20. „БРАТСТВО, ЕДИНСТВО, НИЕ ИСКАМЕ...”, НО НЕ СЕГА!
В началото на 90-те, веднага след промяната, към България, тръгнаха много чужденци, за да стъпят по местата, където е живял Учителя.
Получих чрез един колега музикант, работещ в Лион, молба от двойка млади французи да им съдействам, за да посетят България, и да се качат на Рила. Направих това с радост!
Филип и Изабел пристигнаха през лятото. Посрещнах ги в София, и първо се качихме на Мусала. Посрещнахме слънцето от върха, и след това на път за Бургас в колата, взета под наем, пяхме нон-стоп на български „Братство, единство ние искаме....”.
Беше незабравимо пътуване, изпълнено с идеализъм и приповдигнатост! След няколко дни, прекарани в семейството ми, потеглихме обратно към София. Този път целта ни бяха Седемте езера. Съборните дни наближаваха, и пред моите гости се очертаваше отдавна мечтана среща с Братството.
Излишно е да описвам атмосферата, която цареше горе, край Ел-Бур.
Вие я знаете. Гостите ми наистина останаха изумени! И двамата се опияняваха от гледката на множеството бели палатки, с оживлението край тях! Танцуваха Паневритмията сутрин, пееха в душите си, и всеки техен миг бе като в Рая! Бяха много красиви, бяха и интелигентни, и чувствителни!
Един ден, решихме да отидем на Салоните. Всички младежи в лагера вече ги познаваха. Събрахме се малка група, в която се включиха и Петър с Божанка, Йоанна, бр. Жоро от Габрово, и още някои.
Минахме край езерото на Чистотата, и се заизкачвахме към билото на Дамга. Под краката ни камъните се търкаляха, но ние имахме цел да стигнем горе, ма Салоните.
Там, между големите магнетични скали, където години наред брат Борис Николов летуваше, цареше атмосфера като в древно светилище!
Малките скрити полянки между камъните, създаваха усещане, че си в храм под открито небе, място където можеш да се уединиш, и прекараш сам с Бога!
След като се изкачихме там, и се порадвахме на цветята и скалите, всички седнахме в кръг за разговор.
Филип и Изабел бяха сред нас, това създаваше чувство за братство, за единност!...
Брат Жоро гледаше усмихнат всички нас музикантите, и на това високо място, той се изкуши още веднъж да ни подтикне да заработим заедно. Обърна се към нас с думите: „Гледам ви и ви се радвам, и си мисля, не е ли време да направите един братски оркестър, да се обедините и да работите заедно. Всички тук сте толкова добри музиканти! Иска ми се да ви видя заедно да свирите музиката на Учителя, и да зарадвате и братята и сестрите в провинцията. А може и в чужбина да отидете, ето във Франция имаме вече приятели, и те ще се включат.” Мисля, че всички го разбирахме. Идеята не беше неосъществима.
Аз тогава си спомних, че навремето, при визитите си в Бургас, Петър Пампоров ни казваше на нас децата с цигулки в ръце: „Вие един ден ще обикаляте света с музиката на Учителя!.....” Разказах този спомен на нашата група горе на Салоните. И завърших с думите: „Готова съм да се преместя да живея в София, макар и само за това, за да свиря в братски камерен оркестър, и да работя творчески с музиката на Учителя заедно с всички вас.”
Едва казах това, и с. Йоанна се обърна към мен: „Милче, ти си стой в Бургас. Там имаш какво да правиш!.....” Почувствах се доста неудобно! Да не би пък думата „заедно” , употребена от брат Жоро, да е била само към софиянци? Замълчах.
Разбрах, че колкото и да пеем „Братство, единство”, на практика нито братството, нито единството са реалност, към която истински се стремим!....
Чувствах се конфузно! Но се радвах, че Филип и Изабел не разбираха български! В техните очи, продължи да се оглежда рилското синьо небе. Това бе по-важно!
Публикувано от Milka Kraleva в 12:53:00
