Скоро, репликата на мой приятел от Бургас ме провокира!
На въпроса, защо в Бургас братята си затварят очите за грешките към ИК „Сила и Живот”, той ми отговори: „Те не са същите, сега има други хора, онези от твоето време вече си заминаха!....”
Замислих се над казаното. Добре, не казват ли това и днешните комунисти в България? Не казват ли, че не са същите, че те са други хора, и нямат нищо общо с онези времена?
Е. имаше Белене, там убиха свободомислещи българи, но какво да правим, не сме ги убили ние!.... И очакват още да ги уважават!.....
Същото казват днес и братята в Бургас: „Е, издателство „Сила и Живот” бе спряно, но не го спряхме ние, нека да не ровим миналото, ние сега сме други.”
От какво се разбира, че са други? И тогава, и сега, резултатът е един и същ. Грешката не е поправена!
След 1922 г., Учителят обяснява на учениците Си подобни явления.
Не хората, а духовете са причина за проявите в нашия свят!
Ако духовете са светли, носят мир и хармония, ако са нисши, неорганизирани, явяват се противоречия!
Как действат духовете? Чрез хората!
Те се вмъкват в тях, чрез добродетелите им, или чрез слабостите им!
Ако умът на човека не е буден, там често се вмъкват чужди мисли. Мислите са същества в друго измерение, които се привличат от интересите ни. Ако имаме светли интереси, ще ни посетят светли същества. Ако завиждаме и мразим, ще привлечем такива същества, и ще допуснем да действат чрез нас.
Сега в Бургас хората са различни, но силите, които действат са същите като тогава, не са се променили!
О- мълчаливата им съпротива по отношение събитията преди 2000 г., разбирам, че духовете от тогава, действат и днес!
А има и такива, които нарушават мълчанието и проявяват същата ненавист към мен, че и по-зла от времето, за което говорим! Явно е, че духовете на размирието, все още владеят и объркват мисленето на Бургаското общество!
Няма да категоризирам тези духове. Но ги познавам добре. Минах през школата им, и оцелях!
Бях хвърлена в морето, но излязох от там с риба в уста, защото съм щастливец....
Така, че на моя приятел ще кажа: „Тези за които говорим, днешните бургаски братя, не познават себе си.
Те още не могат да различават духовете, които им заповядват!
Мислят си, че формата им на човеци е по-важна, и е по-силен аргумент от съдържанието, от онова, което е в тях.
Нежеланието да поправят грешките си към „Сила и Живот”, е дълбоко вътре е тях! То е съдържание, което силите край тях внасят. Защото не са будни.
Техните предшественици имаха власт, и я използваха за зло!
Спряха издателската дейност в Бургас.
Нарушен бе един висш принцип! Това зло, и досега живее там.
Общество, което се подписва, че следва Учителя, а не може да разреши елементарна окултна задача, е общество без ценз. Мълчанието на братята, е симптом на заболяване. Само здравомислието им, може да неутрализира злото.
Иначе, те си остават същите!.... Същите като тогава.
Е, свободни са да мислят както разбират, но не мога да ги уважавам!.... Силите, които ги ръководят не са от моя свят!....”
