69. ПИСМО ОТ БОРИСЛАВ ГЕОРГИЕВ, ОТ ПАРИЖ,
ДО ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
Голямата обич
Уважаеми господин Вергилий Кръстев,
С голямо удоволствие сядам да Ви напиша това писмо от далече, за да изразя в него моето голямо възхищение от Вашето дело, от това, което Вие правите, от големите томове, които издадохте, и които са извънредно важни за нашето време и за утрешния ден!
Аз съм много възхитен за това, че никъде по света, за никого не е направено това, което вие правите!
Това е една ваша мисия в този объркан свят и в това човечество, което е потънало в материални грижи, и на което липсва една висока духовност!
Много е ценно това, което Вие сте събрали и спомените на близките на Учителя - на Неговите ученици, на тези, които са живели с Него.
Те са от първостепенно значение, защото ние хората идваме и си отиваме, а това ще остане за утрешния ден. И аз смятам, че това, което правите, не само заслужава одобрение, похвала - то е едно истинско чудо, и то ще остане в утрешния ден!
Аз съм сигурен, че тези томове един ден ще бъдат преведени на чужди езици, и хората ще могат да се запознаят отблизо, благодарение на Вас с личността на Учителя, с Неговото дело и с Неговото Слово!
Аз имам тези томове тука, но съм много доволен да ви съобщя и следното: В Парижката национална библиотека - една от най-старите и богати библиотеки /тя е още от времето на френските крале основана/, има около 40 милиона заглавия. В тази библиотека има много богат български отдел, който се завежда от госпожа Елена Андреева.
Там са и вашите 15 тома, и аз много се гордея, че са там, защото ние не знаем кой читател какво ще търси!*
[*Към 2016 г. са 32 тома от „Изгревът”.]
Спомням си, че трябваше преди 20-тина години да напиша нещо за поета Николай Лилин, и в Националната библиотека на Франция намерих едно томче от негови стихове, издадени от Чипев - 1932 г. и си свърших работата отлично.
Така че Вашите томове са много на място, и ще останат и за утрешния и за по-нататъшния ден.
И още нещо. Аз смятам, че толкова е хубаво, че там са Вашите книги.
Към тях прибавям 60 тома беседи на Учителя, които едно българско семейство подари на Националната библиотека на Франция. И Елена Андреева ги каталогизира. Всичко това е описано в каталозите, и читателя може свободно да се справи.
ВЕЛИЧКА НЯГОЛОВА Е ПОДАРИЛА 25 ТОМА ОТ „ИЗГРЕВЪТ”
Самият аз имам у дома много неща от Учителя и върху Учителя, и смятам да отидат като едно дарение в Националната библиотека на Франция, заедно с томовете на „Изгревът”.
Аз не ги отделям от това, което представлява делото на Учителя, и те са едно извънредно важно свидетелство! За какво свидетелство? - За Учителя, за Неговото дело, за Неговото Слово.
Той събира хора около Себе си. Това е едно Бяло Братство от около 20 000 души. Има разклонения и в Литва и във Франция, и навсякъде.*
[*Виж „КОСМОГОНИЯ” от „Изгревът”, т. 1. 1993, с. 632-672 и т. 1. 2. изд., 2011, с. 730-782.]
Мисля, че Неговата дейност като духовен Учител, е от много голямо значение! Съжалявам, че е срещал съпротива! Били са неспокойни времената.
После, православната църква не винаги е много единна. Там има и много добри хора, там има и хора много критични, и скептици, и фанатици и мислят, че при Учителя отиват интелигентни, добри хора и църквата ги губи. Така че те са Му създавали пречки, но Той не е бил злобен. Когато се заговорничи - македонците искат да убиват митрополит Стефан, софийски митрополит, секретаря на Митрополията отива при Петър Дънов и казва: „Помогнете!” Той повиква Лулчев и казва: „Кажи на вашите македонци да не посягат на брат Стефан, той е наш брат.” А митрополит Стефан става екзарх Стефан. Той е роден в Широка Лъка.*
[*Виж „Изгревът”, т. 4, с. 245-246.]
Правя едно лирично отстъпление.
