През 1994 г., имах идея да се проведе на Братската градина в Айтос. Празник на в-к „Светъл лъч”.
Реших да поканя учители, родители и деца от цяла България. Вестничето имаше повече от 400 абонати, т.е. интерес към подобно събитие съществуваше.
Отидох в Айтос при ръководителя, бр. Андон, за да споделя тази идея и да попитам, дали би съдействал за провеждането й. Той с радост се съгласи. Уточнихме се да стане на 2-3 април. Изпратих покани на абонатите си, подготвих програма за двата дни - събота и неделя - с детска Паневритмия, изложба на детско творчество, и други слънчеви дейности, изцяло по идеите на Учителя. Датата за това събитие наближи.
Но точно в навечерието му, в сряда, след лекцията в бургаския салон брат Димитър Добрев, новият ръководител в Бургас, ме спря и каза: „Милке, ти си планирала нещо с децата на Градината, но трябваше първо да ме попиташ. Ние мислим да правим нещо в неделя, и Градината ще е заета!...” Аз се изненадах! - „Така ли? Брат Андон не ми каза нищо за това, и беше приел да ни съдейства.” На това, Димитър Добрев със снизходителна усмивка отговори: „Че кой е Андон да решава? Отложи това с децата, ние вече сме решили за тази неделя....”
С това разговорът приключи.
На следващия ден, отидох пак в Айтос. Брат Андон ме прие любезно и ме изслуша. Случката с Димитър Добрев го изненада и сконфузи. Каза ми: „Милке, няма такова нещо, нищо не е планувано... Той, братът, понякога прави тези неща, но аз не се отмятам от думите си. Празникът ви ще се проведе Не се тревожи!......”
Аз довърших приготовленията за Празника на „Светъл Лъч”, посрещнахме и настанихме гостите, и двата дена минаха в радостно общуване, и творческа дейност. Там бе с. Ина Дойнова, която разказа на децата по неповторим начин приказка от Хиляда и една нощ, тази, за Принцеса Турандот. Помолих я да го направи, защото в детството ми тя работеше в Бургаския симфоничен оркестър, и живееше у дома. Разказваше ни тази приказка, на мен и Елка, както само тя можеше....
Там бе и бр. Кирил Кирилов със сина си Филип, и засне нашият празник на видеолента. Там бяха и Елена Николова с Асенчо.
Каква хубава среща, със стремеж към широк кръгозор се проведе!
В следващия брой на „Светъл Лъч”, разказах доста подробности за него.
В неделя децата изиграха Паневритмията сами, по музика на деца музиканти, а ние - родители и учители отстрани им се радвахме! Дадохме им възможност да се почувстват особено. Това е факт. Случи се на Градината в Айтос, известна с дългогодишни братски традиции.
Засяхме и едно черешово дръвче, за спомен от този ден. Едва ли е оцеляло!... Растенията усещат, когато някъде се водят борби за власт. Те не виреят там.
Откровено казано, така и не разбрах заради какво Димитър Добрев, се опита да осуети Празника на „Светъл Лъч”! Мисля, че само той знаеше....
