Когато се създаде издателство „Сила и Живот”, една част от Бургаското Братство не хареса тази инициатива. Мисля, че беше поради неразбиране.
Работата в едно издателство има основно две направления -създаване на книги, и продажба на книги. Което значи, влагане на средства, и възстановяването им. Може би ще кажете: „Възстановяване, но с печалба!” Е, ако кажете така, веднага ще се присъедините към онези от Бургаското Братство, чието мислене се каня да анализирам. Недоволството към нас, идваше точно от тази посока на мислене.
В нашата дейност вероятността да печелим, се коментираше много преди даже да издадем първата си книга. Като че ли определени хора, влагаха своето мислене в нашите действия. Едва ли разбираха как се създава една книга, не разбираха и цената на интелектуалния труд, нито пък колко трудно се разпространява, тоест, възстановяват средства вложени в идеалистическа литература! Но говореха. Коментираха. И то не в лице, а зад гърба ни. Новаторството ни се обсъждаше от хора, които виждаха издаването само като щанд за продажба. Това, че ще продаваме книги, се бе загнездило в ума им, и се четеше в очите им като упрек.
А нещата не стояха така. Баща ми беше идеалист. При това смел и жертвен. Откакто бе влязъл в Братството, той само бе давал! Няма човек, познавал го добре, да не се е убедил в това! Мисълта за печалба стоеше някъде извън съзнанието му, тя не можеше да намери път към него.
С лични средства, поръча библиотечни шкафове за салона.
По собствен почин, с лични средства подвърза при Захариев и едно течение беседи от Учителя, за ползване в салона. Даже и тенекиената печка, бе поръчана с негови лични средства, за да е топло през зимата!
Когато той разбра, че времената са дошли, не се поколеба да поеме още един риск от идеализъм, и да оглави издателство. Мислеше за новите книги които ще се издадат, а не за това дали ще могат да се продадат, и дали ще печели, или ще губи. Мисля, че второто не го плашеше, а първото не го вълнуваше. Такъв бе баща ми.
Една малка подробност, само за да подчертая идеализма му. Издателството се създаде с основен капитал 900 лв. Всеки един от деветте основатели внесе по 100 лв лични средства. „Сила и Живот” започна да работи с почти нищо. Но въпреки желанието ни да не се нарушава мира, от недоверието на бургазлии създаде напрежение, което ескалира в грубо и нелепо обвинение срещу баща ми.
Тъжната истина е, че още при първите му думи за това, че издателството е факт, той бе атакуван. Докато бе обърнат към братята, и с най- добро чувство им съобщаваше новината, на един метър от него Георги Събев вдигна показалец, и го посочи с думите: „Кральо, ние знаем защо създаде издателство!.... За да печелиш след години милиони!...”
Присъствах на тази сцена. Но не присъствах само аз. Присъстваха много хора. Никой не проговори. Това мълчание, и до днешен е неразбираемо за мен!
Десетина години по-късно, баща ми си замина от този свят.
Дали спечели нещо от издателството? Не!
Когато разбра, че не е по силите му, той се отказа от поста си, и основателите посочиха мен да продължа дейността му.
Достойнството и честността на баща ми и до днес ми сочат правилния път!
А показалецът на Георги Събев и нелепото му обвинение тогава, ще останат в историята на Бургаското братство като един нагледен урок по безлюбие!