На Марта Периклиева, бащата Александър, ми чете една своя книга по машинопис.*
[*3а Милка Переклиева - виж „Изгревът”, т. 1. 1993), с. 495-507 и в т. 1. 2. изд., 2011, с. 584-598; т. 15, с. 336-344; т. 23, с. 775-790. За Александър Переклиев - виж „Изгревът”, т. 23, с. 819-823.]
Той е проучвал произхода на Учителя и намира, че когато България пада под византийско робство в 11 век, Самуил Василий първи -българоубиец отвежда всичките боляри в Широка Лъка в Родопите - една дупка, ако мога така да кажа. И това е цвета на българската нация. И след много столетия, Широка Лъка излъчва такива хора като бащата на Учителя - свещеник Константин Дъновски, владиката Стефан и др. хора. Те са били умни глави от там.
Още искам да кажа и това, че Учителя създава Бялото Братство, произнася 7000 беседи, но Словото, което Той ни остави е от първостепенно значение. То е много важно! И то ще има безкрайно дълъг живот!
Аз си спомням, живея в Париж от 30 години, посещавах един дом на г-жа Пиколи. Тя е пианистка, и е майка на знаменития кино актьор Мишел Пиколи.
И там виждах 15-16 французойки, които пееха песните на Учителя на български език, и г-жа Пиколи свиреше на пианото!
Аз бях поканен, и отидох със сестра ми Адриана. Там ни покани да отиваме Ярмила Менцелова, която познаваше лично Учителя, която е балерина и танцьорка, и която знае Паневритмията по много изящен начин. Тя танцува всичките движения по мелодиите. И когато минаваше този час и половина на пеене, явно ни поканваше в едно политично кафене да седнем нещо да вземем, и главно да говориме за духовната страна на живота. Това е по-важно от едно кафе, или един сок.
Спомням си нещо невероятно почти! Ярмила Менцелова ми даде около 40-50 страници, написани на машина от нейния личен архив. И докато да прочета, препиша и ксерокопирам всичко, случи се едно нещастие.
Тя пострада и почина, и нещата останаха у мене.*
[*3а Ярмила Менцлова - виж „Изгревът”, т. 8. с. 558-559, 589; т. 1. 1993, с. 213-220 и т. 1. 2. изд., 2011, с. 246-254.]
Учителят е едно невероятно голямо явление! Той е Космичен човек!*
ДУЧИТЕЛЯТ ДЪНОВ не е Космически човек. Той е ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ НА ВСЕЛЕНАТА. Виж „Изгревът", т. 1 - „КОСМОГОНИЯ", с. 730-782.]
Аз се гордея, че Се е родил в България, че е избрал да Се роди в България, защото ние сме една стара аристократична нация. Ние се числиме към Черноморската култура, а не към Средиземноморската, и сме малко по-различни.
И намирам, че Словото на Учителя е нещо най-хубаво, което ние българите сме получили от Небето!
Може би не всички са готови за него! Човек трябва да е повикан, трябва да е избоан. Има хора, които не биха отделили време да четат беседите на Учителя, но аз смятам, че има хора, които търсят духовното в живота, които са за духовността, и за тях беседите на Учителя са нещо необходимо, както въздуха, който дишаме.
Аз много дълги години съм мислил за Учителя - за Неговото дело и за Него като личност.
България е малка страна, но ние сме дали на света известни хора -знаменити хора и в науката и в изкуството, но когато говорим за българска духовност, на Петър Дънов се пада първото място, без никакво съмнение, без никакъв спор.
Чудно ми е как това момченце от с. Хатърджа, през Варненската гимназия, завършва в Свищов американското училище, където научава много добре английски и цигулка.*
[*Виж „Изгревът", т. 1.2. изд., 2011, с. 734-738.]
След това отива да предава в две русенски села, и понеже неговия зет - мъжа на сестра му Мария* е протестантски пастор от църквата на методистите, той вижда колко е будно това момче, колко е интелигентно, какви дарби има! [*Мария - сестрата на Учителя - виж „Изгревът", т. 24, с. 319-321.]
Издейства една стипендия и го изпращат в Бостън - в Университета на методистите, където той следва „Теология” и завършва и се дипломира.
