Над с. Лилково, брат Марин Камбуров обикновено правеше лагер с няколко габровски семейства, и други наши приятели от Пловдив и София.
Присъединихме се и ние с баща ми и майка ми, и прекарахме десетина дни в магнетичното Орфеево царство.
Сутрин играехме Паневритмия. Вечер сядахме край огъня, и слушахме брат Марин как редеше в песен след песен житейската си мъдрост.
През деня просто бяхме заедно. Общувахме.
Лагерът бе на една горска поляна. Около нас - големи дървета, и тишина! Понякога влизах по-навътре в гората с цигулката, и свирех сама. В атмосферата имаше нещо, което хранеше душата.
Там се запознах с Бояна - внучката на брат Марин. При тази среща, разпознах близка душа от минал живот! Връзката ни с нея просто продължи по силата на вечните закони на живота, които ту ни срещат с приятели, ту ни изправят срещу кармични врагове. Бояна бе приятел. Такъв е и сега. Свързани сме, и се обичаме.
В края на дните, решихме с още двама габровци - брат Иван и брат Жоро, да продължим дните си на планината. Решихме да отидем и на Рила.
Току-що бях излязла от голямо противоречие в живота си, и имах нужда от повече време в планина, на високо. Планирахме маршрута си като обход, с по една раница на гърба, и с пилигримски дух в душите. Първият ни пункт бе връх Мусала, а след това през х. Грънчар, Рибни езера, Мальовица, х. Иван Вазов, мислехме да слезем на Седемте Езера, като крайна цел.
Съборните дни наближаваха. Настроението от дните в Родопите, не ни напусна и по високопланинските пътеки на Рила. Моите остроумни и интелигентни съпътници бяха истински братя, мъдри и добри! Научих толкова много неща от тях! Още помня разсъжденията на брат Жоро. Цитирам го по памет: „Седмицата като път в живота е духовна, тя не е материална като осмицата, но пък осмицата е след седмицата, и е следващ етап по пътя на еволюцията. Който е осмица, е минал вече през седмицата, и сега трябва да осмисли живота си с полученото от нея знание....” Не е ли мъдро? В Планината наистина се водят по-смислени разговори.
След няколко дни, слязохме на лагера край Ел Бур.
Приятелите бяха скрили своите палатки из клековете. Нямаше стриктна забрана за кампуване, но през тези години братската дейност, дори и палатките в планината бяха ограничавани. Властта следеше всичко! Прекарах още няколко дни в Рила, и в края на август най-сетне се върнах в Бургас. Бях из планините почти два месеца.
През същата есен на 1977 г., усетих много силен импулс за работа с книги и музика! Нови идеи една след друга ме посещаваха, и аз давах ход на всяка една. Не ги отхвърлях за по-късно. Бях се заредила с енергия от планината!
Салонът в Бургас, бе мястото където тези идеи се реализираха. Същата есен, започнах работа над „Сила Жива”. Създадох си план, и в серия от 10 концерта направих интегрално изпълнение на музиката на Учителя.
Записах тези концерти на касети сама в салона, на един обикновен рекордър. Предадох ги на брат Борис - Старейшината в нашето квази-богомилско общество.
Моите концерти събудиха желание у бургаските братя, да се събираме веднъж седмично в салона за разучаване непознати песни на Учителя.
Всяка седмица в понеделник вечер, в края на работния им ден, ги учех нота по нота, фраза по фраза докато запаметиха песни на Учителя, които всъщност бяха издадени преди 30 години.
Обновителния дух в Бургаското братство, се прие с голяма радост! Групата ни се съживи!
Работех по вътрешен импулс за делото на Учителя. Този импулс бе спонтанен и неподправен. Той обогатяваше и мен, защото всяка минута на „нивата” на Учителя, ме повдигаше и разширяваше! Имах неписан, вложен в моето ДНК девиз: „Да работим с Тебе наедно!”.
Импулса от Планината ми помогна да усетя това. То е силно състояние!.....
