[..........] ФЕВРУАРИ 1980 г., неделя следобед, 4,30 часа у Величка.
ГОВОРИ БРАТ ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ:
„Блажени вий във светлината мои приятели добри. Обикнете красотата, и светете в тъмнината. Все край вас ще бъда аз. Това ми е задачата любима. Бдя над вашата съдба и оправям всичко черно. В радост ли сте, или във беда – все щастлив съм аз край вас. Зная, че ще светите и вий, както светя аз сега пред вас. Разговарям тихо аз със вас, и ви соча светлината. Все по тоя път вървете вий, заедно да стигнем чистотата. Че милиони други ще вървят след нас, с трепет и надежди устремени, с вяра ще очакват светъл час, да достигнат и те светлината. Ще им подадем и ний ръка.”
Продължава брата Любомир:
Всички карми, трябва да се ликвидират. Такъв е сега момента. По-нататък, няма да може да се ликвидират. Всичко сега трябва да се свърши, да не остават никакви връзки със старата култура. Иначе, не може да се мине в новата култура. Затова е сега така напрегнато!
Струва ви се, че много страдате, а вие трябва за много кратък период от време да ликвидирате многобройните си карми!
Не трябва никого да мразите, и затова сега ви срещат все с ваши врагове Не очаквайте друго до края на живота си.
Гледайте да живеете по-дълго, за да имате време и възможност да се срещне-е с повече кармични хора, и ликвидирайте с всеки един от тях.
