29. ВЕРГИЛИЙ БЕ БЕЗДУШЕН И КОРИСТЕН
четвъртък, 28 април 2016 г.
Не се смутих от това, че Вергилий ме покани да живея след сватбата ни в почти празна къща! Току-що беше завършил строежа.
Къщата бе на един баир в Своге, откъдето имаше чуден изглед към билото на Стара планина! Идвах да живея тук, и не мислех за това, което е в къщата, а за другото, което е по-важно, че къщата е в планината, и е на високо.
Донесох със себе си всички мои мебели от Бургас. Не знаех, и не питах какво Вергилий притежава. Даже смятах за неправилно да допускам такива мисли в главата си! Живеех на Балкана, къщата имаше широка слънчева тераса, л в двора щяха да цъфтят рози! Имаше широка поляна, до самата къща. Беше зелена и свежа, и въздухът бе чист!
Мечтала бях да живея в планинско място!
Материални интереси нямах! Никакви! Говоря искрено!
Но Вергилий често ми напомняше, че предметите имат стойност, на която той държи.
Един ден влезе и спря телевизора точно, когато започваше очаквано от мен предаване. Видял ме, че пиша писмо, и спрял телевизора, за да не се хаби! Събирал по 20 стотинки в тенекиена кутия, за този телевизор! Това беше обяснението. Да, трябваше да знам кое колко струва. Тогава не исках да се заяждам, и не му припомних един момент след сватбата, който ме беше озадачил. След като си отидоха гостите, той застана пред мен с щастливо изражение на лицето, потри си ръцете и каза: „Взех Милка, и като зестра ми дойдоха архива на Борис, и архива на Кральо, и цигулката на Учителя!....”
Той би прибавил към този зестрен списък и салона в Бургас, но тогава не знаеше, че е на мое име!.... И след като получи тази уникална зестра, той ми загаси телевизора. За да не се хаби!.....
Публикувано от Milka Kraleva в 12:10:00
