Вергилий Кръстев пише в книгите си, че съм го напуснала.
Това не е вярно!
Така е написано, защото е в негов интерес! И защото иска да обвини мен за грешки, които той направи.
Лошото е, че съзнателно заблуждава читателите си с пресметливия си ум на средновековен скъперник! Такъв е духът, който живее в него!
Ето какво всъщност се случи в края на 1980 година - четири месеца след като бях сключила брак с него, и в третия месец на бременността ми.
В един студен ден на декември, баща ми пристигна в Своге, за да донесе два куфара с беседи. През трудните години, бяха ги пазили в едно айтоско село, по поръка на брат Борис.
Вергилий ги очакваше отдавна! За нещастие беше паднал сняг, и пътя нагоре към Джуджовица беше затрупан. Баща ми стоял на Свогенската гара почти цял ден, докато най-сетне един таксиметров шофьор се съгласил да го качи на баира. Пристигна премръзнал!
Едва що бе седнал в единствената отоплена стая, и Вергилий си дойде. Докато се огледам, и той вече бе седнал срещу баща ми за разговор. Разбира се, защо не? Беше нормално. Вергилий искаше да го разпита за всичко, и за всички в Братството. Искаше бързо да научи онова, което баща ми дълги години бе събирал в себе си. Аз ги слушах.
По едно време ми мина мисълта, че ще е добре, ако внеса завивките за баща ми в тази стая, защото бе събрал доста студ през деня. Просто помислих за него, и за това, че ако си легне в студени завивки.... Е, разбирате, нали? Аз съм дъщеря, нормално е да ми идват такива мисли в ума! Станах, извиних се и понечих да излеза. Още не бях стигнала вратата, когато Вергилий буквално скочи, и каза: „Защо ме прекъсваш, не виждаш ли, че разваляш всичко?.... Аз сега разговарям с него, за такива важни неща, а ти ме прекъсваш?”... Започнах да обяснявам, защо съм станала... Но той вече бе вън от стаята, ядосан! Мисля, че го ядоса повече моята грижа за баща ми.
Вергилий и друг път ми бе правил такива сцени. Той очакваше да мисля само, и единствено за него! Искаше моята енергия да е един нескончаем поток към него единствено!
Аз донесох завивките за баща ми, и се опитах да забравя странната случка.
Същата вечер, Вергилий реши да подреди донесените беседи. Баща ми се приготви с каталога си, а аз застанах в ъгъла на малката таванска стая. Подреждането започна. Баща ми диктуваше: „Този том на този куп, другият и той тука, а сега сложи този том там...”, и така десетина минути. Вергилий слагаше книгите според онова, което баща ми казва. По едно време аз забелязах че единият от томовете е на неправилната купчина и казах: „Това е Общ окултен клас, и трябва да е върху другия куп.” Вергилий избухна: „Стига вече, няма да ме коригираш, вън от стаята!”.... Стреснах се! Грубостта му ме засегна! Излязох. Бях бременна, и това ме правеше още по-чувствителна.
Безпричинният му яд, проявен за втори път в присъствието на баща ми, ме накара да се замисля. Мотивацията на Вергилий за брака му с мен бе, че съм много добра в работата си с книгите. Е, защо тогава, точно когато доказвах този факт, той не се зарадва, а грубо ме отпрати навън? Къде е логиката?
И още, може ли един груб човек, да работи със светли идеи?
Но нека продължа със спомените си за този ден. С Вергилий бяхме решили да отидем в Бургас за Нова година. Той ми бе обещал това пътуване. Но, след случилото се на тавана, аз се размислих, и на другия ден му казах, че искам да отида в Бургас с баща ми. Казах следните думи: „Имам нужда да си почина при семейството си, и ще те чакам да дойдеш за Нова година както сме говорили.” Не съм казвала, че си тръгвам от Своге завинаги, макар и на него да му се е струвало така.
Пътуването до Бургас, бе за мен едно много тъжно пътуване!
Бях наистина разочарована от държанието на човека, който пожела да влезе в живота ми като закрилник, а се държа като господар!
Въпреки това, пристигайки в Бургас, на същия ден изпратих телеграма в Своге, че съм пристигнала благополучно. Мислех си, че Вергилий се притеснява за състоянието ми! Каква наивност! Да се притеснява за мен? Той се е притеснил, но не за мен, а за себе си!
Срещнал брат Гали и му се оплакал, че съм го напуснала. Бях толкова изненадана, когато Петър и Божанка дойдоха за Нова година в Бургас, и конфузно ме запитаха: „Ама, наистина ли си напуснала Вергилий? Брат Гали ни каза.....” Аз ги успокоих, че това е само в главата на Вергилий. Те са свидетели, че държанието ми съвсем не отговаряше на онова, което Вергилий разпространява.
И още един факт. Толкова далече бях от мисълта да напускам Вергилий, че излизайки от къщи, за да прекараме Новогодишната нощ у сестра ми, аз оставих бележка на вратата с адреса й, да не би той да пристигне, и да не знае къде да дойде!.... Наивност, след наивност!....
Истината за отношението си към мен, и за отговорността към детето му, което носех, съдържаше едно писмо, което получих по пощата. Беше го изпълнил с пророчества и заповеди. Казваше ми: „Понеже ме напусна, затова ще си стоиш в Бургас, ще си родиш детето там, ще си четеш вестник във ваната, и т.н. и т.н.” Огромни листи, изписани със ситен, нечетлив нервен почерк от горе до долу, без поле, без редове! Чист медиумизъм!
Изведнъж разбрах. Това писмо не беше от човек, който иска аз да се върна. То беше от човек, който иска да се отърве от отговорност, и да ме накаже.
Кой наказва? Човекът без любов! Това е. Казвам ви. Не съм напускала Вергилий! Принудена бях от него, да не се връщам повече в Своге! Което и направих. За да оживея!....