И след едногодишен курс по „Медицина”, идва с едни невероятни познания и по двете специалности - и по „Теология” и по „Медицина”.
Той остава 7 години в Америка. Заминава 1888 г. и се връща 1895 г.
Ние знаем някой неща за Неговия живот в Америка, защото тогава България е току що излязла от турското 5 вековно робство. България е била един турски вилает, и вече започва да става една образцова балканска страна. И когато Той Се завръща, тя е просто една плодородна нива, на която може да работи.* [*Виж „Изгревът”, т. 1. 2. изд., 2011, с. 734-738.]
Знаем, че господин Гръблашев, който е бил Негов състудент в Америка, написва една книга за престоя на Учителя в Америка - 1923 г.*
[*Виж „Изгревът", т. 1. 2. изд., 2011, с. 287-291. Книгата е защита на Учението на Учителя Дънов от Величко Гръблашев - „Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов” през 1922 г.]
Тя може би не е голяма. Аз не съм я чел, защото не ми е попадала, но би тоябвало да бъде преиздадена. Такова свидетелство на Гръблашев е важно, плюс това то е много положително за Учителя. За Него се говорят само най-хубави неща. Неговите колеги от университета, като са го слушали как Той свири на цигулка, са Му казвали: „Зарежи всичко, стани цигулар! Ти ще бъдеш един голям цигулар! От най-големите цигулари на света!”
Заслужава да се проучи този американски престой на Учителя, когато там Той може би се е срещал с теософите, или с някакви хора (абсолютно съм сигурен в това) - с духовни същества. Той няма да си губи времето. Може би с Розенкройцери. Тези неща са известни за Учителя. Няма да ги повтарям. Но когато Той се завръща в България и всички очакват да стане протестантски пастор, защото е бил в университета на методистите. Но Той има едно съзнание за работата си на тази Земя, за това, което трябва да направи, за това, което Той полека-лека ще го утвърди в себе си и ще го даде на другите.
Какво е това, което Учителят иска? Той иска да даде на хората един урок - за доброто, за любовта, за едно добро разбиране между хората. И тогава както и сега е имало пречки, омраза, неразбирателство и какво ли не. Учителят Се явява един катализатор. Той иска да внесе в света една друга струя на една обич между хората, и ние знаем как Той в края на 19 век има 2 посещения от небето.
Той се слива с Христовия и Божествения Дух. Това са чудеса, разбира се!
И започва от известно време пътувания из България. Написва първата книга 1905 г. Но Той тогава Се премества в София - на „Опълченска” 66 и започва беседи. На няколко пъти се мести в София. Знаят се адресите, на които Той е изнасял беседи и тези беседи Той ги отпечатва. И също това е много интересно как Му е дошло на ум, как Се е сетил, как е могъл да го направи в онова далечно време, когато условията не са били толкова благоприятни. Той създава един духовен кръг, едно Братство - Бялото Братство.
1922 година то започва да съществува.
И назначава 3 стенографки, които да стенографират Неговите беседи и да ги преписват на машина, и след това да бъдат отпечатвани в томове.
Аз знам, че има отпечатани 150 тома беседи, които са половината от тези, които Учителят е произнесъл. Той е произнесъл 7 000 беседи. 3 500 са отпечатани.
Какво голямо богатство стои някъде заключено, като заключено съкровище!
Трябва и то да бъде показано на света и на хората. Аз смятам, че цялото творчество на Учителя, трябва да бъде публикувано и да стигне до ръцете на хората, до очите на хората, до сърцата на хората.
Научавам, че Вие сте направил едно издаване на част от непубликуваните беседи. Продължавайте, защото това е много важно, и моля Бог да Ви дава сили да завършите започнатата работа!
Аз смятам също така, че не само живота на Учителя, но и Неговата дейност е много важна! Личността Му е от първостепенно значение. Няма друг човек като Него!
Аз изучавах дълго време духовността на Европа в 20 век. И те са 7 стълбове на мъдростта, ако мога така да кажа.
Това е Рудолф Щайнер, това е Кришна Мурти, Гурджиев, Бо Ин Ра, Рене Генон, Пако Рабан.
