25. ЕДИНСТВЕНИЯТ, ДОСТИГНАЛ РЕАЛИЗАЦИЯ ЧРЕЗ
ХРИСТИЯНСТВОТО
понеделник, 18 април 2016 г.
През 1991 г., по време на моите концерти в Глазгоу, се запознах с Луиза, приятелка на Огнян Николов.
Когато си тръгвах към България, тя ме помоли за една услуга, касаеща сър Ричард Глин от Духовния център „Gaunts House”. Беше му говорила за оригиналността на Паневритмията, и за нейния създател Учителя Петър Дънов. Той се заинтересувал, и пожелал да се качи на Рила. Нужна бе покана от български гражданин. Разбира се. Направих това с най-добро чувство, без да имам и идея кой е Ричард Глин, и как Луиза всъщност ме използва за своя цел! По-късно схванах, че желанието й да доведе Ричард в България, е било с надеждата той да я покани за инструктор по Паневритмия в неговия Център.
Няма лошо! Ричард пристигна с двете си деца.
Беше изключително изискан човек! Благородник, но с толкова естествено топло човешко държание, което впечатляваше всички.
Той се запозна с Мария и Жоро, които му помогнаха да се настани в клековете над Второто езеро, и веднага се включи в общия живот горе. Идваше всяка сутрин на Молитвения връх, после на Петото езеро за Паневритмия, а вечер сядаше удобно сред клековете за концерт до Палатката на Учителя. През останалото време той си четеше книга, и наблюдаваше как сновем с Мария между палатките, поддържаме огъня, или приготвяме храна за гостите. Мисля че се впечатли от това, че сме винаги с добро настроение, въпреки трудните планински условия.
Ричард Глин прекара само четири дни горе.
Поеди да слезе от планината, той покани Мария Митовска и мен в палатката си на разговор. Благодари ни сърдечно за грижите, и пожела на следващата година ние двете да проведем в „Гонтс Хауз” курс по Паневритмия. Каза ни: „Вие, българите, трябва да направите това, ваше право е!....” Той помоли Мария да бъде инструктор, а мен покани да изнеса два солови концерта с музика на Учителя, и да свиря при изпълнение на Паневритмията.
Ричард добави, че би се радвал ако взема и Богдана със себе си. Това ме зарадва, защото съвпадаше с моето желание тя да расте в духовна среда. Приехме.
При изпращането му, Ричард ми подаде една книга. Виждах го да чете понякога з часовете за почивка. Книгата бе английска, и аз казах: „Ще опитам да я прочета...” Той се засмя, и каза: „Милке, знам че ще ти е трудно!....” Прав беше. Едва ли бих разбрала всичко, с моя скромен английски език!
Книгата бе от Морган Скот Пек, и носеше заглавие „Road less travelled”. Това означава: „Най-малко вървяният път”, в буквален превод. След няколко месеца случайно открих тази книга, преведена на български. Заглавието бе: „Изкуството да бъдеш Бог”. Спомних си, че обещах на Ричард да я прочета, и ето, издателство „Кибеа” косвено ми бе помогнало за това....
Това издателство в бъдеще щеше да реализира много мои творчески импулси. Можех ли да предполагам тогава?
Изобщо, събитията в живота ни, които често приемаме за случайни, са винаги част от един по-голям план за нас. Като, че Незнайният слага пред нас стъпала, и ние кога с разбиране, кога сляпо, стъпваме по тях и се движим натам, накъдето Той ни води. Трябва само да сме искрени отвътре, и да се стремим и с духа, и с душата си към един висок идеал.
Книгата на М.Скот Пек, стана настолна за мен. Подзаглавието й бе „Нова психология на любовта”. В нея открих доразвити едни от най-дълбоките мисли на Учителя за любовта като принцип, и като приложение. Авторът на книгата, психоаналитик, с много научни трудове зад гърба си, като че продължаваше и обогатяваше всичко, което вече знаех от Учителя.
Това споделих, за да знаете как Ричард, давайки ми тази книга, ме срещна с най-новата американска мисъл, разкриваща науката за душата. Ще продължа спомена за сър Ричард Глин. Мария подготви своята програма, а аз моята, и през юли 1992 ние пристигнахме в Англия, в Центъра за духовни срещи „Гонтс хауз”.
През първия ден се срещнахме с участниците, заявили желание да практикуват Паневритмия с нас. Бяха около двайсетина души. Събрахме се в един голям салон на потомствения замък на Ричард, където светлината струеше от всякъде, дори и от картините по стените. Цветовете им бяха така ясни и топли! Беше светло и уютно. Столовете там бяха в кръг. Ричард започна с покана към всеки да се представи с няколко думи, и да сподели как е чул за Учителя, и какво всъщност го е привлякло тук. Един по един всеки се изказа. За нас с Мария бе приятно да чуем как естествено, без поза, и с най-приятелско чувство всеки говори за своите духовни интереси!
Представихме се и ние. Дойде ред на последния в кръга, Ричард. Онова което той сподели, и сега звучи в ушите ми. Предавам го по смисъл: „Аз чух, че в България е живял Петър Дънов, титулуван от учениците си Учителят. Пътувал съм много. Ходил съм в Индия. Срещал съм се със Сай Баба. Обходил съм местата на древните инки и май. Затова бях заинтригуван от Петър Дънов, и Учението Му. Реших да отида в България, и сам да се уверя. Прекарах четири дни на Рилските езера, сред неговите последователи. Онова, което чух и разбрах е, че Петър Дънов е Единствения, Който е достигнал реализация, чрез Християнската доктрина! Да, за мен той е Учител, а Учител е само Христос....”
Така свърши Ричард думите си за Учителя. От което разбрах, че за един човек с изработено духовно виждане, четири дни са достатъчни за да схване най-важното - йерархията на Духа, Който е говорил чрез Петър Дънов.
След този ден, и до края на курсовете в Гонтс Хауз, аз се чувствах като у дома си! Разбирах, че Незнайният подрежда пъзела на нашия живот, и създава условия да работим. Да работим както е казано в песента: „С Тебе наедно!”
Не беше странно за мен, че след всеки концерт в Англия, идваха хора, които споделяха, че виждат Учителя до мен, когато свиря .... Не се изненадвах. Това, което те виждаха, аз го усещах вътре, и не само когато свирех. Всякога.
Публикувано от Milka Kraleva в 22:31:00
