13. ВЕРГИЛИЙ СЕ ПРЕДСТАВИ ЗА ЗАНОНИ...
понеделник, 4 април 2016 г.
Бях в София за предстоящите изпити в Консерваторията.
Обикновено отсядах в Донка Топалова, позната на бр. Георги Томалевски.
Един следобед, на вратата се позвъни. Отворих. Видях непознат човек, на средна възраст, с голяма кожена чанта в ръка. Той се изненада като ме видя, и погледът му зашари за момент, след което весело каза: „А-а-а.... ние сме се срещали с тебе, аз съм ти бил баща миналия живот в Германия!....”
Поканих го вътре, и Донка Топалова ми каза името му: Вергилий Кръстев.
След малко на вратата пак се звънна. Казах си: „Дали сега не идва майка ми от миналия живот- всичко се случва, може и тя да ме посети!”
Отидох да отворя. Не, това бе друг човек на средна възраст. Той мълчаливо влезе и се представи. Казваше се Мартин.
По-късно разбрах , че те двамата с Вергилий са екстрасенси, и интереса на г-жа Топалова към подобни духовни явления, ги е довел тук. В процеса ча разговора, Вергилий на няколко пъти прояви голям интерес към мен! Защо съм тук, какво правя, кой ме е довел, и др.
По едно време, ей така, без даже да попитам, той ми каза, че е бил Занони, а аз Виола Пизани, т.е. ние двамата сме преродените герои от окултния роман „Занони” на Булвер-Литън.
Бях прочела тази книга на 15 г. и образа на Мейнур доста ме бе изплашил. Казах си: „Добре, че не е Мейнур.” Разговорът за книгата продължи. И Мартин се оказа персонаж от тази книга. Той пък бе представен за англичанина, когото Виола предпочете в края на романа....
В края на цялата тази история, Вергилий доста сериозно отбеляза, че било дошло време да си направя истинския избор: Занони или Глиндън.... Гледах ги двамата, и с мозъка на моите двайсетина години на Земята, не можех да разбера що за приказки са това... Не ги приемах за сериозни, но слушах с внимание. Бях чела много теософски издания за медиумизма. Затова се държах сдържано, и почти не говорех.
Тримата бяхме седнали в хола, а домакинята приготвяше нещо в кухнята. След малко Вергилий отново се обърна към мен, и ме попита имам ли хороскоп. Не знам защо, но винаги носех в себе си хороскопа направен от бр. Влад Пашов. Нямах причина да отклоня въпроса, и го подадох на Вергилий. Той го разгледа, и отсече: „Никакво щастие не ти е определено! Единствено при Петър Дънов, там си за постоянно!...” Интересът му към моя хороскоп, започна и завърши с тези думи. Ето това е.
Така се държа Вергилий, когато се запознахме.
В интерес на истината, онова, което тогава чух от него, никак не възбуди любопитството ми! В моето семейство, не се поддържаше интерес към медиумични прояви. Баща ми бе здравомислещ човек! Съветваше мен и сестра ми, да работим със собствения си ум, и да търсим по вътрешен път отговори на въпросите в живота. Но животът някакси, поставяше на пътя ми все хора с някакъв тип екстрасетивност. Вергилий беше първият от този вид. По-късно имах възможност да направя много по-сериозни наблюдения в тази посока. Но тогава, при срещата ни у Донка Топалова, аз просто ликувах: „Слава Богу, Мейнур го няма!”
Публикувано от Milka Kraleva в 13:44:00