Най-голям от седемте е Петър Дънов. Без никакво съмнение!
Ето, за никой то тези 6 души, не е писано толкова много. Знае се една биография на Рудолф Щайнер, знае се двете книжки на Бо Ин Ра, но те нямат същото значение, същата духовна стойност и духовна цена.
Така че Учителя е най-големия, не само за 20 век, Той е за още 20 века, дето се казва. Той е Космичен човек. Много е важна Неговата дейност.
Аз съм ги давал само на Иван Венев - един българин. Той е малко странен и се занимава с Учителя, даже беше основал и институт, но Иван Венев не разбира Учението на Учителя, но аз му ги дадох и той ги ксерокопира. Другите, оригиналите - са у мене.
В Париж, сестра ми Адриана и аз много често посещавахме Ана Бертоли. Тя е дъщеря на г-н Бертоли, който е бил ученик на Учителя, бил е с Него дълги години и той пръв идва във Франция.
Ана Бертоли беше много интересен човек! Беше по професия шивачка, живееше на 7-ия етаж. И макар, че беше в напреднала възраст, никак не се оплакваше. Казваше: „Все едно ходя на екскурзия на Рила.” Но тя, каквото печелеше, го даваше, за да може да публикува списанието си на френски „Житно зърно”. Освен това тя напечата 2 или 3 книги - избрани статии от Учителя на френски език, и тя правеше много големи жертви. Знам че имаше в кашони много беседи от Учителя - съвършено нови.
Псдари ми Рилските беседи - 3 тома. Даде ми и книгата „Учителят”, и след това тези големи кашони с книги заминаха за Алпите в едно френско семейство.
В Париж се срещам често с Величка Няголова - една сестра от Бялото Братство - много предана, много така доверено лице.
Тя не само вярва в Учителя, тя пее песните, тя знае беседите Му, тя знае учението Му, тя знае Словото Му. И тя идва с мъжа си - г-н Истиан, и нашите общувания много ме обогатяват душевно.
Това за моя парижки живот. Искам да разкажа, обаче, как започнах, как за пръв път срещнах Словото на Учителя.
Аз съм роден в София 1928 г., и вече 16 годишен, чух от баща ми, че имало в София дъновисти. Но той само ми го каза: „Има дъновисти, но ние няма да можем да отидем при тях.” Баща ми беше православен християнин.
Но на 22 годишна възраст, когато бях завършил образованието си, ме пратиха войник в Пазарджик. Съдбата ме прати, за да срещна човек, който ще ми предаде Словото на Учителя. Не е случайно отиването ми! Аз не познавах Пазарджик, не съм ходил никога там, но по време на отпуските, се запознах с директора на музея Владимир Фучалов - един много добър човек. Той разбра, че аз имам културни интереси и казва: „Трябва да Ви заведа в две семейства. Едното е на художника Георги Машев, другото на Станислав Доспевски.”
И той ме запозна с Мария Доспевска, която е художничка. Живяла е 10 години в Мюнхен. Там се е дипломирала, и тя е била при Щайнер в Гьотеанум 10 години, но когато идва в България, тя става сестра в Бялото Братство.* [*Виж „Изгревът”, т. 8, с. 411-415.]
Нейната сестра е Драга Доспевска - Дарлинг, много известна цигуларка.* [*3а Дарлинг - виж „Изгревът”, т. 8, с. 464 и лични снимки - т. 14, № 11, 12, където изправената в дясно жена в бяла рокля, е Дарлинг.]
В целия свят е пътувала с професор Шефчик. Те имаха една много хубава къща на канала №36, даже те имаха 2 къщи, ако трябва да бъда точен. Едната е построена от стария художник Станислав Доспевски -един български гениален творец, който е създал великолепни портрети и великолепни икони също. За онова време това е било необходимо.
И аз срещнах при Доспевски една възрастна много умна жена, много проницателна, и най-невероятно от всичко е, че тя и сестра й ме приеха много близко като близък човек. Каза: „Ние много не общуваме със съседите. Аз съм седнала да чета биографията на Микеланджело, те чук-чук: Марийке, дай ми решетка - за някакво събиране. Ние не приемаме много. Вас ви приемаме като много близка душа, и Ви смятаме за член на нашето семейство. Ние имаме една умряла сестричка. И Вие, за да ви приемаме и обичаме толкова много, Вие сте наша душа.”
