката, казала да почака, за да се види какво ще излезе от това „цвъркане” по копринената кърпа.
И майка ми разказваше, че се е оженила за същия мъж от тази среща!
Значи онзи, който е искал да се роди, трябвало е да даде знак, че чака. Намира врабче, влиза в него, следи въпросната глава и копринена кърпа, за да се „изцвърка” и даде знак, че го има във въздуха! Във въздуха, но не е на Земята!
55.3. Баща ми е бил на 35 години. За онези години, това е възрастта на стар ерген!
Майка ми е била на 28 години - също вече стара мома, за онези години!
Оженват се, и им се ражда момче, което му слагат името ВЕРГИЛИЙ!
55.4. Майка ми разказваше, че до 28 години, не е имала мъж, а баща ми е бил първия мъж!
Така че, аз съм се родил от девствени лица - и баща и майка!
А това е много важно да се знае!
Веднъж майка ми се кара с баща ми, и вика: „Слушай какво, ти си много страхлив, и непрекъснато се боиш! Та теб, аз те ожених бе! Ако аз не бях, ти нямаше да се ожениш! Щеше да си останеш на стар ерген, като изсъхнало дърво!” А баща ми отговаря: „Вярно е ти ме ожени! Да се ожениш, е много страшна работа за мъжа! Страшно е!”
Ето при какво положение, съм се родил!
Трябва да намериш врабче, да влезнеш в него, да го направляваш, да му посочиш главата, където трябва да си „изцвърка” изпражненията, за да бъде като знак от Небето! Това е обяснението.
55.5. Аз съм на 42 години. Вече съм отдавна стар ерген! Занимавам се с други работи. И си работя по професията си - лекар съм.
В ума ми и в главата ми, изобщо не е минавала мисъл, че трябва да се женя! Бях се отказал много отдавна от тази работа! Така си разсъждавах!
Родителите ми бяха вдигнали ръце от мене - ще си остана стар ерген!
Един ден, излизам по работа в София. Облякъл съм си бял шлифер с големи ревери. Свърших си работата, и се връщам у дома.
Майка ми ме посреща, и като ме вижда, извиква: „Какво е станало с тебе?” Аз вдигам рамене! А тя ми посочва и двете яки на шлифера, където и на двете яки се бяха „изцвъркали” две врабчета. Не едно, а две!
Гледам, и не мога да повярвам, как може това да се случи! Не на една, а на двете ми яки от шлифера!
