Веднага след като бе избран за ръководител, Димитър Добрев започна една недостойна борба срещу мен.
Той бе елементарен и необразован човек, но имаше амбиция да бъде нещо! Не му харесваше, че работя самостоятелно. Искаше да упражнява контрол!
А аз не обръщах внимание на това негово желание. Човешкият контрол, винаги е спирачка в един творчески процес! Приемах да ме контролира само човек с разбиране за онова, което правя. Той нямаше такова разбиране. Понеже брат Борис си беше заминал, авторитет за мен беше само баща ми.
Димитър Добрев, обиден от това че не позволявам да ме контролира, се съюзи с Недялка Карагеоргиева. Преди 1989 г. тя стоеше настрана от Братството, но манипулираше слаби братя, и таеше непонятна за мен омраза към баща ми. Около Димитър и Недялка, се образува кръг от новодошли, абсолютно неориентирани хора! Двамата им създадоха невярна картина за положението със салона, като ме представяха за узурпатор и материално заинтересован човек.
Новодошлите вярваха на всичко. Те нямаха критерий за отношенията в салона. Бяха дошли в обществото на Петър Дънов, и мислеха, че всички там са извисени и мъдри! Каква илюзия!
Аз мълчах! Говорех, само ако ме попитат. Не се защитавах срещу оплитащата ме все по-тясно мрежа на Недялка и Димитър! Не притеглях хора към себе си. Предпочитах да оставя всеки сам да прецени, дали клюките за мен са истина.
Уби! Слепотата и стадното чувство, надделяха! Димитър Добрев един ден с усмивка ми каза: „Милке, ние сме много, ти си сама!.....”
Тези думи показаха духовната му ограниченост! Сама? Не бях сама! Имах помощници! Невидими за него! И те ми помагаха отвътре!
След този случай се заредиха събития, които съм описала подробно на друго място.
Истината за мен, е че Димитър Добрев, с помощта на Недялка, доведе Бургаското братство до задънена улица!
Имат ли те днес салон в центъра на Бургас? Нямат! А можеха да имат.
Какво направиха с парите, които получиха за салона? Купиха си имот на „Кара баир”. Върнаха се там, където бяха преди брат Минчо да дари имот на Братството.
Защо се случи това? Защото бяха неразвити умствено и необлагородени, не бяха се освободили от селската си посредственост! Това е истина.
Много преди 1989 г., в бургаската група бяха останали само пришълците от Айтоските села.
Когато бях дете, в салона имаше повече интелигентни хора. За съжаление те бяха възрастни, и един по един си заминаха. Останаха само хората от селата, които не бяха дошли в Бургас за образование и култура, а за поминък.
Само ще вметна, че за 25 години, свирейки на сцената на Бургаска Филхармония, аз не видях нито един от тези хора в публиката. Нито един! За 25 години време. Това е срам!
Възможно ли е да се разбере Новото Учение, от хора без елементарна култура? Те нямаха стремеж към развитие, живееха с наследени от бащите си обреди и традиции.
Единственият човек с виеше образование сред тях, бях аз!
Но нито този факт, нито това, че преодолях натиска на властта, и ходех на всяко събрание неотклонно с цигулката, подтикна братята да се замислят. Те не разбираха, че тръгвайки срещу мен, всъщност тръгват срещу най-здравата част от Бургаското Братство!
Ако не бе доведен Павел и поставен на пътя ми, може би щях да издържа още няколко години, с надежда някой да ме разбере! Но идването му там, неговите тамилски практики и паразитизма в отношението му към мен, ме принудиха да се оттегля от това полесражение!
А братята около Недялка и Димитър мълчаха, и чакаха с нетърпение да ми видят гърба. Мислеха че ако ме няма ще им е по-лесно. Уви!
Сега заграждат с три реда тел имота си на „Кара баир”, вместо да имат сграда за Учителя в центъра на града!
Тъжен резултат за първата духовна група на Учителя, създадена още в 1907 г., и преживяла годините на комунизма.
Приписват ми много грехове, но това е от неразбиране. И от късоумие.
Аз ще ви кажа, защо не им дадох салона. Защото чувствах, че предавам баща си! Видях как леко отхвърлиха ръководството му, и понеже нямаха мотив за това, аз бях разочарована! Баща ми беше проверен в трудности човек, беше далновиден и честен, и бе повдигнал Бургаското Братство на ниво, каквото нямаше дори и София.
Доказателство за това, е създаването на издателство „Сила и Живот” много преди издателство „Бяло Братство”. Е, не беше ли предателство към него да уважа желанието на хора, които не бяха работили, и искаха да получат ей така салона, наготово?
Когато през 1962 г. той бе прехвърлен на мен, (единствен начин да не го вземе държавата), аз подписах декларация, че ще го върна на братята, когато те станат юридическа личност. На братята, а не на озлобени срещу мен хора!
И какво? Да капитулирам? Да върна салона при такива обстоятелства? Не! Това би означавало да се обезсмисли дейността на баща ми, от когото милицията взе книги с камион, и да изменя на брат Борис, който лежа в затвора, защото издаде книги за Учителя.
За мене братята бяха те, баща ми и брат Борис, които работеха и живееха с високи принципи и идеали!
Пред мен нямаше братя! Пред мен бяха хора, които пренебрегнаха и брат Борис и баща ми, хора като Недялка и Димитър, с лицемерни усмивки!
И това е всъщност... Не се подчиних на желанието на мнозината в Бургас! Не върнах салона под натиск.
Брат Борис веднъж каза на баща ми: „Кральо, те ще дойдат да ти искат, но ти няма да им даваш! Те са онези, които влизат през прозореца! Искат да вземат, защото такава е природата им. Не са работили, и искат всичко наготово! Ти ще даваш само, ако имаш разположение, според вътрешното си ръководство!.....”
Така съветваше брат Борис баща ми.
Ето че дойде момент, в който този съвет към баща ми, всъщност изпълних аз.
На хора, които доведоха Павел като куче, и му казаха: „Дръж, Милка!....”, за да ме премахне от техния път, на такива хора не бях задължена с нищо. Те не служеха на доброто. Вътре нещо ми казваше: „Искат да имат салона, но не са познали Учителя!”
И досега много хора в Бургас се питат кой крив и кой прав, по въпроса за салона. Свободни са да се питат! Но всички, които навремето подкрепиха с мълчанието си онова недостойно ръководство, спиращо прогреса в Братството, сега са жалки в моите очи!
Мълчанието в този случай, бе съпричастие със злото.
Плодовете на това мълчание, се оказаха горчиви. Когато бях 12 годишна, обещах да запазя салона на братята, и да им го дам, когато има по-добри условия. Запазих го.
По-добрите условия дойдоха. Но не го дадох. Нямаше на кого. Нямаше братя....