И тя ми даде първа беседа на Учителя. И аз в казармата не ходех по главната улица да се усмихвам на момичетата, и да ходя по кафенетата да ям локум и пия боза. Ходех у Мария Доспевска.
И ние водехме невероятно много дълбоки, духовни разговори. Просто тя ме обогати невероятно много, тя ми даваше да чета беседи. Аз ги четях с безкрайно удоволствие! За мен те бяха един друг свят. Нямаше нищо заключено за мене в тях. Аз ги разбирах, те бяха ясни и водеха душата ми към други хоризонти, не към ежедневието, не към материалните неща от живота и много бях щастлив, че се срещнах със Словото на Учителя!
След известно време, ме командироваха да завърша службата си в Плевен. И аз заминах за Плевен.
Мария Доспевска каза: „Офицерите, които те изпращат в Плевен, са една писалка на Бога. Там трябва да отидеш, там ще се срещнеш с друг човек.” Аз там срещнах сестра Тотка Илиева от Бялото Братство. Човек ще каже: „Случайно!” А, не, не - не е случайно! Тя беше една много добра, почтена, скромна жена. И тя ми подари книги от Учителя.
Даже, спомням си една вечеря. Мъжа й беше нещо болнав. Тя беше направила коприва, много гъста - джуркана, и беше сложила пържени яйца отгоре. V не това е важно, а разговорите, които съм имал с нея. Бяха от голяма важност за мене! И аз много държах за духовното в живота. Като че ли не ме привличаше така една борба за житейски успехи, и бях много щастлив, че по време на моята казарма, аз можех да общувам с Мария Доспевска и с Тотка Илиева!
Когато се върнах в София, аз отидох на Изгрева. Вече Учителя Го нямаше! Това е може би 1953 година.
Никой не ме е карал да отида - сърцето ме накара да отида!
И в салона имаше събрание. Аз видях Борис Николов.* [*3а Борис Николов - виж „Изгревът”, т. 1. 2. изд., 2011, с. 466-581; т. 2, 3, 31, 32]
Присъствах на негови беседи. Той ми се стори един великолепен човек, много добър, висок, плещест. От него се излъчваше едно голямо доверие, това, което говореше, беше толкова хубаво, беше толкова добро, и аз виждах в него един характер - много достоен. Беше привлекателен като добър човек. Бях просто щастлив!
Даже на една от беседите, когато пеехме една от песните на Учителя „Ний ще ходим в твоя път на светлината”, зад мене бяха 2 жени, които пееха на 2 гласа тази песен. Те я пееха толкова хармонично, толкова чудесно, сякаш бяха 2 ангела, слезли от небето. По-късно ми казаха, че това са 2 рождени сестри, но не запомних имената им. Те пееха великолепно!
И ходех така на събрания, но не съм бил редовен, защото не съм се смятал за член на Бялото Братство, а бях по-скоро един симпатизант, един приятел.
Даже се случи така, че 5-6 пъти се виждах с брат Боян Боев.*
[*3а Боян Боев - виж „Изгревът”, т. 3, с. 29-35; т. 5, с. 541-544.]
Той беше вече възрастен, болеше го единия крак, и го държеше изправен върху един стол. Живееше в една дървена постройка, беше много приятен възрастен човек, много добър, много умен!
Даже един малък случай ще разкажа. Ние сме трима в стаята - един брат, Боян Боев и аз. Дойде жената, която го обслужва и каза: „Брат Боев, има един просяк на вратата.” И той й каза: „Дай му 5 лева.” Това беше една хубава сума, не е милиони, но не е и стотинки, нали. Аз даже бях учуден! Викам само: „Какъв щедър човек!”
Освен това, аз ходех без никой да ме кара на „Мястото”, където Учителя почива - в лозето. И отивах там по час, час и половина на съзерцание, молитва. Казвах си - толкова е хубаво, не това, че Него Го няма, ами имаше една дървена постройка с една лоза много красива, Пентаграмата. Всичко това ми правеше силно впечатление!
