Бях на 4 години, когато в Бургас се построи нов салон.
За строежа му, нямаше разрешение от общината! Имаше документ за поправка на съществуващата стара сграда. Понеже нуждата от по-солидна, тухлена постройка бе голяма, братята решиха да рискуват. Събориха старата сграда, и започнаха строежа на нов салон. Почти всеки ден те бяха там. Градяха сами, и правеха всички усилия да се справят бързо с работата.
Ние, децата, обикновено играехме на двора, докато те работеха. Около нас имаше купища строителен материал, както и греди и дървения от старата сграда. Там беше и една вътрешна стълба, по която години наред братята се качваха и слизаха от горния етаж. Бяха я подпрели на отсрещната стена.
Един ден, както се ровех в купа с пясък на двора, нещо силно ме блъсна и захлюпи. Стълбата, която не е била добре закрепена, бе паднала върху мен. Измъкнаха ме, но главата ми бе пукната. Потече кръв. Момента бе драматичен. Не ме заведоха в болницата. Омотаха главата ми с една бяла кърпа, така че заприличах на арабин, и работата продължи.
След малко, настана друга суматоха! Дойде човек от общината с нареждане строежа да се спре. Строеж без разрешение, при това в центъра на града, е това нямаше как да мине без санкции!
Баща ми реши да иде в Градския съвет, за да се опита да склони началника да даде разрешение. Смени дрехите си, покани един от братята да го придружи, и тръгнаха. Аз, както бях, с превързана глава, без те да знаят ги последвах. След няколко пресечки, ги доближих и хванах татко за ръка. Той се изненада! Понечи да ме върне. Явно не му се искаше да вземе и мен в съвета, още повече с тази „чалма” на главата. Но не можеше да ме прати назад сама. Погледа ме, почуди се, и ме поведе със себе си. Не помня дали в съвета стана дума защо съм там, и защо съм бинтована. Едва ли някой ме е забелязал! Но аз присъствах, и след искрените обяснения на баща ми, проблема бе разрешен в полза на салона.
Началникът написа на молбата: „Разрешено!” Салонът бе довършен безпрепятствено.
Понякога в живота, дори и старото да ти е пукнало главата, ти трябва да излезеш, да се хванеш за ръката на силния, и да идеш там, където той отива. Смелостта побеждава!
