През 1989 г., получих от Вергилий съдебен иск за развод.
В него се отправяше молба към Съда, да разреши развода по вина на съпругата, защото избягала.
На 22 май трябваше да се явя в Софийския съд! Явих се! Умът ми едва побираше всичко преживяно с Вергилий дотогава, и знаех че няма съдия в света, който би отсъдил този развод по вина на съпругата!
Вергилий нямаше аргументи срещу мен! А аз имах. Дори и само заплахите в писмата му, биха били достатъчен ориентир за един съдия. Но аз нямах намерение да го обвинявам. За мен беше унизително да си търся правата от човек, който съзнателно не иска да ми ги даде.
Бракът с Вергилий ми донесе много трудни моменти, но аз не направих опит да го прекратя. Идвайки в съда, обаче, аз бях далече от мисълта да го упреквам! Той имаше право да е свободен.
Няколко минути след мен, Вергилий дойде, видимо разстроен! Погледът му шареше встрани, и опитът му за усмивка бе неуспешен!....
Поканих го да седнем на една от скамейките, и му казах следното: „Ти искаш да се разведем. Нямам морално право да ти откажа, и уважавам желанието ти да си свободен! Понеже няма какво да делим, предлагам ти да се разведем по взаимно съгласие. С едно дело, ще се приключи!.....”
Цветът на лицето му, се беше сменил няколко пъти!
Това което чу, беше неочаквано, но не можа да обори логиката ми, и прие! Тогава възникна въпроса за свидетел. Необходим беше, и то веднага! В София имахме много общи познати.
Но Вергилий намери изход, без да излизаме от съда! Долу в линейката, го чакал неговият шофьор. Предложи ми да го поканим. Не познавах този човек, нито той мене. Но кимнах за съгласие, без даже и да се замисля. Шофьорът дойде с нас в залата и сложи подпис, че ни познава!....
От там нататък, съдийката много бързо се увери, че няма смисъл да ни помирява, и пристъпи към въпросите за общо имущество.
Вергилий отговори, че нямаме такова. Тогава тя запита мен имам ли спестявания, и колко. Казах сумата в спестовната си книжка. Смешна цифра, не си струваше да се коментира!
Тя зададе същият въпрос и на Вергилий. И тук, той смутено каза: „Имам .... хиляди лв., които са придобити в чужбина, и съпругата ми няма заслуга за това, тя няма участие!....” Съдийката веднага поясни: „Да, но законът повелява да разделите със съпругата си тази сума, понеже сте в законен брак и, средствата са придобити по време на брака....”
Лицето на Вергилий стана пурпурно червено! Съжалих го, по-точно, видя ми се жалък! Погледнах съдийката, и й казах: „Отказвам се от парите му!” Тя ме изгледа с негодувание. Каза ми: „Нали имате дете, помислете за него!...7 Тя беше права! Но от нейна гледна точка. И аз бях права, но от моя гледна точка.
Не, този не беше начина да осигурявам Богдана!
И в този момент нямаше сила, която да ме накара да взема парите на Вергилий! Той трепереше за тях!... Не коментирам!
Разводът бе документиран, и аз си тръгнах. На вратата се бе подпрял шофьора на линейката. Останах изненадана от погледа му. Гледаше ме смаяно!....Това ме отпусна малко, даже ме развесели!...
По-късно, вече в Бургас, получих решението на съда.
Издръжка за Боги? Да, сумата беше определена... Дали той изпрати? Не, нито веднъж! Не, че я очаквах! Справих се и без нея!