Веднъж даже като ходих на плажа „Мария Луиза” се казва, аз не се връщах с автобуса, а минавах през парка, за да отида да поседя един час, час и половина, така на съзерцание. И даже бях веднъж с един приятел Бойчо на плажа. И казвам: „Дай да отидем на едно място.” И там стоеше един офицер с жена си и с детето си. Бяха полегнали даже. Офицера беше си наметнал куртката (беше разкопчана) и пита ме: „Кой сте вие?” Не беше груб, държа се добре. Аз му казах: „Тук почива мой близък, и искам да дойда да поседя малко.” Няма нищо.
Така, че ходех на Изгрева, но винаги съм се смятал като, че ли за едно чуждо тяло, защото не съм познавал лично Учителя, и защото сам бях чел Неговото Слово.
В София имах един приятел, когато бях много млад.
Това е Григор Кьосев*. [*Виж „Изгревът”, т.1. 1993. с. 217-219: т. 1. 2. изд., 2011, с. 246-254.]
Баща му беше един фотограф. Майката и бащата, са хора от Братството. Григор беше едно умно момче, и той ми даваше много книги да чета. Нашите разговори бяха също така от една много висока духовност. Григор също много ме е обогатил.
Познавам още един млад човек - Филип Димитров Гергинов (много фино, чисто същество!). И той ми е правил големи услуги. Той ми купуваше томовете на „Изгревът”, касетките. Филип много ме обогатяваше.
В София се срещнах с Любомир Няголов - един много сърдечен човек, много добър човек! Той ми подари нещо. Толкова бях щастлив - един том беседи, когато Учителят е бил жив (неиздадени след Учителя, а по време на Учителя) - автентичен текст както се казва. И аз много му бях благодарен, душата ми го обикна много.
Видях се със Светозар Няголов* - един дълбок човек, един проницателен човек! [*Виж„Изгревът”, т. 21, с. 575-695.]
Много умен, и нашата среща беше хубава, разбира се. Той ми каза нещо почти невероятно: „Вие сте най-щастливия човек на света, а се смятате за най-нещастен!” Но той е един проницателен и добър човек. Бях щастлив дори, че се срещнах с него и душата ми жадува за нови срещи с Любомир и Светозар!
Аз получих книги от него - от Светозар.
Други хора, които съм виждал, това е Цветана Щилянова* от Бялото Братстзо. Тя е художничка, която рисува Учителя.
[*Виж „Изгревът”, т. 13, с. 641-752.]
Имах това щастие - да ме нарисува и мене! И наистина, това е най-хубавия портрет, който ми е правен. Аз съм рисуван от няколко души.
Цветана Щилянова 1961 г. ми направи един последен портрет на няколко сеанса. И аз съм я питал да ми разкаже нещо за портрета, който е правила на Учителя. И тя ми разказа следното. Може би малцина го знаят, може би никой не го знае. За да може да нарисува портрета на Учителя, тя е правила предварително много скици. Нали, да кажем в профил, в анфас, полупрофил. Те бяха може би 15-16 неголеми. — „И всички от Братството ми ги искаха. И аз им ги подарявах, да си ги закачат.” А вече, когато завършва портрета с пастел, той е вече една завършена творба. Тя ми е говорела много хубави неща.
Каза ми следното. Учителя веднъж на беседа Се обърнал към учениците и казва: „Бъдете щедри. Когато минавате покрай един просяк, не си слагайте ръката в джоба, не вадете най-малката си стотинка, дайте веднъж, но дайте много.” И казва: „Понеже бях дъщеря на голям фабрикант, реших да дам 1000 лева на един просяк. Обаче, казва, аз съм много стеснителна. Казва, мен ме е срам. Намерих един човек на улицата с шапка. Чака да му се пусне някаква паричка. Казва - минах край него първи път, не му дадох, минах втори път, даже нямах точно 1000 лева, бяха деветстотин деветдесет и няколко. И най-накрая му ги пуснах в шапката, и чух той да казва: „Господи, благодаря ти!”
