Имаше един преподавател по музика - Пенков, много известен в София, а жена му беше една от последователките на Учителя и беше певица. Когато следвах философия, той ми внуши, че мога да стана голям цигулар и виртуоз. Аз не питах Учителя, но сам се хванах на туй нещо и цели две години свирих на цигулка. Вземах частни уроци при него. Напуснах университета. Учителят дори ми подари една цигулка полуконцертна. Понеже аз не бях Го питал, Той ме остави свободен, та аз да дойда сам до известни заключения. Минаха две години и бях решил да прекъсна уроците си по цигулка и да не плащам повече уроци. Но Пенков настояваше. „Безплатно ще ти давам уроци. Ти ще станеш виртуоз!" Аз виждах, че ми липсват някои вътрешни данни. Накрая си направих критичен обзор на това мое незавидно настроение. Накрая видях, че няма да мога да стана цигулар - виртуоз. Тогава казах решението си на Учителя, но Той замълча. Беше интересно, че ме остави сам да дойда до това заключение. Той не ми го наложи. Той можеше още от самото начало да ми каже: „Ти не си за цигулар, няма за какво да взимаш уроци". Така Той ме остави цели две години да си правя своя опит и да ходя на частни уроци по цигулка. И през този период именно аз се бяха запознал с Катя Грива, която стоеше непрекъснато около Учителя, пред вратата Му. Тогава Той ми прошепна на ухото: „Тази твоя цигулка ще я подариш на една сестра." Аз малко се сепнах, но когато чух името й, че това е Катя Грива, аз веднага се съгласих, защото тя беше певица и бе толкова много привързана към песните на Учителя. По-късно Катя Грива сподели с някои от нашето поколение приятели: „Едничкият човек, когото Учителят приемаше по всяко време и при всички случаи, беше Методи Константинов". Нямаше такива моменти, когато отида при Учителя и Той да не ме приеме. Винаги за мен си отваряше вратата. Това довеждаше в някои среди една ревност, едно негодувание. Ако не отивах и не споделях с Него интимните си разговори, и ако не Го слушах, едва ли щях да напиша всичките тези книги, които да излязат на световната сцена, за да бъдат една отворена вратичка към този необятен свят на Словото, което Учителят ни даде.
