След демократичните промени, в най-големия център - София, Братството дълго време боксуваше. Трудно беше да се създаде план за дейност от хора, които не са участвали в живота на обществото до 1989 г.
Към книгоиздаването проявиха интерес личности, без никаква връзка с Братството, и се издадоха няколко книги на Учителя. Но тези издания не носеха духа на братското книгоиздаване.
Докато София се колебаеше, група братя и сестри създадохме в Бургас Издателство „Сила и Живот”. С баща ми и сестра ми бяхме в тази група.
Инициатор за създаване на издателството, бе брат Борис Николов.
Ние всички, дълго време преди да се създаде издателството, бяхме в близка връзка с него. Като пожизнено избран ръководител на Братството, той имаше висок критерий за творческа и просветна дейност. Така с появяването си преди всички други, Издателство „Сила и Живот” в Бургас стана безспорен наследник и продължител на Братското издателство, действало до 1948 г.
Всички опити да се скрие, да се изопачи, или да се обезличи този факт, говорят само за разединенението, настъпило в Братството по това време.
Преди 1989 г., разединение нямаше. Където имаше братски салони, и хора с творчески импулс, там се работеше, и работата бе плодотворна.
В Бургас имаше салон. И имаше човек, чиято работа даде плодове. Този човек се оказах аз.
Салонът ни бе в центъра на града, без опасност да бъде затворен. Посещавах го с родителите си, от най-ранна детска възраст. Техният ентусиазъм и интерес към Словото на Учителя премина в мен, по най-естествен начин.
Заради музиката на Учителя и според семейната традиция, бяха ме ориентирали към цигулката. Това е причина, много преди да се създаде издателство „Сила и Живот”, аз да започна работа с наследството на Учителя. Ето някои от инициативите ми в тази посока, които днес са изтрити от историята на общество Бяло Братство.
В края на 1977 г. - Интегрално изпълнение музиката на Учителя, серия от десет последователни цигулкови концерта, организирани по теми.
Декември, 1984 г.-Три срещи с Музиката на Учителя на тема „Учителят за музиката в живота на българина”, музиколожко изследване.
През 1985 г. довърших и издадох „Сила Жива. Ново разбиране за музиката”, в тираж само 20 книги, на машинопис.
През 1989 г. създадох с децата в Бургас „Приятели на Слънцето” - детски клуб за светлина и творчество, по идея от книгата на бр. Боев „Учителят за образованието”.
През 1990 г. започнах да издавам вестничето „Светъл Лъч” - орган на Бургаския детски клуб. На страниците му отразявах дейността на Клуба.
В цялата страна имах абонати на „Светъл Лъч”. Празниците му бяха посещавани от учители, родители и много деца. Някои български учители и досега работят по методи, за първи път екпериментирани в малкия детски клуб „Приятели на Слънцето”, Бургас. То излезе в пет пълни годишнини, по 10 броя зсяка.
Не крия, че бях изненадана, когато видях, че общество Бяло Братство е сложило кръст на „Светъл Лъч” и на „Приятели на Слънцето”, както и на другите новаторски идеи, които реализирах в Бургас. То бе свело моето 50 годишно творческо присъствие в Братството до едно единствено изречение с невярна информация.
През 1992 г. с баща ми сме били създали издателство „Сила и Живот”, и сме започнали да издаваме списание със същото име.
Издателство „Сила и Живот”, не е създадено от мен и баща ми! Създадено е през 1991 г. от девет души, братски колектив, в който всеки един от нас бе лично поканен от брат Борис.
Първите срещи и разговори на този колектив, бяха в Малкия дом на „Волоколамско шосе” 14.
Аз не създадох това издателство. Нито баща ми го е създал.
Баща ми беше избран за управител. Но след една година той се отказа от ръководството, и групата натовари мене да продължа работата в „Сила и Живот” сама. Натовариха ме, защото знаеха плодовете от работата ми. Плодовете бяха вестничето „Светъл Лъч”, и клуб „Приятели на Слънцето”.
Но сега тези плодове са погребани от онези, които успешно, и за да им е удобно, подмениха истината за Братството. Според личните си интереси.