Това ми е казвала тя. Много е обичала Учителя!
За моя изненада, последната ми среща с нея беше — тя отиваше в „Александър Невски” една неделя. Беше облечена във велурено кафено яке. Многс чиста, възрастна жена!
Тя имаше един нещастен брак с Емануил Предов (той беше душевно болен ми се струва). Но тя беше един изряден човек, една много предана сестра, предана на идеите и на Словото на Учителя, и за нея мога да говоря дълго хубави неща.
От другите мои познати, срещал съм разбира се преди да отпътувам за Франция. Аз имах точно 20 тома беседи. И ги дадох на съхранение на един млад човек Юлиян. Той беше асансьорен техник. Казва: „Аз ще взема, да ги ксерокопирам всичките”. Казвам: “Не бързайте, защото аз не знам кога ще се върна.” И ето, вече минават толкова години. Ако го срещна, ще кажа: “Аз ви ги подарявам.” Защото той е млад човек. Вероятно много се интересува от Словото на Учителя, и у него те ще бъдат в едни добри ръце. И това е една случайна среща. Идвал е 2-3 пъти у дома с един наш общ познат Сашо, и даже замисляхме да ходим на Рила на някаква екскурзия. Казвам: „Аз не мога да се катеря, а имам, казвам много хубави италиански въжета.” Това трябва да се съкрати.
Но знайте брат Вергилий - много съм обичал Словото на Учителя! Това е стигнало до мене, и това ще остане завинаги, и това ще бъде може би най-доброто, което ще занеса със себе си.
Искам да разкажа нещо много съкровено, много интимно, което обикновено не разказвам. Аз водя един много чист живот - в молитва. Не го разказвам, за да се изтъквам, да се хваля, но от както сестра ми Адриана си замина, съм в една голяма самота.
И една нощ, в едно съновидение, ми се яви Учителя. Беше в сив костюм, средносив костюм на цвят, усмихнат. И аз много се смутих от тази среща, не се уплаших, но се смутих. И Му казвам: „Учителю, аз много искам да бъда Твой ученик, но се смятам за недостоен!” А той Се усмихна и каза: „Бориславе, ти отдавна си мой ученик.”
Трябва да кажа, че никой не е длъжен да вярва на тоя мой сън, но аз вярвам 103%, 1000%, 1 милион%. За мен това е реално!
Тази среща не е случайна и се смятам много щастлив за това, че в едно сънозидение Учителят ме прие и ми каза, че съм Негов ученик!
Разбира се, аз съм жив човек със своите несъвършенства, но не това е най-важното, но мога да подчертая моята голяма любов към всичко, което Учителя остави за нас българите, и за нас хората и за нас цялото човечество. Защото Той не е само български духовен Учител, Той е за всички, които живеят на тази земя.
Само трябва време, ще дойдат добри хора. Те ще намерят това, което Той е оставил, и ние можем да се гордеем, че сме излъчили човека - Учител.
А вие г-н Кръстев, трябва да се гордеете с това, което правите!
Това е Вашата мисия!
Сигурно не е случайно, че на Вас се е паднал този тежък труд - да съберете спомените и всичко, което е казано, или мислено. То е много важно.
Това е един подвиг, и трябва всички ние да ви бъдем много благодарни!
Не се смущавайте, ако има критично настроени или скептични хора! Не им обръщайте внимание, вършете си работата спокойно, и моля Бог да Ви благослови, да Ви дава здраве и дълъг живот да си завършите Делото!
С уважение!
Една малка добавка: Искам да Ви кажа, че България е една стара земя, Балканите са една стара земя, и са се появявали много интересни, почти като феномени личности и хора.
Много съм мислил за Орфей*.
[*3а Школата на Орфей - виж „Изгревът”, т. 3, с. 142-143.]
И аз живях със сестра ми Адриана в Брацигово - към Цигов Чарк. Орфей може би е живял на 200 км. южно от Пазарджик, там в едни гори. Аз съм гледал 30 метрови борове! Вятърът свири между тях като някаква литургия такава, като някаква църковна музика.
