Един юнски ден през 1980 г., пристигнах на софийската гара с влака от Бургас.
Бях на път за Своге, за първа визита на Вергилий Кръстев.
Месец преди това той бе предложил брак, и преди да му отговоря, аз исках да науча нещо повече за него.
Вергилий ме посрещна на гарата. Изглеждаше доста развълнуван!
Първите му думи бяха: „Видът ти е като агне на заколение!....” След малко поясни: „Онези духове в Бургас, не те пускат!”
Не знаех за кои духове говори! Аз живеех във видим свят. До този момент не разделях обкръжението си на духове и човеци.... Но не тръгнах да се обяснявам. Тепърва щях да навлизам в света на един екстрасенс, и тепърва щях да забележа, че често той не е способен да прецени кое да каже, и кое да премълчи.
Вместо да тръгнем към влака за Своге, Вергилий настоя да вземе такси, и да посетим брат Борис. Явно в плана му бе да свърши някоя и друга работа из София, преди да тръгнем към Искърското дефиле. В таксито ме настани до шофьора.
Някъде по дългия път до Симеоново, обаче, той рязко се приближи към мен, и с полуусмивка ме попита: „Е, мога ли да те обявя за годеница при Борис?.....” Сложих езика зад зъбите си, и се вслушах какво става в мозъка ми. Не чух нищо, освен боричкане на мисли, и всички те обидени!....Това бе то. Обявяването! Много важен момент. Че дотогава не бяхме изпили макар и по едно кафе сами, това не бе важно!
Много жени на мое място биха спрели таксито, и биха поели обратно към гарата! Но аз не можех! Щях да го обидя!...
Истината е, че в този момент нямах причини да се съмнявам във Вергилий. Но ми бе обидно, че се разминах с нещо, което по принцип трябва да внася радост и хубави надежди в една жена.
Пътувахме към брат Борис. Той искаше да се похвали с мен! И се съгласих. Нека се похвали!.....
На този ден, Вергилий влезе в Малкия дом с годеница!