Орфей е също едно от чудесата на нашата земя! Той, освен, че е обичал Евридика и тя е била ухапана и той не е могъл да я извади от подземното царство, той изяви нещо, което не много хора знаят. Той събира една група от млади хора, и той да речем е на 30 години, а те на 20 години, Това са хора от племето бесои, и ги завежда в планината, където те правят един заслон (една къща от дървета). Те са вегетарианци. И той им преподава и музика и медицина народна и поезия и философия, и само най-хубави неща.
Понякога някое от момчетата е слизало до село, да донесе нещо за ядене. Разбира се не донася месо, а донася сухи плодове, или брашно. Тогава са правили овесена каша. И са живеели там, и той е написал много хубави поеми, които във 2 век преди Христа са записани. Дано не са изгубени.
Убиват го амазонките, казват историците, други казват - жените от селото, но той загива много трагично!
3 века неговото учение завладява цяла Гърция (тогавашна) - може би 15 век преди Христа. Това са митологични времена. Ние знаем, че Орфей е отишъл в Египет, където е бил просветен в тайните и привилегиите на едно голямо Братство - при жреците. Той е пътувал с един кораб покрай нашите земи, сегашния Истанбул, по западния бряг Креантеоло и стига чак до Криме - до Крим, до Херсонезе с една група моряци. Те търсят златното руно.
Има предание, че там има една река, чиято вода съдържа малки златни парченца, и са сложили едно руно и то пълно със злато, и те го намират. И Орфей присъства на кораба като един диригент. Той дирижира на моряците. Той тактува, за да може те синхронно да гребат и да върви този кораб, който се движи от човешка сила. Не е имало тогава мотори.
И за мене Орфей е също едно от чудесата на България! Той не е българин, той е тракиец, но той е на нашата земя. Ние сме наследници на Орфей.
Също така, едно голямо явление е Богомилството* [*Виж.,Изгревът”, т. 1. 1993, с. 260-262, 265-267; т. 1. 2. изд., 2011, с. 301-303, 307-309.]
И то е нещо невероятно!
Как тези хора - християни са леко разочаровани, може би не толкова леко, а повече от това, че има войни - някъде последните векове - 13 век може би. Защото един богомил - казва се епископ Николай, отива от България в Монсегюр - Испания при катарите, и носи едно Евангелие -5-тото Евангелие, което се нарича тибетско Евангелие, или на Свети Тома. И това е един манастир от 10 век, се знае, не е от времето на Христа, но повтаря живота на Христа. И той го занася там.
Богомилите са имали 3 степени - нови, след начинаещите, които са напредвали и съвършените. Когато един мъж остарее, той минава за съвършен. Минава, защото води много чист живот. Те са били много свободни богомилите. Те са били против брака в църква, против парите, против границите, против насилието. Те са били вегетарианци.
И аз зная, че в 1929 г. трима българи - Ирлан Трифонов, Благой Мавров и Николай Райнов отиват на остров Малта. И там в един манастир се намира в една стая цялата библиотека на Патриаршията, или на българският цар, и монасите не могат да четат старобългарски. Тези трима наши близки търсят апокрифи за богомилите. И намират. Апокрифи, това са неизвестни съчинения, без автор.
И когато се връщат, те написват една книга „Тайната книга на Богомилите” в 3 части. Всеки един от тримата, пише своята част.
И преди Втората Световна война, още в ръкопис, един руски емигрант, възрастен човек я преписва на машина. Започва да преписва и да продава на невисока цена тази книга. И аз я видях - и в ръкопис и в препис у г-жа Вера Гюлгелиева - една много голяма и интересна личност!* [*3а Вера Гюлгелиева - виж „Изгревът”, т. 23, с. 815-819.]
Тя е завършила английска филология, тя е щайнеристка струва ми се, но сега тя върху богомилите знае много, и тя самата се смята за богомилка.
Освен това, като трето много голямо явление - това е Учителя. Даже аз Го поставям по-високо и от Орфей, по-високо от богомилите. Учителя е нещо, Което няма да се повтори.
И аз веднъж го казах в това писмо до Вас: Той не е само за българите, Той е българин, но Той не дойде само заради нас, Той дойде заради цялото човечество.
